Ще си призная, че не обичам да излизам с хора, които не пият. И изобщо си имам едно на ум за хората, на които англоговорящите им слагат етикета "teatotal" (буквално: консумиращ само чай, въздържател - бел. ав.). Непиячите ми се струват странни като извънземни, които живеят живот на фотоавтотрофи - те са кротки и се вихрят само на слънце.
На нас, по-добрата половина от човечеството обаче, не ни трябва слънце да оцеляваме. Трябва ни пиячка, защото не можем сами да си синтезираме нито хранителните вещества, нито доброто настроение.
Всеки път, когато съм в заведение в компанията на въздържател, се чувствам дискомфортно. Напрегнато ми е в негово присъствие. Имам чувството, че срещу мен седи Дева Мария и ми брои алкохолните градуси. И дори изпитвам неудобство, когато си поръчам второ питие.
Но тези мили хора не винаги са били с чисти като изворна вода черни дробове. И те като тийнейджъри вероятно са се наливали насила с менте водка и са пафкали цигарки, за да не остават по-назад от връстниците си. Но това време е отминало и за тяхно щастие никой вече няма да им нарисува член върху челото с молив за вежди и никой няма да им се подиграва, задето не могат да ударят четири шота текила един след друг.
Защото всички вече сме големи и така не се прави!
Но когато си още млад и неуверен, имал си само няколко гаджета (цуни-гуни, без пенетрация) и никоя мицеларна вода не може да премахне пъпките от челото ти, работата е съвсем различна. Младите пият. При това много! И не само в Студентски град, където за десет лева можеш да се напиеш до безсъзнание, но и в Скандинавия, където алкохолът е пословично скъп и за десет лева ще ти дадат само да оближеш капачката на Джонито в някое заведение.
И все пак младите скандинавци пият и не се шегуват. Най-често изтъкваната причина? За да си спечелят приятели и да не изостават от вихрещия се извън социалните мрежи живот по барове, дискотеки и частни купони.
Точно този отговор са дали 42 процента от анкетираните младежи от трите скандинавски държави по време на проучване, продължило в рамките на десет години. Главният изпълнител на проекта е Националният център за изследване и анализ на благоденствието към Социологическия институт на Копенхагенския университет.
Един от притеснителните резултати на изследването е, че младежите, които пият най-много, го правят, защото смятат, че не могат да имат нормален социален живот, без да се напиват.
Социолозите са обърнали специално внимание и на тези млади хора, които изобщо не консумират алкохол или никога не са се напивали. Те обаче съставят една маргинална група от едва четири процента. Сред причините за отказа от алкохол на първо място са религиозните, следвани от някакво заболяване и на последно място идва желанието да не се губи контрол.
Изследването показва още, че алкохолните навици се променят през годините. Докато 15-годишните се напиват, за да са "яки" или защото приятелите им са ги поощрявали, то 25-годишните вече не се напиват. Но то не е защото са започнали да консумират по-умерено, а просто защото вече могат да "носят" повече. Според професор Маргарета Ярвинен, която е ръководител на проекта, традицията да си махаш главата от кръста нагоре с ударни комбинации от бира, ликьор и водка има дълбоки исторически корени на територията на цяла Северна Европа.
"Алкохолните традиции като цяло се променят адски бавно и се съмнявам, че някога ще изчезне потребността човек да се интоксикира с помощта на алкохол. Поне не в тази част на света!", казва тя.
Но въпреки че датчанчетата все още държат палмата на първенството сред връстниците си от групата на 15-16-годишните по отношение употребата на алкохол в Европа, днес те пият по-малко в сравнение с преди няколко години. Броят на тийнейджърите, които се напиват всеки уикенд е паднал от 27% през 2014 г. на 12 % през 2017 г. Това се дължи на факта, че в училищата все повече се говори за вредите от алкохола в ранна възраст, а и родителите са станали по-отговорни и следят децата си по-изкъсо.
Освен това голяма част от самите тийнейджъри признават, че купонът се скапва, когато някой се напие и почне да безобразничи.
Въпреки това обаче професор Ярвинен не вижда светлина в тунела, понеже процентът на употребяващите алкохол юноши и младежи под влиянието на приятелите все още е много висок.
Ах, мисля си аз, колко е хубаво, че вече не съм тийнейджър и дори не 20-и-няколко-годишна! Не се налага да се правя на интересна като повръщам повече, отколкото съм изпила и да чупя бутилки в главата си, защото градусът на настроението го изисква. Хубавото на пиещия в улегнала възраст е, че така нареченото peer pressure, или натискът от страна на връстниците, вече го няма и пиенето изпълнява съвсем друга функция - на барбитурат, психоаналитик и най-добър приятел - глухоням, но който силно те подкрепя в трудния момент.
Пиенето на 35, 40, 50 и т.н. вече е съвсем друга планета. Планета, на която се живее малко по-спокойно в компанията на Малкия Принц (с голямата бутилка) и Барон Мюнхаузен, който, както знаете, като се напие лошо и падне в някоя локва, сам се измъква за конската опашка.
