Скъпа Джиоя, скъпи Роме, татко иска да ви разкаже една история.
Когато пиша това, вие сте още на една и на четири години, но това много бързо ще се промени. Ще опознавате света. Ще се смеете и ще опитвате нови неща. Ще създавате приятелства. Сигурно ще имате профили в TikTok и Instagram. И тъй като цял живот съм бил футболист, сигурно ще прочетете някои неща за мен. Истини. Полуистини. Слухове. И абсолютни лъжи.
Ще научите историята ми от някого другиго. Затова искам да ви разкажа истинската версия.
***
Когато се разхождаме, хората често ме разпознават и ме питат един и същи въпрос: "Хей, ти не си ли Марио Гьотце?" Молят за снимка и може би вие се чудите защо.
Има две версии на Марио Гьотце. Единият е личността Марио, а другият - този, когото вие познавате - тате.
Но съществува и футболистът Марио. Когато хората молят за снимка, искат да се снимат точно с този Марио. Той е единственият, когото те познават, защото са го виждали на стадиона или по телевизията.
За тях човекът Марио не съществува. Важно е да запомните това.
Та, кой е футболистът Марио Гьотце? От малък играя футбол, без да мечтая кой знае колко за бъдещето. Обожавах играта и мислех само за това.
Когато навърши 18 г., спечелих титлата с родния си клуб - Дортмунд, и всички ме обичаха. Две години по-късно, когато заиграх за по-голям клуб - Байерн Мюнхен, сякаш всички в Дортмунд ме намразиха.
Наричаха ме предател. Но аз просто исках да пробвам нещо различно, тъй като през целия си живот преди това бях част от Дортмунд. Тогава футболът бе целият ми живот.
Но той пречеше на близките ми. Футболистът Марио пречеше на човека Марио. Пречеше и на хората около мен. Закачаха брат ми в училище. Майка ми, баба ми и чичовците ми - всички имаха проблеми.
Полицаи пазеха пред дома ни.
Цялото ни семейство е от Дортмунд. Но заради проблемите майка ми изпрати по-малкия ми брат при мен, за да учи в Мюнхен. Година по-късно по-големият ми брат, който също беше футболист, си намери отбор Мюнхен.
Накрая родителите ми решиха, че всички ще се преместят в Мюнхен.
Само и единствено заради мен.
Единственото, което исках, е да продължа да играя на възможно най-високо ниво. Това беше годината, в която отбелязах гола, който направи Германия световен шампион. Не си измислям! Бях толкова добър, че хората вярваха, че един ден ще бъда най-добрия на планетата. Очакваха да бъда суперзвезда в следващите 10 години.
Бях новата надежда на Германия. Новия Меси. Но това бе голяма отговорност. Трябваше да бъда най-добрия във всеки мач. Без да имам слаби дни. Победа след победа.
И наистина се опитах. Но хората имат и лоши дни. Контузват се. Разболяват се. А дори когато играеш добре, треньорът може да смени схемата и си аут. Сега осъзнавам колко стриктен съм бил към себе си. Може би трябваше да бъда по-търпелив.
Ще ви дам един пример. През 2016-а, за малко да премина в един от големите английски отбори - Ливърпул. Техен треньор тогава беше човек на име Юрген Клоп. Може би сте го чували.
Висок, с голяма усмивка, много забавен, Юрген ми бе треньор в Дортмунд, но тогава не осъзнавах какъв късмет е това. Седяхме в къщата му в Ливърпул заедно със съпругите си. Юрген е специален, защото вижда човека Марио. Почти не говорехме за футбол. Той не се опитваше да ме убеди да приема офертата му.
Говорихме си за живота, накрая ми каза просто: "Марио, ще играеш много тук и ще се забавляваш. Знам, че това е най-важното за теб. Клубът е невероятен. Помисли си."
Наистина исках да играя за него отново. Но исках и да печеля. Нямах търпение! А тогава Ливърпул тъкмо бе завършил на шесто място в Англия, докато Дортмунд бе изпуснал титлата в Германия на косъм. Спомнях си колко сладко беше при спечелването на двете титли и когато играхме на финала в Шампионската лига. Защо да не го повторим?
Затова се върнах. Но колкото и да обичам Дортмунд, знам, че изпуснах невероятна възможност с Юрген. Не осъзнавах, че той се нуждае от време да изгради великия си Ливърпул.
Но Дортмунд продължава да значи много за мен. Ако трябва да решавам отново, може би бих постъпил по същия начин.
През есента на 2019-а, когато мама беше бременна, се бях концентрирал върху смяна на отбора. Договорът ми изтичаше следващото лято, което означаваше, че можех да си тръгна без пари.
Манчестър Юнайтед ме пожела през зимата, но аз отказах. Няколко месеца по-късно, през март 2020-а, ми звънна Ханзи Флик с оферта да се върна в Байерн Мюнхен. Разбрахме се да се чуем отново.
Станах баща за първи път на 5 юни 2020 г. Договорът му с Дортмунд изтичаше в края на месеца. След три седмици в болницата се върнахме вкъщи и сезонът вече бе приключил (сезонът се проточи до по-късно заради пандемията - бел.ред.).
Така станах свободен агент. Може би в Дортмунд не са били особено щастливи, че не се появих в последните седмици, тъй като бях в болницата, но мисля, че ме разбраха. Нямаше как. Вече бях първо баща и след това футболист.
Никога не бих се извинявал за това.
За първи път в живота си нямах отбор. В понеделник нямаше къде да отида на тренировка. Нямах насрочени мачове. Нямах съотборници, с които да се забавлявам.
Бях баща на пълен работен ден, което беше невероятно, но и... различно. Седях на дивана с надеждата телефонът да звънне. Байерн тъкмо бе спечелил три трофея, а аз чаках да ми звъннат. Говорих с Ханзи няколко пъти... но накрая нещата не се получиха.
Изведнъж стана октомври, срокът за регистриране на нови футболисти за евротурнирите изтичаше. Бях на 29 г. Имах дете. Семейство. Бях безработен. Нямах доходи. И се притеснявах.
Знаех, че трябваше да си намеря нов отбор. Но бях играл за Дортмунд и Байерн - два от най-големите отбори в Германия. Няколко месеца по-рано ме бяха търсили от Манчестър Юнайтед и Байерн.
А сега... тишина. Как беше възможно???
Никой не те учи как да се справяш с финансите си. Как да пестиш. Как да инвестираш. На никого не му пука за теб в дългосрочен аспект. Хората си казват: "Той е футболист, ще се оправи."
Да, ние сме късметлии, че разполагаме с толкова много пари. Много хора биха искали да имат нашата професия. Но ние продължаваме да сме човеци. И колкото и да печелим, трябва да се справяме с мисълта за пенсия. Това е много важно за нас, защото в деня, в който спрем да бъде спортисти, губим голяма част от идентичността си.
Днес аз съм футболистът Марио Гьотце. Защото без футбола кой бих бил изобщо?
***
Днес продължавам да играя футбол, но след първият ми опит зад граница сега съм във Франкфурт, отново в Бундеслигата. В лигата, която съм любил и мразил, където израснах като голям талант под толкова много напрежение.
Играх на още едно Световно първенство. Вече играя на различна позиция. Опитвам се да помагам на младите играчи, да ги водя на и извън терена. Откакто пристигнах, Франкфурт се превърна в много специално място за мен. Не само заради клуба и феновете, но и защото тук вие създавате първите си истински спомени. Тук ти, Роме, идваш на стадиона да ме гледаш. Тук ти, Диоя, си родена, попълвайки нашето семейство до край.
Това е моята история. Мога да разказвам още. Просто ме питайте. Винаги ще бъда до вас и да отговарям на въпросите ви.
