„Птеромерханофобия". Зад този завъртян термин се крие нещо банално - страх от летене.
Между 20 и 35 на сто от хората страдат от тази фобия в различна степен. Според някои изследвания страхът от летенето е втората най-често срещана фобия след страха от говорене пред публика.
Днес птеромерханофобията е една от най-социално приетите фобии. Със сигурност ще получите повече погледи на съчувствие, ако кажете че се страхувате да летите, отколкото ако заявите, че страдате от библиофобия (страх от книги). Както и другите фобии, така и тази е ирационален страх от даден обект или състояние, като може да варира от безпокойство до натрапчиво състояние, което може да попречи на нормалния социален живот.
Защо се страхуваме?
Никой не се ражда със страх от летене, така както никой не се ражда расист. Тези страхове и предубеждения се натрапват в рамките на житейския опит, който трупаме. Въпреки че мнозина са убедени, че са се страхували да летят цял живот, това не е така. В някой момент просто сме се научили да се страхуваме.
Страхът от летенето е доста по-сложна фобия и нейните причинители са много и често се коренят в редица други страхове, които се таят в нас.
Страхът от затворени пространства (клаустрофобия) е един от тях. В крайна сметка, за пътника самолетът не е нищо по-различно от една тръба с прозорци, в която трябва да прекара няколко часа от живота си. Страхът от височини, страхът от това, че не контролираме ситуацията, страх от туболенции, страх от повръщане (еметофобия), страх от тероризъм, страх от катастрофи и десетки други фактори се обединяват за да родят страха от летенето.
Може би, основен фактор в страха от летене е, че това е нещо сравнително ново за човечеството. Летенето не е естествено състояние, нито на тялото ни, нито на ума ни и подсъзнателно се възприема за рисково начинание. А това води със себе си различни негативни ефекти, най-явният от които е страхът, че самолетът ще катастрофира.
Този страх се насажда у нас бавно и неусетно, не само чрез сцените на самолетни катастрофи, които гледаме в стотици филми, но и чрез новинарския поток, който ни залива. Самолетните катастрофи са традиционно любима тема за медиите по света. Нека си спомним само титаничното отразяване на случая с изчезналия малайзийски Boeing 777.
Но трябва да влезем в положение на медиите, защото заглавие от типа „100 загинаха при самолетна катастрофа" продава повече от заглавието „1 млн. пътници безопасно летяха днес", като последното трябва да се появява почти всеки ден от годината.
Как да се справим със страха?
Едно бързо търсете в Google ще ни даде стотици рецепти и хиляди съвети за това как да се справим със страха от летене. Както всички фобии, така и тази може да бъде напълно излекувана или поне нейните ефекти да се минимизират до такава степен, че да не пречат на нормалния социален живот.
Най-простото, което може да направи всеки, който се страхува от летенето, е да се запознае с основните физически принципни на полета, техническите измерения на самолетите и принципите на които се гради гражданската авиация и въздушното движение. Това често помага на тези, които имат най-леката форма на страх от летене. Не четете за инцидентите в авиацията, не гледайте документални филми по темата, нито давайте ухо на разкази и слухове по темата.
Разбира се, е възможно да се подложим на психотерапия и дори медикаментозно лечение, защото е важно да се разбере, че нелекуваните фобии могат да ни превърнат в затворник.
Колкото и тежка да е вашата фобия от летенето трябва да знаете, че не сте сами в това. Мнозина известни личности страдат или са страдали от страх от летене. Фантастът Айзък Азимов не е стъпвал в самолет, макар и да е описвал далечни пътешествия в космоса.
И знаменитостите се страхуват от летенето
Актрисата Упи Голбърг също не лети никога. Покойният диктатор Ким Чен Ир е страдал от тежка форма на птеромерханофобия и е използвал само бронирания си луксозен влак за държавни посещения извън Северна Корея.
Дженифър Анистън започва да се страхува от летенето, когато попада в гръмотевична буря, но по-късно признава, че страхът ѝ е породен от излитането и факта, че тя не разбира, кое кара самолетът да се издига във въздуха. „Чувала съм всичко за аеродинамиката, скоростта, двигателите и прочие. Може би съм просто маниак на тема контрол", споделя тя.
Мегън Фокс изпита ужас от летенето, но се справя с на музикалното творчество на Бритни Спиърс. „Сигурна съм, че съдбата ми не е да умра, докато слушам Бритни, затова винаги си пускам нейната музика, когато летя." По ирония на съдбата Спиърс също многократно е заявявала, че се страхува да лети, но не е ясно дали гледа филмите на Мегън по време на полет.
Енрике Иглесиас почти стига до алкохолизъм, борейки се със страха от летенето. „Първото нещо, което правя, когато се кача в самолет е да грабна бутилка с водка", казва той.
Кейт Уинслет е споделяла фобията си от летене с бившия ѝ съпруг режисьорът Сам Мендес. Колективният им ужас се е засилвал от идеята, че могат да оставят децата си сираци, поради което те никога не са летели с един и същ самолет.
А трябва ли да се страхуваме?
Колкото и да ви се струва странно, в самолета сте на едно от най-безопасните места на света. Всичко, което е качено на него, включително и пътниците, е щателно проверено от службите за сигурност на летищата. Мерките за сигурност никога не са били толкова префинени, както сега.
Всяка стюардеса е преминала през курс за оказване на долекарска помощ, като нейните познания са еквивалентни на тези на парамедик. Така, ако на борда ви прилошее помощта е само на няколко секунди от вас.
Екипажът в пилотската кабина се състои от професионалисти, чиито подбор е бил задълбочен, а обучението дълго и сериозно. Уменията на всеки пилот се оценяват всяка година и ако не са на необходимото ниво, то той се спира от полети.
Всеки съвременен пътнически самолет има такова техническо съвършенство, че на неговия фон дори най-модерният автомобил изглежда, като технология от 19 век.
Но най-важното е да разберете, че всичко в гражданската авиация се върти около безопасния полет. Катастрофите са лоши за бизнеса, а всяка авиокомпания се стреми да работи на печалба.
Простият извод е, че единственото, което трябва да правим на борда на самолет е да се наслаждаваме на полета си, а страха да оставим някъде на земята.
