"Ин Булгария ол пипъл инглиш спик"

"People who send - to here". Някой беше снимал този предупредителен надпис на софийското летище и го беше постнал във Facebook.

Този шедьовър на българското говорене на английски език, принтиран бързичко на служебния принтер, мушнат в прозрачна джоб-папка и лепнат в услуга на англоговорящите туристи полетя из мрежата и заслужено стана повод за лавина от народен фолклор по темата.

Нечий бистър ум от колектива на софийската аерогара се беше справил със задачата да преведе на английски кратката и ясна българска табела "Изпращачите - до тук".

Че кое не е ясно?

Преди две-три години отиваме на уикенд почивка в Копривщица. Резервирали сме си стая в типична, възрожденска къща, всичко е такова, каквото очакваме да бъде - с мили хазяи и приятно обзавеждане на ръба на битовия кич.

На бюрото има ламиниран лист с указания за всичко, което може да използваш в стаята - минибар, кърпи, телевизор, час на напускане. На българския вариант не му придирям - то ясно, че пълен член се слага навсякъде, защото на хазяите така им звучи по-възпитано, че запетайките са през две думи за по-изискано и удивителните завинаги са заменили точките. Но английският...

Protect the room clean and smoking forbidden! Mini bar is not free - the prize of drinks is typed on the menu! Do not throw towels on the ground, if not dirty! TV remote is reception! Ask him from duty! Liberate the room at 12 hours!

Не че чета Дикенс в оригинал, обаче този сюрреалистичен превод на английски истински ме озадачи.

Защото, ако трябва отново да се преведе на български, указанието би звучало ето така:

"Защитавайте стаята чиста и пушене забранено! Минибарът не е свободен - наградата за напитките е напечатана на менюто! Не хвърляйте кърпи по пръстта (земята), ако не мръсно! Дистанционното за телевизора е приемане! Питайте го от задължение! Извоювайте свободата на стаята на дванадесет часове!"

Централна гара, София / Снимка: Спаси София

Миналото лято с една приятелка решихме да закусваме в китен ресторант близо до Боровец.

Изпаднахме в истински езиков и кулинарен потрес, когато се оказа, че в менюто се предлагат на английски следните неща:

softies with sweet blackberries; Europe continent breakfast; Hamandeggs with shunka; Hamandeggs with ram cheese; Home done pancakes; Acidly Bulgarian milk with Bunch honey; Freshly twisted juice.

Разшифровахме предложенията за закуска така: Пухчета със сладки къпини (мекици със сладко от къпини), Европа континент закуска (континентална закуска), Хем енд егс с shunka (бъркани яйца с бекон... с шунка), Хем енд егс с овнешко сирене (бъркани яйца с бекон и овче сирене), Домашно готови палачинки (Домашно приготвени палачинки), Киселинно мляко с куп мед (Кисело мляко с мед "Букет") и Прясно усукан сок (Прясно изцеден сок).

Неотдавна по работа попаднах на специално организирана от българска бизнес фирма туристическа обиколка на София за партньорите им чужденци.

Десетина възпитани, костюмирани дами и господа от три континента трябваше около два часа да се наслаждават на софийските забележителности, водени из тях от "професионален гид".

Че имаше гид имаше, но професионализмът й се изразяваше в употреба на доста свободен и иновативен английски език.

Впоследствие се оказа, че лингвистичният каламбур, на който се водеше комуникацията с гостите, се дължи на факта, че за екскурзовод са цанили най-младата служителка във фирмата.

Владеела езика на Шекспир excellent - поне така пишело в CV-то й, в чиято достоверност нямали причини да се съмняват.

Покрай нейното така отлично ниво на владеене на английски разбрах например, че у нас цялото "нашъналити колекц араунд дъ патриарх чърч ин сентер оф сити София уен ит ис дъ ту биг крисчън феър неймд "Грейт дей".

Съсредоточено си преведох превода и установих, че става дума за това как "народът се събира около патриаршеската църква в центъра на София, когато се чества един от двата най-големи християнски празника у нас, Великден".

Граматиката...ми тя не е най-важното!

Fair или Holiday, Great day или Easter - айде сега подробности!

Малко по-късно дамата, очевидно доволна от екскурзоводските си умения, предложи "еврибади ту мейк фото фор сувенирс енд афтър ту дринк кофи фор интервал".

Любезните чужденци явно разбраха, че им предлага да се снимат за спомен и после да направят почивка за по кафе, затова горещо й благодариха за идеята. "Фор натинг, фор натинг", им отговори учтиво тя и победоносно изгледа българската част от групата.

Сред най-любимите ми примери за високото и повсеместно владеене на английски у нас е и един лист А4, закрепен достолепно на информационното табло в курортната поликлиника на "Слънчев бряг" преди няколко години.

На него пишеше:

"Tourists from out Bulgaria with healthy complaints paid the visit to the doctor in advance of information and take their number entry specialist".

За нас, чийто майчин език е българският, след леки умствени усилия смисълът се изяснява - "Чуждестранните туристи със здравни оплаквания заплащат посещението при лекар предварително на гише Информация, откъдето си взимат и пореден номер за консултация със специалист"...

За тези, за които родният език друг обаче, съобщението дава следната информация: "Туристи от извън България със здравословни недоволства платиха посещение при доктор предварително от информация и взимат техните числа вход специалист".

Ясно и точно!

И защо наоколо като мухи без глави щъкаха неориентирани кашлящи и повръщащи чужди туристи в търсене на някакъв ред, така и на екипа от поликлиниката не му стана ясно.

Ми като не ги учат тия чужденци на английски в техните училища, ние тук какво сме виновни?!

"Мъка, мъкааааа", бих казала аз. "

Sorrow, sorrooooow", би превел увереният средностатистически български английскоговорящ.