Наричат го Краля на скандинавския трилър, майстор на нордическия вариант на жанра ноар. Но освен флагман на изключително популярна в последните години литературна тенденция, той е и действащ рок музикант и бивш футболист, а последната му страст е алпинизмът.
Нищо че норвежкият писател Ю Несбьо вече е прехвърлил 60-те години.
Книгите на Несбьо, от които е продал над 50 млн. копия и които са преведени на 50 езика по цял свят, са не просто увлекателни, добре замислени и написани трилъри, които се четат на един дъх. От тях лъха типично скандинавска дистанцираност, хлад и липса на емоция на фона на хладнокръвни брутални описания на насилие.
До степен читателят да остане с впечатление, че авторът чисто и просто се наслаждава да изтезава героите си - и физически, и ментално.
Все пак най-популярните книги на Несбьо са от поредицата за полиция Хари Хуле, който, докато разследва жестоки убийства, се бори с вътрешните си демони и алкохолизъм.
"Детайлите по едно убийство не ме вълнуват и смущават толкова много", казва Несбьо пред The Irish Times по повод една от последните си книги - "Нож". Тя, характерно за писателя, е още по-тъмна, безмилостна и брутална в сравнение с предишната, като градацията е при всяко ново заглавие.
Несбьо дава пример с четенето на "Американски психар" на неговия американски колега Брет Истън Елис.
"Сякаш съзнанието ми беше замърсено, усещането беше, че трябва да я оставя настрани, защото за мен като човешко същество не беше добре да чета това", описва той впечатленията си от книгата, в която главният герой изнасилва, убива и изяжда жертвите си. След като я обсъдил с приятел, разбрали кое е толкова смущаващо в "Американски психар" - не насилието, а начинът, по който то е описано - без никаква емоция, чисто, равно и бездушно описание на брутални жестокости.
"В моята книга има по-малко кръв и убийства, по-малко от механичната част от убийството, но вероятно повече от това емоционално тегло", обрисува норвежецът това, което повечето му почитатели усещат в неговите трилъри.
По-точното название на творчеството му вероятно е Nordic Noir - уникалният, чисто скандинавски стил криминале, който се превърна във феномен по цял свят.
Началото беше трилогията "Милениум" на шведа Стиг Ларшон, а след огромния успех на Несбьо популярност набраха и Аса Ларшон, Юси Адлер Улсен, Рагнар Йонасон и др. Освен че творби на самия Несбьо са филмирани, включително и с не особено успешния "Снежният човек" с Майкъл Фасбендър, скандинавските криминални сериали като Bordertown, Darkness: Those That Kill и Beck също жънат успех.
Извън книгите, Несбьо е не по-малко интересен. Като млад играе професионално футбол за клуба в града, в който е отраснал - Молде. Прекратява кариерата си, след като къса кръстни връзки. Завършва икономика и бизнес администрация. Работи като брокер на борсата и журналист на свободна практика, докато свири в норвежката рок група Di Derre.
Първият им албум става номер едно в Норвегия, а групата съществува и до днес, включително с Ю Несбьо на вокалите и китарата.
През 1996 г., вече на 36 години, Несбьо се уморява от турнета и работа на борсата. Взема си няколко седмици почивка и заминава за Австралия.
Решава да напише нещо в отворилото се свободно време. "Реших да е криминале, защото нямах време да пиша велик европейски роман. Подходих към проста история, с начало, основна част и край", спомня си норвежецът.
И когато я написва, установява, че жанрът дава възможности, които при другите няма - за интерактивна комуникация с читателите, официална възможност да ги манипулираш и водиш за носа, като им подхвърляш улики и ги караш да изучават всяко изречение, защото може да съдържа важна информация.
Книгата се казва "Прилепът" и дава началото на поредицата за детектив Хари Хуле и на успеха на Несбьо, който продължава да пише със завидни дисциплина и скорост - освен поредицата за трагичния образ на полиция-пияница, той има и детски книги, няколко невероятни романа в класически стил noir и свой прочит на "Макбет", написан по поръчка на проекта "Хогарт Шескпир", в който известни съвременни автори написаха своите варианти на класическите пиеси.
Дисциплината обаче не идва от ранните години в професионалния футбол.
"Бях от тези талантливи хора, които уважават само таланта, но не и здравата работа. Ако не се бях контузил, нямаше да постигна успех, защото нямах дисциплината и амбицията", разказва авторът пред The Orange County Register.
Заради футбола започва да занемарява ученето, затова баща му - участник в окупацията на Ленинград по време на Втората световна война - го праща във военно училище, където Ю научава за цял живот какво е да работиш здраво.
Несбьо не спира да учи и работи. Започва да се интересува от скално катерене когато е на 50 години, и сега, вече над 60-годишна възраст, продължава да тренира този труден и изискващ спорт, за който казва, че има правилната нагласа, но не и тяло.
И за да придобие повече сила, нужна за толкова силов спорт, преди 2 години рязко спира захарта и шоколада. Целта му е маршрут от клас 8а, което е доста трудно и близо до елитното скално катерене.
Отдаден на спорта, пише и книга за двама известни алпинисти - американката Лин Хил, първата жена, изкатерила без осигуровки прочутия маршрут Нос в Калифорния, и норвежеца Ханс Кристиан Досет, който умира на слизане от масива Транго в Пакистан.
Нищо общо с трилъра, но много общо с Несбьо.
"Станах писател, защото исках този вид свобода и било много глупаво на този етап да се откажа от нея, за да се посветя на това, което издателството или читателите искат", казва по този повод норвежецът.
"Опитвам се да се придържам към идеята, че трябва да правя това, което искам да правя", допълва той.
И, да, има още нещо, което Несбьо иска и прави. Той има и фондация, носеща името на най-популярния му герой Хари Хуле, която финансира програми за грамотност в различни части на света. Защото "не може да има демокрация там, където хората не могат да пишат и четат, не могат да достигнат до информация, с помощта на която да направят избор".
Доста актуално, но има и нещо по-смущаващо. Несбьо стои и зад концепцията за сериала "Окупирани", излязъл по норвежката телевизия през 2015 г. В него се разказва какво би станало, ако Русия окупира Норвегия, за да придобие нефтените ѝ ресурси.
Чак зловещо актуално. И много, много интересно.
