За Бари Киогън актьорството винаги е било форма на оцеляване.
Още като дете, когато се почувствал зле, майка му пускала музиката на Елвис Пресли и двамата танцували, докато забравят за проблемите си.
Тогава изкуството се превръща в лечебен санаториум за Бари и това остава непроменено до днес.
"Когато майка ми постъпи в болница, двамата с брат ми танцувахме край леглото ѝ. Тя се усмихваше и ни уверяваше, че всичко ще бъде наред. През цялото време беше с усмивка на лицето. Влезе в тази болница и повече не излезе", разказва Киогън за Esquire.
След смъртта на майка им Бари и брат му Ерик са прекарали 7 години в системата за приемна грижа. Сменили са дузина приемни семейства и дузина различни къщи.
Майка им умира след свръхдоза наркотици и след години на борба със зависимостта, а баба им отказва да се грижи за двете момчета заради горчилката, която е преглътнала покрай пристрастената си дъщеря.
"Знаете ли какво - гордея се с миналото си. Не мога да кажа, че случилото се беше правилно, но със сигурност ми даде много боеприпаси", твърди актьорът.
"Може да вземете бъркотия като тази и да направите всякакви неща с нея. Може да я оставите да ви съсипе, да определя целия ви живот или да ви даде сила. Може да вземете това, което ви се е случило, и да го наречете нечестно, несправедливо, но нищо от това няма да има значение", добавя той.
Затова Бари Киогън постъпва другояче. Научава се как да бъде щастлив и в нещастните времена.
Ясно си спомня как като малък е бил в апартамента на баба си в Дъблин и е чул майка му да тропа по вратата и да моли да я пуснат вътре, но баба му отказвала, защото се страхувала от действията на наркозависимата си дъщеря.
Тогава Бари отишъл в стаята си, пуснал си музиката на Елвис Пресли и си представил как държи майка си за ръце и танцува заедно с нея. Фантазията му била толкова жива и плътна, че можел да усети уханието на сапуна "Покахонтас", с който обикновено майка му миела ръцете си.
"Веднъж, вече като възрастен с брат ми, се разхождахме из Ню Йорк и влязохме в един ресторант. Отидох до тоалетна, измих си ръцете със сапун и се върнах във времето, когато бях на 5-6 години. Сапунът беше шибаният "Покахонтас". Вярвам, че мисълта ни определя реалността. Затова трябва да внимаваме какво си мислим", споделя актьорът.
Киогън не иска да говори за годините, прекарани в приемни домове, казвайки, че това не са истински спомени.
За него животът започва отново, когато е на 15 г. и вижда обява за реклама в Дъблин, която набирала актьори. Заплата е била 120 евро.
Киогън си записва номера на мениджъра и звъни веднага. Отсреща му казват, че филмът все още е в процес по набиране на финансиране, но ще му върнат обаждане, когато стигнат до кастинга.
Бари затваря без знае какво означава обяснението, което е чул току-що.
Екипът на филма обаче в действителност удържа на думата си и звъни няколко седмици по-късно на Бари, за да го покани на прослушване. Режисьорът Марк О'Конър на секундата харесва натуралната му възприемчивост и му дава ролята.
От О'Конър Киогън получава и първия си урок по актьорско майсторство - режисьорът му казва, че това е работа, в която от него се изисква да се преструва.
"Обичах да се преструвам още от малък. За мен това беше форма на терапия. В 15-те секунди (на снимачната площадка) между "екшън" и "снимаме" изпитвам най-еуфоричното чувство на света. Прекъсвам връзката със себе си и се превръщам в друг човек. Това преследвам цял живот, тези 15 секунди", разказа звездата.
Той е упорит и методичен в преследването. Изготвя списък с режисьори, с които иска да работи и роли, които мечтае да изиграе. Повечето от бленуваните му персонажи са на дяволити негодници, които се стараят да се впишат в нормалния свят. А най-известният сред тях е Жокера.
Когато Киогън научава, че Мат Рийвс ще снима нов филм за "Батман" и се търси актьор, който да изиграе Гатанката, актьорът смята, че с този проект му се отваря златен шанс.
Отбива се в магазин за маскарадни костюми, откъдето си купува бастун за 10 евро, прибира се вкъщи, облича костюм с тиранти и се записва, за да кандидатства за ролята на Гатанката. Никой не го е насърчавал, нито го е молил да му изпраща запис на изпълнението си.
"Сам го измислих. Исках да го изиграя като при Кубрик. Обран, симетричен, с перфектното X на гърба. Харесах идеята си и си казах: Ще я изпратя", разказва актьорът.
Киогън не получава ролята на Гатанката. Тя отиде при Пол Дейно, брилянтен актьор по негови думи. Но отказът не е разбил надеждите му, че някой ден ще изиграе Жокера.
В интервю пред ирландски водещ, много преди да бъде номиниран за "Баншите от Инишерин", Бари се зарича, че някой ден ще влезе в образа на Жокера и обещава на телевизионния водещ, че ще спечели три "Оскара" и ще ги донесе на бюрото му.
Вярата, че мечтите му ще се сбъднат, е стимулът, който го тласка напред.
" Ще го кажа направо - бях изоставен. Изоставянето е дълбоко вкоренено в мен, но се налага да живея с него, защото имам отговорности. Случиха ми се лоши неща, но те не са по ничия вина. (...) Когато съм се раждал, боговете са се протегнали и са ми дали очи, за да виждам в душите на хората. И тази дарба ми помага да преживя най-тежките си спомени", споделя актьорът.
