Късмет, орис, съдба... Дали? Много хора вярват и причисляват изредените категории към техните успехи или несполуки. Но това е напълно погрешно! Човек е достатъчно умствено напреднал, за да разбере, че случайностите (в т.ч. късметът) са изключение, а не правило...
Поддръжник съм на тезата, че човек сам е виновен за своята съдба, за своя късмет. Индивидът сам определя със своите действия случващото се около него, а не обратното. Той трябва да вини или да величае себе си относно резултатите на своето поведение.
Късметът е субективно понятие, обуславящо се на "виждането" на дадената личност за заобикалящата реалност. Ненапразно е доказано, че ние виждаме и възприемаме, каквото на нас ни е изгодно, а не реалността в чист вид.
Когато някой отиде в казино, за да си "пробва късмета", той вече е изгубил, защото колелото се е завъртяло и дори в даден момент да е спечелил, след това неизбежно ще загуби (дори повече от спечеленото).
И човекът ще вини "лошия късмет" за своите "правилни решения". Но такъв му бил късметът... С горния елементарен пример демонстрирах единствено един от безбройните случаи, в които късметът не е водеща сила, а поведението на самите нас.
Този модел може да бъде приложен почти за всички ситуации, които възникват около нас и са свързани с нас - от решенията на родителите за развитието на техните деца, за образованието, за спорта, за здравеопазване до професионалното развитие на човек и пр.
Хората трябва да съсредоточат вниманието и силите си върху колелото (движещият се механизъм), а не върху резултатите от него (късмета). Или с други думи, ние трябва да бъдем "колелото", а късметът да е нашата оценка за самите нас.
Ако насочим разполагаемите си ресурси към нашето развитие и се стремим непрекъснато да се усъвършенстваме, то неминуемо секторите върху нашето колело ще са повече положителни, отколкото отрицателни. По този начин ще сведем "лошия късмет" до възможния минимум.
Но това е трудно осъществимо! По-лесното е винаги по-примамливо. Хората се оставят колелото да определя тяхната съдба, техният късмет. Колко правилно от тяхна страна!?!
Умният човек се различава от глупавия само по приоритетите, които си поставят. Ако насочиш своето внимание и си целеустремен към успеха, то това намалява значително шансът да се натъкнеш на лош късмет. Късметът трябва сам да го определяш. Да минимизираш неговото влияние върху теб и да засилиш своето върху него.
Важно е да диверсифицираш възможността късметът да е водеще сила в твоя живот и да се осланяш на неговите нагласи за твоето развитие и битуване. Това може да стане като станеш по-конкурентна личност в личен и професионален план, като разчиташ на своите възможности и усилия, а не просто на добро стечение на обстоятелствата.
Ако всяка личност съумее да осъзнае, че е определяща за своето собствено развитие, а не случайността, много по-малко хора ще се осланят на изтърканото (според мен) клише за лошия и добрия късмет. Човекът е художник на своя живот - някои картини са по-светли, весели и лъчезарни, други по-мрачни, тъмни и тъжни, но не можем да определим късмета като причина за подбора на цветовете. Изборът е наш!!
Колелото и свързанато с него завъртане е обективен процес, който не може да бъде прекъснат. Винаги ще има начало, растеж (развитие), упадък и край, но от нас зависи продължителността на всеки един от тези етапи. Трябва да бъдем силни, последователни, целенасочени и да не се отдаваме късметът да определя времетраенето на циклите.
Подхлъзнем ли се и паднем ли в руслото на късмета, винаги ще се окажем губещи (примерът с казиното). Човек, разчитайки единствено (или в по-голяма степен) на своя късмет, в повечето случаи автоматично се ситуира от грешната страна.
Много хора се определят за късметлии, но истина ли е това? По-скоро не. Отстрани дори изглеждат смешни в очите на останалите. Важно е човек да има реална представа за себе си, за събитията, които се случват около него, за състоянието, в което се намира той и неговите близки и познати. По-този начин ще реагира максимално бързо и вярно да определи своите цели, визия, мисия и начин на развитие, отколкото ако се осланя на късмет.
Една личност ще успее много повече да се реализира и прогресира, разчитайки повече на себе си и по-малко на случайността (разбирайки късмета), отколкото обратното.
Затова бъдете УСПЕШНИ, а не късметлии - оставете колелото да се върти (върху този процес нямате власт), но моделирайте максимално възможно повече сектори от него с положителен резултат (върху този процес имате пълната власт), по този начин възможността да разчитате на случайността е минимален.
КЪСМЕТ!
Много ми е смешно, когато някой поучава Света от висотата на поглед с дължина равна на дължината на носа му. Като на тази нестабилна база се крепи и оптимизмът му, пак силно уязвим и самонадеян. “Изборът е наш” пее авторът, но питам какъв е изборът на децата, пуснати в обръщение на педофили да ги използват, какъв е изборът на момичетата в много страни, където ги продават за съпруги, докато са все още деца и нямат време дори да се осъзнаят като жени, какъв е изборът дори на нашите циганета, родени и затъващи в “избора” си, колко са “изборите” на човек, роден с тежък недъг и за какъв късмет говори изобщо авторът, защото той късметът също бива лош и добър. Всеки може да пее тържествени оптимистични дитирамби, стига да знае граматиката и да може да скалъпва изречения, но доста по-трудно е да се замислиш, че в огромния свят на малката планета Земя, не си само ти и твоят микро свят, а има много и различни микро светове, в някои от които няма дори и един избор, камо ли за повече, за да се противопоставя едностранчиво и задъхано “късмет” с “избор”. При наличие на възможности за избор да лежиш на кълката “късмет” може и да не е оправдано, но далече не е такава цялостната картина. Да не говорим, че понякога фаталните неща се случват при някого във възраст, в която не можеш да правиш избори, а това белязва завинаги. Защото този същият оптимист от горния текст, ако го пуснем в необичайна за него среда, ще се напишка тутакси и ще запее друг рефрен.