Как ще ги стигнем англоговорящите?
Не, това не е текст, в който да мрънкаме, че някакви други страни имат по-добър стандарт на живот от нашия, нито пък ще се оплакваме от родната действителност като в модерен български филм.
Тук завистта е насочена само към един конкретен аспект и този аспект е езиков. В съвременния английски език не се употребява учтива форма за обръщане към другите, каквато има в повечето европейски езици, включително в нашия.
Причината не е, че английският език се отличава с неформалност. Всъщност се е случило точно обратното. Някогашната форма за неформално "ти" - thou - с времето е отпаднала от речта и е останала само учтивата форма "Вие" - you.
В резултат обаче общуването се е улеснило и днес аз завиждам на братята англичани за всичката неловкост и потенциална обида, която си спестяват в разговори.
Ако можех да отменя едно езиково правило в обичния ми български, то със сигурност щеше да е учтивата форма. Намирам, че тя пречи много повече, отколкото да помага, за разлика от обичайното мразено, а всъщност толкова лесно езиково правило - пълен и кратък член. То пък е нужно и не е вярно, че няма никаква роля.
Между "човекът уби" и "човека уби" има само един живот и едно углавно престъпление разлика.
Учтивата форма не убива никакви човеци, само често убива от "криндж", или по нашему скомина, разговора.
Не знам за вас, но аз мога да разбера дали продавачът в магазина и сервитьорът в ресторанта ме уважават по това дали ще ме адресират с кисело "к"во ше искаш" и "казвай", или с усмихнато "привет, мога ли да ти помогна с нещо?".
Дали ще се обърнат на "Вие" или на "ти", няма особено отношение към въпроса. Да не говорим, че да се вглеждаш прекомерно как се обръщат към теб хората от сектора на услугите обикновено е породено от явно или скрито мнение, че ти, тоест Вие, сте нещо повече от тях.
Скъсяването на формалната дистанция може да показва липса на респект, да, но може да показва и дружелюбна симпатия, а какво по-хубаво от близостта? Затова първата ми работа при общуване с нов човек е да попитам дали може да минем на "ти". После тръгва по-леко и приятно.
Затрудненията с превключването показват комуникационно предизвикателство в някои различни по естеството си ситуации.
"Вие" и "ти" сте един и същи човек, но звучи толкова абсурдно, ако обръщението не отговаря на контекста. Всяко от двете може да стои неуместно, нежелано, неудобно или натрапено:
"Кх-кхм, бихте ли ми подали солта?"
Съществува една вековна неловкост в общуването с роднините на партньора и със сватовете. Ако не се изясниш изначално с тях дали ще са Диди и Митко, дали ще са леля Диди и чичо Митко, или ако си много патриархален - майка и татко, после можете да прекарате едни сковани десетилетия на семейни събирания, в които се обръщате едни към други напълно неперсонално.
В стил "Кх-кхм, бихте ли ми подали солта?". Хем уж учтиво, хем висящо в пространството и ненасочено към никой конкретен адресат. Малко респект, още по-малко привързаност, най-много желание да си ходиш, да ги одумаш на спокойствие с някого, към когото се обръщаш по име, и скоро да не се виждате.
"Хей, ти, ако си свеж, щур и динамичен тип с идеи, ние искаме точно теб!"
Човек би помислил, че ако търсим формална учтивост, нейното място ще да е точно в професионалната комуникация между непознати. Да, ама не.
Платформите за търсене на работа бликат от фалшиво приятелски обяви, където банда взискателни, непознати и леко истерични костюмари ти говорят както полицай под прикритие би говорил на средношколски младеж, когото подозира в притежание на наркотици.
Контекстът е ясен: предлагат ти да "бачкаш много, яко и много яко" в сладурски млад екип и от слънчев офис до главната.
Иде ти да им отговориш с "Хей, Вие, ако сте платежоспособни, умерено взискателни и психически стабилни шефове с презрение към микромениджмънта и любов към предоставянето на социални придобивки, ето ви моето CV и дайте да си говорим като нормални хора".
"Колеги/ученици, може да ми викате Пепи!"
Ако преподавателят ти се изправи пред теб и дословно ти позволи да се обръщаш към него на малко име, разбираш колко трудно е всъщност да се отръскаш от наложената дистанция в един комуникационен модел, който се предава през поколенията. Дори след като отдавна си завършил и си се развил професионално, потенциално повече от самия си учител.
Получават се хибриди като "Гергана, извинявам Ви се, че забавих курсовата" и "Господине, искаш ли след часовете на кафе?".
P.S. Ако четеш това, Ралица, благодаря ти, че ме научи да решавам казуси по наказателно право и извинявай, че така и не се научих напълно да ти говоря човешки!
"Вий проста ли сте, бе, госпожа? Желая Ви приятна вечер и успешна седмица!"
Социалните мрежи са идеалното място да си премериш акъла и вежливостта с непознати хора. В караниците под пост учтивата форма се използва по-скоро като пасивно агресивен начин да съобщиш на събеседника си, че за разлика от теб, той е кретен. Казал е пълна глупост, при това уверено, при това фамилиарно.
Време е да му натриеш носа с интелекта си и да го пратиш да си ходи с подчертана любезност, която прикрива очевидната псувня в главата ти.
Избягвам всячески подобни диалози, затова ми липсва удоволствието да се почувствам уважително адресирана с реплика в стил "госпожо, Вие сте малоумна, бъдете здрава".
При социалките обаче има и още един аспект. Какво правиш с хората, с които си се запознал там, когато ги срещнеш на живо? Знаеш какво пюре закусва нечие бебе, на коя песен реве родителят, какво мисли за последните избори и кога е приключила последната му връзка. Говорили сте си в коментари повече, отколкото с майка ти по телефона през последните два месеца.
Срещнеш ли човека в аналоговата реалност, в ума ти прескачат въпроси. Трябва ли да се представите формално един на друг? И двамата знаете добре кои сте (и какво е яло бебето). Дали да го заговориш на "ти" - може да се засегне. Дали да почнеш на Вие - ще изглежда сякаш изобщо не помниш кой е този толкова интересен и ангажиращ човек...
А ако му пишеш нещо, как да започнеш: "Здравейте, г-жо Петкова, казвам се Лора Младенова" или "хей-хей, мадам, пиша да те поканя на едно любопитно събитие"...
За ориентир може да послужи маркетинговата комуникация. Не съм ѝ фен, но знам добре, че ако има някой, който да знае какво работи за влизане под кожата на хората, това е този, който се опитва да им продаде нещо.
Всички рекламни клипове и текстове, всички нюзлетъри и спонсорирани публикации ще ти кажат "виж", "ела", "купи", "опитай", "дари", "помогни" или "преживей". Ще говорят точно на тебе, не на неопределения кръг от покупателни единици, към които се обръщат.
Ако рекламите го правят, не може ли да го правим и ние, хората?
Ще знам, че съм ценена, ако чуя "здравей, харесва ми как пишеш", както и че не съм при "не ме занимавайте с ирелевантното си мнение, моля".
