Малко неща събират есенцията на живота в големия град като метрото.
Този тип бърз обществен транспорт има собствена атмосфера и е многолик като пътниците си. Шумен, притихнал, пълен с вторачени в телефоните офис служители в час пик, с бъбрещи пенсионери и ученици по обяд или с подпийнали купонджии с последните влакчета, метрополитенът е част от характера на града.
Затова не можем да си представим метрополисите без тази система от градски железопътен транспорт, която ефективно превозва огромни маси хора за възможно най-кратко време и има своя специфичен чар.
Тук представяме едни от най-известите и характерни подземни железници в света - най-големите, най-старите, красивите, натоварените или ефективните.
Лондон
Mind the gap!
Който е пътувал с лондонското метро едва ли някога ще забрави предупреждението за разстоянието на всяка станция. Фразата се е превърнала в синоним на най-старото метро в света. То се нарича London Underground, а също и "Тръбата", и отдавна е сред културните икони на Лондон.
Първата линия на подземната железница в столицата на Великобритания стартира през 1863 г. и се обслужва от парни влакове под улиците между районите Падингтън и Фарингдън. От тогава системата се е разраснала до 11 линии с 272 станции и релсова мрежа от общо 400 км. Стига чак до Есекс, Хартфордшир и Бъкингамшир.
Над 4 млн. души пътуват с метрото в Лондон всеки ден. То не е толкова подземно, както предполага името - 55% от маршрута му е над земята.
Пекин
Метрото в столицата на Китай започва работа през 1971 г., но бързо се разраства и понастоящем е с една от най-дългите мрежи за подземен железопътен транспорт в света.
То оперира по 27 линии, включително една с високоскоростните влакове Маглев. Мрежата му е дълга над 815 км. и обслужва 490 метростанции.
6 от линиите на метрото на Пекин са с автоматизирани влакове без ватмани.
Плановете на градските власти са за още 160 км разширение на мрежата, която да обслужва 18,5 млн. пътувания на ден. Пекин е печално известен със задръстванията си по наземните пътища, което кара властите да стимулират обществения транспорт, включително и чрез разширяване на метрото.
Париж
Макар че това е субективна оценка, метрото в столицата на Франция е вероятно това, което осигурява най-красивите гледки.
Парижкият метрополитен има "само" 308 станции и 16 линии и работи от началото на XX век. Но пък предоставя гледка към едни от най-прочутите места в Париж.
Линии 1,2, 5 и 6 на места са над земята и показват части от Града на любовта, включително от един от мостовете над Сена близо до Айфеловата кула.
Самите входове на станциите в стил aр нуво са вероятно най-известните в цял свят и отдавна са приети за символ и на Париж, и на метрото.
Токио
Това пък е символът на претъпкано метро. В най-натоварените часове се налага да се намесват ошия - хората с бели ръкавици, които набутват хората във вагоните, за да могат вратите да се затворят.
Това е начинът влаковете да спазват разписанието си в най-населения град в света и в страна, където точността е нещо свещено.
По някои от линиите влак пристига до 24 пъти на час, но и това не е достатъчно, тъй като има станции, които работят с 200% над капацитета си в пиковите часове.
Градската транспортна мрежа в столицата на Япония е изключително гъста и сложна и включва над 100 влакови линии и два метрополитена с общо 13 линии и 286 станции.
Ню Йорк
Може би най-култовата метромрежа в света, която е неизменна част от културата и социалния живот на Ню Йорк. Това е и един от малкото метрополитени, които не спят - влаковете се движат денонощно.
Мрежата е дълга 1070 км, има 25 линии и 472 станции и с тези характеристики е най-дългата и натоварена в Северна Америка. Специфичното е, че има "пътнически" и "експресни" влакове. Първите спират на всяка станция, а вторите - не.
В метрото на Ню Йорк пътуват над 3,5 млн. души на ден.
Москва
То е туристическа атракция само по себе си, инженерна гордост на Съветския съюз и пълно с история и изкуство. Някои от най-известните станции в централната част на Москва напомнят бална зала или театрално фоайе с декорациите, картините и мраморните си стени.
Метрото е проектирано и като бомбоубежище, а някои станции са ползвали като полеви болници по време на Втората световна война. Част са дълбоко под земята и до тях се пътува 2 минути с ескалатор.
Метрополитенът на руската столица превозва до 8 млн. души на ден, има 258 станции и е с дължина от 432 км.
Копенхаген
Столицата на Дания е далеч от мащабите на най-големите градове в света, но метромрежата ѝ е по скандинавски ефективна и обявявана за най-добрата от специалистите в бранша.
Метрото на Копенхаген оперира 24 часа на ден. Влаковете са автоматизирани и без водачи. В по-голямата част от деня са на две минути.
Отворено е едва през 2002 г., но вече има 39 станции и 4 линии.
