Графитите на стената са доста сюрреалистични. Показват жълто берлинско влакче на метрото, преминаващо през Бранденбургската врата, след което фонът се променя и се появява висока офис-сграда над Бруклинския мост в Ню Йорк. Отгоре с акцентирани букви е изписано "Kotti". Текстът отдолу гласи: "От Берлин до Бруклин".
За Еркан Емре, който е поръчал тази творба за заведението си за хранене в Бруклин, графитите са и мото, и стратегия. Еркан е германец от турски произход, напуснал берлинския си квартал Котбусер Тор - "Коти", както го наричат местните - преди 20 години. Установява се в Ню Йорк след тримесечно пътешествие с раница на гърба из САЩ. Графитите са връзката между неговите два свята.
Подобна връзка е и продуктът, който той продава: дюнер в берлински стил, приготвен точно по начина, по който това се прави в столицата на Германия. Емре твърди, че неговият ресторант е първият в Ню Йорк - може би и в цяла Америка - който предлага "автентичен" берлински дюнер.
В средата на юни се състоя шумното откриване на DeKalb Market Hall в Бруклин, едно от най-големите места за обществено хранене в Ню Йорк. И именно там Емре е решил да отвори Kotti - на броени метри от филиал на Katz's Deli, ресторантът, прочул се освен другото със сцената, в която Мег Райън имитира оргазъм във филма "Когато Хари срещна Сали".
За Емре притежаването на собствен ресторант е сбъдната мечта: "Това е моя страст, а дюнерът за мен е част от моята родина," обяснява той.
Храна за размисъл
Животът на този германец от турски произход би могъл да се развие по коренно различен начин. След като издържа зрелостния си изпит и поема на пътешествие из Америка, решава да постъпи в института "Прат" в Ню Йорк с надеждата да стане архитект. Приключва следването си, проектира сгради в продължение на 14 години и дори работи с Петер Айзенман, проектирал Мемориала на Холокоста в Берлин.
Но Емре споделя, че не изпитва удовлетворение от работата, с която се е занимавал.
"Исках да проектирам самостоятелно, да постигна нещо специално", спомня си той.
И така, решава да се върне на студентската скамейка, този път в Харвардския университет, където изучава финанси и предприемачество в областта на недвижимите имоти. Това го насочва към серия от нови проекти.
"Участвах в проектирането на библиотеката "Бил Клинтън" в Арканзас," разказва той, "и на посолство в Анкара." Един от последните му проекти е жилищна сграда в Бруклин със 165 апартамента.
По това време Емре не мисли особено често за дюнери. Понякога обаче изпитва желание да хапне любимата си храна от берлинските си времена. Задоволяването на тази нужда е практически невъзможно в Ню Йорк - просто няма ресторанти, които да предлагат истински дюнери в берлински стил.
В един момент той решава да вземе нещата в свои ръце. "Купих си въртящ се шиш за печене на месо за 400 долара и поканих няколко приятели да ядем дюнер," казва той.
Гостите му са очаровани и му предлагат да превърне идеята си в постоянен бизнес. Заинтригуван, Емре решава първо да направи скромно проучване на пазара. Наема помещение, разполага там три шиша за месо и поднася дюнери на 500 гости - безплатно.
"Получиха безплатна храна и бира. Единственото, което се изискваше от тях, беше да попълнят един въпросник," казва той.
Отзивите са поразителни: повече от 99% от гостите подкрепят идеята за заведение за дюнери. Емре обаче все още изпитва съмнения. "Не бях сигурен струва ли си. Мислех си: дали да зарежа добре платена работа заради... това?"
Тогава се обръща за помощ към стар приятел. Михаел Старк от Хайлброн, Южна Германия, работи като готвач в Ню Йорк. Двамата са се срещали в Tribeca Grill, популярният ресторант, притежаван от Робърт де Ниро.
"Показах му бизнесплана си, и той попита: а какво е дюнер?" спомня си Емре. "Така че заминахме заедно за Берлин за един уикенд."
След като посещава седем заведения, Старк е спечелен за каузата и така се ражда идеята да бъде пренесен дюнерът в Ню Йорк. Старк, който сега работи за доставчика на хранителни продукти Fresh Direct, е бизнеспартньор на Емре в Kotti.
Създаването на бизнеса
Партньорите правят дегустация, за да убедят организаторите на известен пазар за улична храна в Ню Йорк - Smorgasburg, че заслужават да получат едно от най-оспорваните и желани места. И успяват. "Това наистина е автентичен дюнер," им заявил един от организаторите, германец от Кьолн.
Емре все още е на Smorgasburg всеки уикенд. "Обикновено продаваме около 300 дюнера за шест часа," казва той. Цената е $14 за един дюнер - три пъти повече, отколкото струват те в Германия. Не е особено ниска, но не изглежда клиентите да имат нещо против. "Използваме само органично пилешко месо," обяснява Емре. "Качеството му просто е по-добро." Всичко е прясно. В кухнята на Kotti няма фризер.
Emre и партньорът му са вложили $100 000, за да стартират, но инвестициите изглежда вече се избиват. По обед бързо се образува опашка пред ресторанта. Само от реклама от уста на уста, компании вече наемат Еркан за частни партита. "Пренасяме със себе си палатката, шишовете и съставките за дюнерите," казва гордо собственикът на Kotti. Наскоро и германското консулство в Ню Йорк се е присъединило към списъка му с клиенти и е ангажирало Емре за парти през септември.
"Може би ще успея да създам нова верига за бърза храна в Америка," казва Емре, който сега има 20 служители. "Заведение за дюнер във всеки колеж би било нещо чудесно. Младите хора искат да се хранят бързо и здравословно.
Дюнерите са "бърза храна," обяснява той. "Но не са фастфуд. Те са точно каквото трябва."