Калин* е на 13 г., но изглежда на около 10, тежи не повече от 20 кг. Взима хероин и си инжектира метадон от години. Можете да го видите на карето между "Пиротска" и "Княз Борис I" в София, където традиционно се събират наркозависими. Те го третират като възрастен и дори му се сърдят когато (лъже, че) няма да услужи с наркотици.
По-голямата сестра на Калин също се друса. Родителите им са липсващото звено в цялата картинка. Момчето е мърляво, бърше носа си с ръкав и редовно плаче, защото някой му е откраднал метадона или не му е нацелил вената. Виждаме Калин с подута ръка, която дращи с малките си черни пръсти.
Сред сборището наркозависими, които редовно подминавате с погнуса, е и той - едно дете, което едва ли ще доживее пълнолетието си. Така поне е станало с друго момче на неговата възраст, чието име вече трудно някой си спомня.
Хората, употребяващи инжекционно наркотици в София, са близо 10 000 - данните са на Националния фокусен център за наркотици и наркомании . Всъщност са много повече. Ежедневно можете да ги видите около църквата на "Пиротска" - различни по пол, раса, възраст, семейно и финансово положение.
В сътрудничество с 7 неправителствени организации сайтът Drugreporter, който насърчава реформи в лекарствената политика, обяви новата си международна кампания Room For Change, целяща да промени начина, по който се справяме с наркозависимите в градовете.
Фондация "Инициатива за здраве" се е заела с кампанията, насочена към разкриване на "стая" за безопасна употреба на наркотици в София. Първата е създадена през 1986 г. в швейцарския град Берн, а днес по света има над 90 действащи подобни стаи.
Към момента петицията онлайн в подкрепа на идеята е подкрепена от близо 800 души.
Чрез създаването на подобно пространство ще бъде ограничен не само броят на кръвнопреносими инфекции, но и смъртните случаи от свръхдози, тъй като здравните специалисти могат незабавно да се намесят. За дете като Калин, от което почти никой не се интересува, това е някакъв шанс за живот. Той не би могъл да ползва стаята, защото е малолетен, но сестра му, която единствена се грижи за него, може.
Кампанията продължава със събирането на подписи сред хората, употребяващи наркотици, както и сред жителите на район Възраждане, които са най-близките свидетели на откритата сцена на инжекционна употреба на наркотици в София.
Хората, които употребяват наркотици, често са маргинализирани в обществото: нямат работа, дом или семейство. Те прекарват голямат част от живота си по улиците, набавяйки си наркотици, които употребяват по тъмни алеи и входове, в нехигиенични условия. Нерядко те споделят използвани игли и спринцовки, а след това ги изхвърлят на улицата, за да не бъдат арестувани от полицията. "Стая" за инжектиране би променила нещата. Рискът от инфекции би бил по-малък, а желаещите да спрат наркотиците, могат да получат адекватна помощ.
Ще кажете, че взимането на наркотици е личен избор. Така е. Но зависимостта не е. Тя е болест и, както всяка друга, се нуждае от лечение.
В стаите за консумация няма нито един смъртен случай от свръхдоза. Те представляват помещения, в които употребяващите са под надзор. Медицински работници присъстват на поставянето на инжекции. Там всеки би могъл да получи медицинска и психиатрична помощ или здравна консултация, ако пожелае.
По-големият брой патрулиращи полицаи и повечето арести не намаляват употребата на наркотици или разпространението на замърсени игли и спринцовки. Напротив, страхът от полицията кара употребяващите да изхвърлят мръсните си консумативи възможно най-бързо. Пренаселените затвори също се превръщат в инкубатор на инжекционната употреба на наркотици и разпространието на инфекции.
"Инициатива за здраве" отдавна опитва да си извоюва правото да доставя чисти консумативи в местата за лишаване от свобода. Без успех. Вероятно защото това би означавало властите да признаят нещо, което всички знаем - в затворите се вкарват и употребяват наркотици.
В края на 90-те канадският град Ванкувър се сблъска с голямо повишение на инжекционната употреба на наркотици и причиняваните от нея вреди - ХИВ и смъртни случаи от свръхдози. Градските лидери разбраха, че наказанията не са решение на проблема и приеха стратегия, за да се преборят с проблемите. Вижте видеото!
Проблемът е преди всичко в манталитета и неинформираността. В София има хиляди хора, които инжектират наркотици, много от тях живеят в бедност в покрайнините на града. Някои обаче са в центъра - около Сточна гара, на Пиротска, по бул. Христо Ботев. Подминавате ги всеки ден, извръщайки глава.
България има едни от най-строгите закони по отношение на наркотиците в ЕС. В страната с 8 милиона население, 800 души влизат зад решетките всяка година за престъпления, свързани с наркотиците. Затворите, както личи, не са начин да се спрат хората да употребяват наркотици. Според оценки на администрацията, около 20 процента от затворниците са наркозависими. Тоест, болни хора нямат достъп до лечение, нито до чисти консумативи, с които да се предпазят от други инфекции.
София няма стратегия по наркотиците, градът предоставя нищожно финансиране за превенция, лечение и намаляване на вредите. Дали това ще се промени, зависи от нас.
*Името е променено.
Калин не е започнал да се "друса" ей така от самосебе си. Калин е започнал да се друса, защото е имало такива изсмукани от пръстите статии, като тази на автора. За "стаята за друсане", за "контролирано друсане", за лекарски надзор, за внимание от специалисти, впечатление, че едва ли не си в университетската болница където работи д-р Хаус, и той лично ще идва да ти прави компания всеки ден. Калин е започнал да се друса, защото не е виждал как умира хероинов наркоман. В калта, в канавката на улицата или в някоя изоставена маза, с инфектирани крайници и в ужасни болки. Ако беше видял, със сигурност щеше да се замисли. "Стая за безопасна употреба на наркотици" е най-циничната и отвратителна заблуда, което съм чувал. Група хора, усвояват пари по програми, заблуждавайки наркозависими, че в стаята употребата на наркотика е "безопасен". И който рекламира това извращение, не му е мястото в журналистиката, със сигурност. Да, зависимостта е болест, но тя не е естествена, нещо което не може да се избегне с превенция. И превенцията не е в създаване на условия, публично рекламирани, че и да се "разболееш", няма проблем. Ще си на топло, нахранен, няма да те арестуват на улицата и за тебе ще се грижи д-р Хаус. Не. Превенцията е максимална публичност на това, в което ще се превърнеш, ако допуснеш да се разболееш. По собствено желание. Максимална публичност на това, в което се е превърнал Калин. Жалко за детето, но това е начина да се запазят все още "неразболелите" се.
Абсолютно съгласен с Родриго. Майната му на Калин ли беше или Малин. Покажете го на всички да го видят и им кажете че за тях няма да има нито "стаи" нито "коридори" нито нищо. Че ги чака неописуема мизерия и жалка, отвратителна кочина в която ще "живеят" и умрат като псета, ако само започнат да се друсат. И ако въпреки всичко изберат този път, то отговорността си е тяхна и само тяхна.
Абсолютно лицемерна и цинична статия. Апотеоз на подхода "Да помислим как да се справим със следствието, а не със проблема", тъй като второто изисква много повече усилия, адекватна промяна на приоритетите на обществото като цяло и чрез него по-трудно се "усвояват" средства.