Великият интерпретатор на живота Умберто Еко си отиде на 84-годишна възраст.
Един от най-продаваните писатели на всички времена, един от най-големите философи, интелектуалното бижу на Италия и цяла Европа, мъжът, който разбра Средновековието и предрече бъдещето - описанията за Умберто Еко не могат лесно да бъдат изчерпани.
Освен забележителна научна кариера в областта на семиотиката, задълбочените познания за Средновековието и религията, както и острата критика срещу фашизма, Умберто Еко бе сред първите мислители, успели да доловят заплахата от отчуждение и посредственост в новите технологии.
Ето някои от незабравимите негови цитати
Памeтта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.
- из „Писмо до моя внук".
*
Това желание да присъстваш чрез механичното око, вместо с ума си, изглежда променя психически значителен контингент от иначе цивилизовани хора. На членовете, които щракат снимки и снимат видео в Рим и Сан Лео вероятно са напуснали събитието с няколко изображения, но без никаква идея какво са видели.
- за непрекъснатото снимане с мобилни телефони на младите слушатели на негова реч, "Синдромът на електронното око"
*
Когато бях момче, бях учен да мисля за англичаните като за хора, които се хранят пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но трезви италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторическия фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби.
- из „Вечният фашизъм"
*
Той е антиинтелектуалец, а в момента има страх от интелигентните хора. А Италия не е страна, в които има много такива. В метрото в Токио всички четат, а в Италия никой. Не оценявайте Италия толкова високо просто защото от нея е излязъл Микеланджело.
- коментар за Силвио Берлускони.
*
Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.
*
Третият свят чука на вратата на Европа и влиза в нея, дори Европа да не е съгласна. Проблемът вече не е да се решава (както политиците се преструват, че вярват) дали в Париж са допустими ученички с чадор, или в Рим трябва да бъдат издигнати няколко джамии. Проблемът е, че през следващото хилядолетие (тъй като не съм пророк, не мога да уточня датата) Европа ще бъде многорасов или, ако предпочитате, „цветен" континент. Ако ви харесва, ще бъде така; и да не ви харесва, пак ще бъде така.
- из „Пет морални есета"
*
Човешките същества са религиозни животни и тази характеристика на поведението им не може да бъде пренебрегвана или отхвърляна.
*
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.
*
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи.
*
Преводът е изкуството на бъдещето.
*
Истинският герой е герой по погрешка. Той просто е мечтаел да бъде честен страхливец като всички останали.
*
Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!
*
Хората ме питат защо романите ми са успешни, след като са толкова сложни. Аз се обиждам от този въпрос. Все едно да попитате една хубава жена защо мъжете се интересуват от нея. Вижте, харесвам лесните за четене книги, веднага ме приспивам.
- из интервю за Vogue
*
Обикновено един писател е по-дълговечен от човека на науката, освен ако не сте Имануел Кант или Джон Лок. Бляскавите мислители отпреди петдесет години вече са забравени.
*
Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.
- из "Името на розата"
*
Понякога мразя този роман. Действително мисля, че някои от следващите книги са по-добри. Но това се случва на много автори. Маркес може да напише 50 книги, но винаги ще бъде помнен с „100 години самота". Всеки път, когато издам ново заглавие, продажбите на „Името на розата" скачат, тъй като хората решават да прочетат най-известната книга преди новата.
- за "Името на розата"
