Когато се разрази пандемията от коронавирус, мнозина бяха принудени да преосмислят идеите си за пътуване. Локдауните и ограниченията заради заразата означаваха, че доста хора просто трябва да си останат у дома и в родината си до второ нареждане.
Това обаче не важи за богаташите с дълбоки джобове, които просто си купиха суперяхти.
Продажбите на тези свръхлуксозни лодки се изстреляха до небесата, защото богатите са готови на всичко, за да избягат от хаоса и несигурността, които коронавирусът им носи.
Така се оказва, че за последната година и половина в световен мащаб за изхарчени над 1 млрд. долара за суперяхти, като сред най-скъпите екземпляри е тази на Джеф Безос - почти 500 млн. долара.
Ако обаче човек е достатъчно голям късметлия, че да е сред малцината притежатели на подобни лодки, ще трябва да се подготви и за още и още колосални разходи. Не само, че самата яхта струва милиони, но и сумата за функционирането ѝ може да докара сълзи в очите на по-чувствителните.
Според брокерите от британската компания Towergate разходите годишно по поддръжката на суперяхта възлизат на поне 10 процента от общата ѝ стойност. Така яхтата "Аззам" например, която струва 605 млн. долара, гълта по около 60 млн. на година за поддръжка, персонал и оперативни разходи.
Яхтата е доста скъп начин да се забавлявате, посочва и Рупърт Конър от Luxury Yacht Group.
Той обяснява, че суперяхтите костват суми пари, каквито обикновените хора не могат да си представят, но все пак се намират и такива, които да ги дават и продължават да подкрепят тази индустрия.
Конър успява да пресметне, че яхта от 150 фута обикновено струва около 2 млн. долара, което означава, че ѝ трябват още минимум 200 хил. долара годишно.
За какво обаче отиват тези пари? Най-очевидните отговори са - за гориво, застраховка и пристанищни такси. Само че има и други разходи, които притежателите на луксозни яхти трябва да имат предвид. Сред тях са хранителни запаси, водни играчки, мебелировка, произведения на изкуството, фитнес и басейн оборудване.
Конър го сравнява със закупуването на елитен, но напълно празен и необзаведен имот, който, когато започнете да го подготвяте за живеене, се оказва още по-скъп от предвиденото.
Друго огромно перо е персоналът на яхтата.
Средностатистическият притежател на суперяхта харчи около 800 хил. долара за екипаж и така персоналът заема над 40 на сто от годишните разходи. В това влизат парите за заплати, униформи, застраховки, но и за неща като обучения, рибарски, кулинарни и сомелиерски курсове.
Конър посочва, че някои милионери са учудени колко точно трябва да платят за персонал, защото не осъзнават колко е трудно да работиш с някого, който е на ненормиран работен ден. Той допълва, че да пестиш от екипаж пък никога не е добра идея и може да причини редица главоболия.
Хората, които извличат максимума от своите яхти, са именно тези, които са си намерили добър персонал. Без добър капитан лодката няма да върви прилично, а един такъв кадър печели по минимум 180 хил. долара годишно. Матросите на палубата от своя страна не взимат под 33 хил. долара за 12 месеца.
На всеки две и половина години яхтата трябва да преминава и техническа инспекция.
Някои от тестовете, както казва Конър, струват стотици хиляди долари, за да бъдат проведени.
Това е сумата само за инспекцията обаче. Ако бъде открит технически проблем, то той обикновено също никак не е евтин за ремонт.
Уредите за комуникация също са скъпи, защото говорим за високочестотни радиопредаватели, вътрешна система за комуникация, сателитна телевизия и широколентов достъп до интернет.
Да се движиш през международните граници струва доста пари, защото изисква бумащина, но пристанищните такси също не са особено бюджетни. Някои от най-красивите и примамливи пристанища са и най-скъпи - Монако, Капри, Сардиния могат да струват до 3000 долара на ден във високия сезон.
Да не забравяме, че суперяхтите са из моретата само няколко месеца в годината. В останалото време са на някой пристан, където таксите могат да достигнат 350 хил. долара за по-големите лодки.
Собствениците на суперяхти все пак имат някои начини да си възвърнат част от инвестициите.
Те имат възможност да ги отдават под наем, като по мнение на Конър 12 седмици отдаване на наематели може да "избие" почти всички годишни разходи за яхтата. Но ако се съди по скока в продажбата на суперяхти, явно високите цени за поддръжката им не разубеждават богатите да притежават подобни лодки.
Огромното търсене насърчава тези, които се колебаят дали да си купят скъпа яхта, да направят следващата крачка и да осъществят мечтата си в тази насока. А несигурността на 2020 г. убеди някои хора, че моментът да си купиш такава скъпа играчка е точно сега.
За Конър манията по суперяхтите е напълно логична - едноседмична почивка на лодката предоставя изживяване, което няма как да си набавиш по друг начин. Богатите търсят разточителни ваканции, а скъпите яхти са уникални в това отношение.
Конър припомня, че повечето такива богаташи имат имения по целия свят, но все пак предпочитат яхтите си.
В заключение той споделя и друга подробност - частните самолети и хеликоптери са още по-скъпи за притежание и поддръжка.
"Когато сметнеш колко струва да имаш частен самолет и да летиш с него, суперяхтите започват да ти изглеждат евтини", казва още Конър.
