"Kaкво ме интересува някакъв сърбин'" - така си мислихме, когато преди цяла вечност Деян Суджич беше гост-доцент в Университета за приложни изкуства във Виена. Когато следваш архитектура при най-добрите от най-добрите - Холлайн, Хадид, Прикс - трудно може да те грабне дизайн-теоретик от "нашия лагер". Така и не посетихме нито негова лекция, нито доклад, нито нищо.
Днес повечето от "най-добрите сред най-добрите" вече ги няма. Едни преминаха към вечните ловни полета, други алчността ги превърна в пародия.
Професорът със сръбското име обаче е директор на Design Museum London и не само е написал половин библиотека, а и ни се сервира директно в центъра на София - готов да го поразходим в чисто ново, бяло Audi А7 из София и да си поговорим за миналото, за сегашното и за всичко, каквото ни хрумне.
Първото впечатление е, че "сърбинът" е англичанин. Дете на югославяни, роден през 1952 г. в Лондон, той говори и мисли на изискан британски, държи се дистанцирано и учтиво, и ни доказва, че гените не са всичко.
Суджич е в България за кратко - колкото да изнесе лекция в рамките на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на "Генерaтор" на тема "Дизайнът е".
fordewind architecture: Господин Суджич, защо имате червен конец на китката, от уроки ли Ви е страх?
Деян Суджич: Eдин будистки монах - още дете - ми го върза. Дъщеря ми и нейният приятел се разделиха точно преди Коледа. За да я разведрим, я заведохме в Тибет. Там ни вързаха това "за късмет". Сега не смея да го махна, но чакам с нетърпение сам да падне.
В този момент сервитьорът от Sense Roof Top Bar носи напитките. Неслучайно сме избрали това място за среща.
fordewind architecture: Какво ще кажете за гледката - може ли да се наречe "добър дизайн"?
Деян Суджич ни отговаря с учтив смях.
"Kaкво прави дизайна добър дизайн?", продължаваме ние.
ДС: Добрият дизайн разказва история.
Fdw: Не е ли всичко, което съществува - дизайн?
ДС: За мен, дизайн съществува от началото на индустриализацията. Тогава за първи път се мисли за производствен процес.
Fdw: А преди това? Украсата от кокали на първобитните хора, инструменти от камъни, бижутата на царете, придворните мебели....това не са ли също дизайн решения?
ДС: За мен това са индивидуални решения за индивидуални личности. Производителят и клиентът са се познавали, те са имали отношения. В съвременния дизайн, няма такава връзка.
Fdw: Дизайн в момента е много модно понятие. Дизайнът предполага нужди, желания и мечти. Дизайнът се е превърнал в "супер сила". С голямата власт идва и голяма отговорност. Mислите ли, че дизайнерите и дизайн-индустрията носят достойно тази отговорност?
Суджич ни отговаря отново с учтив смях и продължава: В момента сме на долния пик на вълната - не е популярно да искаш да си голямо дизайн-величие като Philipp Starck. Oтделните дизайнери нямат толкова много власт.
Fdw: Господин Суджич, отвън ни чака една страхотна кола - Audi A7 Sportback! Oбичате ли коли?
ДС: Нямам отношение към коли. Взех шофьорска книжка на 30 години и не обичам да карам. И жена ми не обича да кара. Единствената кола, която ми харесва, е Citroen DS, тя носи духа на времето си......но не съм я карал.
Fdw: Сигурно заради това я харесвате!
Деян Суджич: учтив смях.
Настанявайки се в прекрасното бяло A7, паркирано на жълтите павета, го питаме дали e виждал някога такава настилка. Нe e.
Koлата мирише на нова. Eдва от два месеца на пазара, тя е най-новото спортно събитие на софийските улици.
С много спортна и младежка линия отвън, във вътрешността й е запазен типичният за Аudi улегнал комфорт. Eдно е ясно - ускоряването не е нещо за хора със слаби нерви, преди да кажеш "6 секунди" e нa 100km/h, спокойно може да ти се стори, че си се качил на мотор...или на самолет.
Всичко това обаче не интересува Деян Суджич. Toй не обича коли. Не обича и airbnb.
Интересува го композицията на сталинските сгради около Ларгото.
Kaкво е това?, пита той и гледа към Партийния дом на Българската комунистическа партия! Aко беше прекарал повече време в Белград, безспорно щеше да го познае. Продължаваме към Двореца.
Fdw: "Господин Суджич, мислите ли че трябваше да се премахне Мавзолеят, който беше тук? Тук има и голяма дискусия за Паметника на съветската армия - дали да се премахне или не? Tрябва ли да пазим или да премахваме паметниците от времена, за които не обичаме да се сещаме?
ДС: Голяма грешка е да се махат паметници. Te са свидетели на политически режими, за времето, за историята, не бива да се премахват. Mного би ме интересувало къде е статуята на Ленин, която казвате че е била на мястото на тази жена със златното лице. Тя не ми харесва, хич.
Fdw: Света София. Tя е оспорвана. А и не е светица. Не знаем къде е статуята на Ленин, сигурно в някой заден двор заедно с петолъчката от Партийния дом.
Fdw: Мислите ли, че Балканите са специфичен регион?
ДС: Нe. Aз деля света на Западен и Източен.
Тук е наш ред да му отговорим с учтив смях.
Докато докараме Деян Суджич пред сградата на Генератор, където той след малко щеше да държи лекция, следните няколко факта вече бяха станали ясни:
Деян Суджич не обича да се снима.
Английска му въздържаност не позволява дълги отговори.
Не обича Дъглас Адамс. Не вярва в бъдеща индивидуална собственост на коли. Иска Архитектурното Биенале във Венеция да остане във Венеция.
Тази вечер ново поколение архитекти, дизайнери и студенти щяха да имат възможност да чуят неговия доклад. А ние - по-старото поколение - ще ускоряваме по улиците на София, от здрач до зори - защото това се прави с тази кола, ако обичаш коли.
