В топ 10 на професиите, които се свързват с най-висока интелигентност, неизменно гравитират хирурзи, преподаватели, инженери и учени. Независимо от вида проучване и начина на определяне какво е да си умен, хората в тези професии най-често дават и най-високите резултати в тестовете за интелигентност.
Популярно сравнение на IQ резултатите на хора от различните професии сочи, че средно то е най-високо сред лекарите и хирурзите, следвани от преподавателите, електронните инженери, адвокатите, учените, инженерите на дизайн и материали, специалистите по информационни технологии, по продажби, по финанси и по недвижими имоти.
Друго проучване пък казва, че хората, които са близо до гениите, са най-подходящи за работа в ЦЕРН или най-престижните университети по света.
Много умните пък могат да се справят с дигитални технологии, изкуствен интелект и изобщо - в Силициевата долина.
Следващите - с IQ между 120 и 130 са подходящи за медицина, право и инженерство. С подобен коефициент на интелигентност могат да се похвалят и доста актьори, политици и професори в университетите.
Да, по принцип не е нужно да си гений, за да си адвокат, но способността за креативно мислене и бърз анализ на различни елементи за изграждане на успешна стратегия определено помагат и са важна част от арсенала на тази професия.
Затова и казваме, че нещо не е сложно като мозъчна хирургия, защото за да си неврохирург трябва да притежаваш комплексни ментални способности.
Сега обаче ново проучване във Великобритания показва, че хората от две от най-"умните" професии - неврохирурзите и космическите инженери не е задължително да са по-интелигентни от общата популация.
При изследването, цитирано от Би Би Си, 329 самолетни инженери и 72 неврохирурзи са изпълнили серия задачи в тест за когнитивните им способности. И резултатите показват малко разлики спрямо общото ниво на британците.
Сред целите на проучването е било точно да се установи кои професии са на интелектуалния връх, а също и дали масовото възприятие на хората за определени сектори се базира на реалността.
Освен това и в двете професии се очаква недостиг на кадри в идните десетилетия, затова и е важно да бъде разбит стереотипът, че тази работа и само за най-най-умните.
Оценката е правена при онлайн тест в шест когнитивни области, като е използван Британският тест за интелигентност, разработен от Имперския колеж в Лондон.
Изпитани са сфери като работна памет, обработка на емоциите, внимание. След това резултатите са сравнени между инженерите и лекарите, както и с данни от предишни проучвания сред 18 000 британци.
Установено е, че неврохирурзите имат значително по-добър резултат от космическите инженери при решаване на семантични задачи, например дефиниране на редки думи. Инженерите от своя страна са се представили по-добре по отношение на вниманието и концентрацията и при задачи за обработка като ротации на снимки на обекти наум.
В сравнение с резултатите на 18-те хиляди британци инженерите обаче не са показали значителни разлики в която и да било област.
Неврохирурзите се представят различно в две - решават проблеми по-бързо, но "извикват" информация от паметта си по-бавно. Изследователите обясняват това с характера на професията, която изисква работа на високо темпо или - макар и по-малко вероятно - резултат от тренировките за бързо вземане на решения, когато времето е от изключителна важност.
"Възможно е и двете професии да са ненужно поставени на пиедестала", сочат изводите на проучването.
