Краят на ерата на Ню Йорк, Лондон и Париж като култови места за живеене настъпи - след допитване на американския сайт Adversting Age за технологии и общество, тези градове не попаднахa сред най-влиятелните в света. Или поне са изпреварени в класацията от по-малка европейска столица като Дъблин.
Сайтът се обърна към 120 икономически експерти и 50 специалисти в областта на маркетинга, като всеки от тях е изброил 13-те най-влиятелни градове, които според него могат коренно да променят съдбата на онези, които живеят в тях, както и хода на събитията в света.
Оказва се, че най-споменаваните градове от 170-те специалисти са Ню Делхи, Вашингтон, Дубай, Детройт, Лагос, Мексико Сити, Маями, Копенхаген, Берлин, Сингапур и Дъблин.
Резултатите са изненада дори и за журналиста Дейв Макгахън, експерт по бизнес технологии и автор на инициативата: "Бях сигурен, че в списъка ще попаднат Сидни и Рим, но никой от тези градове не е избран", пише той. "Според мен Сидни е едно от най-добрите места за живеене и същото важи и за Вечния град - въпреки Берлускони и Ватикана. Но очевдино тези градове не се смятат за достатъчно новаторски, не се възприемат като носители на промяната", уточнява той.
Сред пренебрегнатите е и индийският град Бангалор, столица на щата Карнатака - голям индустриален център с развита електроника и тежко машиностроене. "Преди няколко години този град изглеждаше като че ли е пулсиращото сърце на технологичната индустрия, бъдещето на икономиката", коментира Макгахън. "В периода от 2005 до 2010 г. обаче всичко се промени - и засенчвайки индийските мегаполиси, градове като Сиатъл и Редмънд се възродиха и се превърнаха в нов символ на световните тенденции. Всичко това е показателно за това как светът се промени с главоломна скорост в дигиталната ера".
Обстоятелството, че Microsoft е със седалище в Редмънд не е случайно, казва експертът, но присъствието на влиятелни компании не е достатъчно, за да се обясни какъв е потенциалът на града по отношение на иновациите.
Да вземем например Берлин - лишена от идентичност допреди 25 години, днес германската столица е по-одухотворена дори от Лондон. През последните две десетилетия Берлин се е превърнал в център на творческа енергия в света на изкуството, модата и дизайна. Град, в който освен всичко друго, веднага се сблъскваш с усещането за забавление, появило се отново след разрушаването на тонове бетон. Берлин е в постоянно състояние на движение и преоткриване на себе си - едва ли има някое друго място в Европа, което да може да се сравнява с него в тази насока.
Най-изненадващият град, избран от икономистите, обаче е Facebook. Социалната мрежа с над 500 милиона активни потребители няма физическо място на картата на света, но според тях представлява истински град - макар и виртуален. Доста близо до това определение е и Masdar City - проектиран от Foster&Partners - фирма, известна с мащабни технологични постижения, Масдар въплъщава желанието на Абу Даби да бъде глобален център в областта на зелената енергия.
Въпреки че няма да бъде завършен преди 2020-2025 г., градът, който се строи изцяло на принципите на възобновяемите енергийни източници и нулеви въглеродни емисии, е предизвикал достатъчно доверие сред съставителите на класацията.
Очаква се проектът да струва на Mubadala Development Company около 18 млрд. долара. Въпреки съмненията доколко е икономически ефективен, идеята за устойчив зелен град сред петролно богатия Близък изток кара вече доста мултинационални компании да открият офиси или поне изследователски центрове в града, а в него живеят и учат студенти на Masdar Institute of Science and Technology.
И накрая в списъка важно място заемат и градове от Юга* като Сана (Йемен), Дака (Бангладеш), Акра (Гана), Джакарта (Индонезия) и Истанбул, появявайки се често в предпочитанията на експертите от Advertising Age. Според Макгахън именно това е новият невралгичен център на политическите и икономическите промени през следващите години...
* Разделение на света на Север и Юг в зависимост от социално-икономическото развитие - геополитическият термин се използва за първи път от Вили Брант и днес е част от езика на ООН.