В суровите степи на пустинята Гоби сухият пейзаж, който наподобява много на Марс, се простира до хоризонта. Това е най-голямата пустиня в Азия и заема приблизително 30 на сто от Монголия, както и голяма част от северен Китай.
Преди повече от век в тези сурови земи американският естествоизпитател Рой Чапман открива гнездо с динозавърски яйца.
Мащабното откритие води до многобройни разкопки на фосили. Миналото лято хонконгският клон на Explorers Club заедно с Монголския институт по палеонтология и геология очертава подобен маршрут през пустинята като този път ползва технологиите на НАСА.
Те използват картографиране чрез дронове и многоспектърно и термално заснемане - същата технология, използвана за изследването на Марс. Така събират данни и спомагат за идентифицирането на местоположенията на фосили.
По време на 20-дневната експедиция в чест на 100-годишнината от находката на Рой Чапман групата от 35 души намира потенциални доказателства за поне три неизвестни досега вида динозаври и провежда разкопки на 250 нови находища на фосили на динозаври.
Но това е само едно от многото приключения на клуба, които се случват на най-различни дестинации по света.
Заедно членовете извършват пешеходни преходи през снежните планини на Казахстан, карат ски в далечните възвишения на Кашмир, а по-късно през тази година ще поемат на нови мисии за изучаване на скрити под водата цивилизации в Индонезия и подземните пещерни системи в Тайланд.
Директорът на хонконгския клон на Explorers Club - Мат Прайър - искрено вярва, че изследването на непознати неща е в основата на човечеството. Според него то е и причината да сме там, където се намираме сега и причината сериозно да се стремим да бъдем многопланетен вид и то в не толкова далечното бъдеще.
Прайър е категоричен - това е инстинкт, който е жизненоважен за нашето оцеляване.
Запознайте се с членовете на хонконгския Explorer Club.
Приключенията са неотделима част от ДНК-то на всеки от тях, а Прайър е перфектният пример за това. Той е бивш пилот от британските военно-въздушни сили. През 2006-а стига от Лондон до Монголия със стар автомобил Suzuki, който струва едва 200 долара. именно това приключение го води до пътя, който следва и в момента.
След пътешествието до Монголия се случват няколко други сухопътни пътешествия, включително обиколка на сибирското езеро Байкал посред зима и на мотоциклет от ерата на Втората световна война. Прайър участва и в околосветска обиколка и в изкачване до базов лагер на Еверест със старо лондонско такси.
В момента 34-годишният мъж държи три компании, които се занимават с приключенски пътешествия и държи световния рекорд в книгата на Гинес за най-голяма надморска височина, достигната с такси.
И тя е 5225 метра, в случай че се питате.
Можете да го наречете инстинкт за изследване на непознатото или просто чисто любопитство, казва Прайър. Докато изгражда биографията си на авантюрист, той се среща с интересни катерачи, гребци, изследователи, учени и фотографи от цял свят. Те имат едно нещо помежду си - Explorers Club.
Създаден е през 1904-а с централа в Ню Йорк и събира някои от най-добрите умове в света. Общата им мисия е да задълбочат научните изследвания на терен във възможно най-много дисциплини и във възможно най-много държави.
Мат Прайър прекарва няколко години в периферията на клуба, но след това през 2015-а в Ню Йорк е официално поканен да се присъедини. След като напуска британските ВВС, той се мести в Хонконг, за да изкарва прехраната си като пилот в комерсиалната авиация и да търси нови възможности.
Скоро нещата се подреждат.
Майкъл Барт, ветеран изследовател и експерт по Бутан, кани Прайър и още няколко други членове да му помогнат в създаването на хонконгския клон на Explorers Club през 2016-а. Сега филиалът е едно от 32-те международни поделения на организацията.
Като всичко от подобно естество, това означава буквално начало от нулата. Най-трудно се оказва да се съберат заети, успешни и пристигащи за кратко в страната хора в едно помещение едновременно и после да направиш така, че на такава среща нещо действително да се случи, обяснява Прайър.
Той успява да сформира основната група и скоро осъзнава, че трябва да направи нещо мащабно, за да постави на картата хонконгския клон на Explorers Club. Затова решава да планира и реализира експедицията в пустинята Гоби. И точно това и постига. На годишната официална вечеря на клуба през март месец централата удостоява хонконгския клон с престижната "грамота за заслуги" за техните открития.
Това е първият клон в историята на Explorers Club, който получава такава грамота.
Преди това тя е била връчвана на личности като Наоми Уемура - първия човек, достигнал до Северния полюс в самостоятелна експедиция, безстрашния активист за защита на дивата природа Ан Лабастий и екипа на Джеф Безос за издирването и изваждането от океана на двигателя "Аполо F-1".
Кое е първото правило на Explorers Club? Не го наричайте "туристически клуб"!
Клубът не е някакъв вид услуга за почивки или туристически клуб, както смятат някои хора, обяснява Прайър. Идеята е до голяма степен членовете да бъдат самостоятелни и инициативни и да събират на едно място подходящите хора и ресурси за мащабни научни експедиции, за да превърнат идеите си в реалност.
Елитната група от изследователи и учени има малко над 3500 членове по света и е участвала в някои от най-престижните открития в света в областта на астрономията, археологията, физиката, етнологията, палеонтологията, зоологията, географията и много други. Това не са просто обикновени пътешественици. Изключително ексклузивният клуб изисква да покривате сериозни критерии за членство, които включват участие в "една или повече документирани научни експедиции", както разкрива сайтът на клуба.
Туристическата фотография, образователните турове, ловуването или разглеждането на отделни кътчета по света не е достатъчно. За тези, които не са квалифицирани да бъдат пълноценни членове, все пак е възможно да се присъединят като "приятели на клуба", докато си изградят подходящата биография.
Тези, които преминат през процеса на одобрение обаче, попадат във впечатляваща компания.
Членове на Explorers Club са сред първите, достигнали Северния полюс, изкачили Еверест и разхождали се по повърхността на Луната. В Хонконг има над 70 членове, сред които са и Барт и Прайър, но и ултрамаратонецът Дейвид Гетинг, специалистът по пешеходни преходи Ейдриън Ботъмли, бившият канадски посланик в Северна и Южна Корея Тед Липман и активистът за защита на дивата природа и изследовател на National Geographic Лоръл Чор.
Клубът е легендарен, споделя Чор. Explorers Club е прочут с изключителните си членове, които са правили забележителни неща. Невероятно е да бъдеш част от тази общност, допълва изследователят.
Членовете на хонконгския клон се срещат веднъж месечно, за да присъстват на лекции от други членове, да обсъждат предстоящите експедиции и да приветстват новите лица. Всеки е поканен, за да представи себе си и областта си на експертни познания. Целта е да се задълбочат контактите и да се насърчават новите идеи. Това е и социална възможност да се информират за съществуващи проекти и да разберат как могат да си помогнат един на друг.
Годишният членски внос за клуба е между 340 и 1365 долара годишно, в зависимост от членския статут.
В Хонконг има и допълнителна такса от 1000 хонконгски долара или 128 щатски долара. Източниците на финансиране на пътешествията са най-различни. Инициативите за ски спускания и гмуркания обикновено се финансират самостоятелно, а за по-големите експедиции клубът често се опитва да осигури спонсори, макар че това е само за някои конкретни случаи.
Постоянно изникват нови идеи, уточнява Прайър. В рамките на 2019-а членовете на Explorers Club ще обиколят целия свят в търсене на научни открития. Всичко е все още в процес на планиране. Очакваните експедиции варират от откриване на подводни цивилизации в Индонезия до проекти за защита на околната среда в Африка, от изучаване на подземни пещерни системи в Тайланд до проучване на системите за известяване за внезапни поройни наводнения в Бутан.
Това са мултидисциплинарни експедиции, които събират на едно място експерти от цял свят, които да работят в сурови условия. Всяко пътешествие е резултат от изключително сериозна организация, сътрудничество и трансгранично планиране.
Преди всичко трябва да се мисли за това какво се опитвате да постигнете и после да се работи на тази база, коментира Прайър.
Това включва неща като оцеляването, климатичните и природни условия, технологиите, логистиката, бюджета, партньорите, разпределението и следенето на ресурсите. Дали този подход е ефективен? Как ще бъдат обработени и използвани данните? Има ли резервен план, ако нещо се обърка? Какъв е медицинският и евакуационният план? Списъкът с въпроси може да е безкраен.
Но според членовете на Explorers Club светът отчаяно се нуждае от повече изследвания и изучаване на непознатото.
Прайър отново подчертава, че това любопитство е жизненоважно за нашето оцеляване. С всички разсейващи фактори и технологии, които са голяма част от съвременния живот, според него много хора имат затруднения да си отговорят на въпроса кои сме ние като хора и защо сме тук.
Личното му мнение като пътешественик по цял свят и наблюдател е, че много хора не са съзнателни и не обръщат внимание на това, което се случва около тях, а и нямат желание да си причиняват излишни неудобства, дори и за кратко време.
Въпреки че може и да не е реалистично за обикновени пътешественици да откриват нови видове динозаври в пустинята Гоби или да издирват древни подводни цивилизации в Индонезия, Чор се съгласява, че излизането от зоната на комфорт може да доведе до по-смислени пътешествия.
Мисля, че изследването на нови, непознати неща отразява тази нарастваща тенденция при хората да искат да имат по-смислени изживявания, които допринасят за нещо - за обществото, за науката, за изследванията - вместо просто да посещават дадено място, казва той.
Смята, че по някакъв начин това отразява по-голяма информираност и осъзнатост по отношение на екологичните въпроси, тъй като изследователите естествено имат във фокуса на вниманието си защитата и запазването на дивите територии.
Прайър е съгласен с тази теза като допълва, че пътешествениците, които преодоляват своите психически и физически граници, не само се развиват като личности, но и допринасят за глобалната общност.
Като изследваме и изучаваме нови места и неща, можем да намерим отговори на многото загадки на живота, много от които имат глобално приложение, което е от полза за всички, казва той. А това спомага за преодоляването на граници в отношенията и познанието, което в крайна сметка води позитивен прогрес за нас като човешка раса.
