Когато репортерът на Sarasota Herald-Tribune Дафни Чен се заема да отрази проблемите на медицинската помощ във Флорида през 2019 г., не подозира, че е напът да напипа един от най-болните клонове в грижата за деца с неясни заболявания.
Но прелиствайки морето от факти и административни свидетелства, погледът ѝ се забива на името Ковалски.
"Като репортер съм научила, че не може да стигнеш до истината, без да си задаваш въпроси. A това изглеждаше като тема, която трябва да бъде разгледана", казва Чен в документалния филм на Netflix Take Care of Maya.
През 2019 г. тя започва да пита. Първо, семейство Ковалски, след това няколко представители на детската болница "Джонс Хопкинс" и накрая социалните работници и адвокати, които рисуват пред журналистката ужасяващ правен капан, хванал болни деца и техните отчаяни родители.
Историята започва от Мая Ковалски.
През 2014 г. тя е обикновено 9-годишно момиченце на полски емигранти, което плува, свири на пиано и се радва на детството заедно с братчето си Каел, докато една нощ спонтанна и пронизваща болка по цялото ѝ тяло не променя живота ѝ и този на семейството ѝ.
Родителите ѝ - Джак и Беата, веднага звънят на 911 и стоят в спешното в трескаво очакване да разберат какво се случва с детето им. Жизненото момиченце изведнъж е започнало да изпитва толкова непоносима болка, че не може да ходи, да вдигне ръцете си над главата, а при всеки допир усещала, че кожата ѝ гори.
Мая минава през десетки изследвания, но отговор не последва. Никой лекар не можел да намери обяснение за мъчителните ѝ симптоми. Никое лечение не потушавало парещите болки, които 9-годишната Мая изпитвала.
"Няма нищо по-лошо от това да гледаш как детето ти денонощно плаче в леглото, а ти не можеш да направиш нищо", казва Джак Ковалски в Take Care of Maya, документалната лента за случилото се с момичето, налична в стрийминг платформата Netflix.
Родителите се прехвърлят от лекар на лекар, от болница на болница, а отчаянието им расте, докато не стигат до анестезиолога д-р Антъни Къркпатрик. В тяхната медицинска одисея той влиза в ролята на доктор Хаус, защото успява да постави диагноза на Мая - Синдром на комплексната регионална болка (СКРБ).
В неговия опит резултати срещу заболяването дават терапиите с кетамин и отначало той предписва малки дози от анестетика на момиченцето. Болките ѝ обаче не се повлияват от оскъдните количества на препарата, заради което д-р Къркпатрик предлага спорно за съвременната медицина лечение - поставяне под кетаминова кома.
За Джак и Беата обаче това е единственият шанс да облекчат ужасяващите болки на дъщеря си и се съгласяват с терапията.
Предизвиканото състояние на кетаминова кома не е разрешено от здравните власти в САЩ и затова семейство Ковалски заминават за Мексико. Няколко дни Мая е в състояние между съня и реалността, но когато се събужда, болката напълно е отшумяла.
След седмици на физически изтезания, Мая отново се връща към нормалния си живот - връща се към плуването, свиренето на пиано и игрите с брат си. А за да контролират Синдрома на комплексната регионална болка, д-р Къркпатрик предписва ежедневни силни дози кетамин.
Година след лечението обаче Мая отново се оплаква от режеща болка в корема и тревогите на семейството започват наново. Водят я в спешна помощ, но лекарите там не са чували за нейния синдром и решават, че по-точна диагноза ще ѝ се постави в детската болница "Джон Хопкинс".
Когато медицинските сестри в педиатричното отделение научават какви тежки дози кетамин е взимала Мая, изпадат в пристъп на ужас. Но още по-втрещени са след разговора с майката Беата, която настоява дъщеря ѝ да бъде третирана с препарати, които по учебник би трябвало да я убият.
Лекарите, които преглеждат Мая, също нямали представа какво в Синдром на на комплексната регионална болка, и тъй като изследванията показали, че детето е напълно здраво, сметнали, че Беата Ковалски е изфабрикувала заболяването на дъщеря си.
Дни след постъпването си в детската болница за лечение при Мая идва социалният работник Сали Смит, която има основание да се съмнява, че момиченцето е умишлено разболявано от майка си.
Фактите уж сочели, че Беата страда от Синдрома на Мюнхаузен, при който майки довеждат децата си до безпомощно състояние, за да се грижат за тях. И за предпази Мая от Беата, Сали Смит забранява детето да бъде посещавано от родителите си.
Колкото по-старателно се опитвала Беата Ковалски да обясни заболяването на дъщеря си, толкова повече усложнявала положението си. Не помагали нито медицинският картон на Мая от Мексико, нито свидетелствата на д-р Къркпатрик.
Лекарите отказвали да приемат, че синдромът на Мая е реален и се съгласявали с властите, че детето вероятно е жертва на насилие с лекарства. От агонизиращите спонтанни болки, проблемът на родителите внезапно става много по-сериозен - застрашени са да изгубят правата над детето си.
Мая остава три месеца като заложник в педиатричното отделение на "Джон Хопкинс", като през това време родителите ѝ са подложени на щателно разследване. Беата минава през няколко психологически теста, които трябва да установят дали страда от Синдрома на Мюнхаузен.
Никоя от проверките обаче не открива тревожни индикации в семейство Ковалски. Още по-малко такива, които да рискуват живота и здравето на децата им.
Становището окуражило Беата и Джак. Очаквали, че след като разследването е показало, че не вредят на Мая, ще убедят персонала на болницата да я изпишат за Коледа, за да посрещнат празника заедно, а след това да я лекуват, както те преценят.
Съдията по делото обаче не е на същото мнение. След като изслушва доказателствата по казуса с Мая, той се произнася в полза на социалните работници. Заявява, че не е убеден в безопасността на средата в дома на Ковалски и нарежда момиченцето да остане под болнично наблюдение до следващото изслушване.
Беата е разбита от новината. Социалните работници не ѝ позволявали, дори да прегърне дъщеря си и не се знаело докога ще продължи това.
Когато се прибрали у дома, Беата казала на Джак, че има пристъп на мигрена и може да присъства на рождения ден на съседа. Но насърчила съпруга и сина си да отидат на партито.
Двамата се връщат няколко часа по-късно и я откриват мъртва. 43-годишната майка се обесила на вратата на гаража, оставяйки две предсмъртни бележки, в които моли роднините си да се погрижат за Мая.
Самоубийството ѝ кара ръководството на болницата да преосмисли стратегията си. Мая е изписана, а разследването над Ковалски - оттеглено. Но за семейството този ход е фатално закъснял.
Разказвайки историята си пред репортера Дафни Чен, Ковалски се надявали да предупредят други семейства на деца с редки заболявания и да покажат, че в системата за социални грижи има пробойни. Но се оказало, че те не са първите, на които педиатрите от "Джонс Хопкинс" са удряли подобен шамар.
След като Дафни Чен публикува историята на Мая, имейлът ѝ е залят от писма на родители, които твърдят, че са били подложени на същото отношение в детското отделение, по-специално от социалния работник Сали Смит.
Техните разкази стимулират Ковалски да защитят правата си в съда и да потърсят справедливост за Беата. Но до момента съдията многократно е отлагал изслушването им поради липсата на достатъчно доказателства. Следващата дата за делото е насрочена за септември 2023 г.
През май тази година Мая трябваше да застане на съдебната скамейка и да разкаже какво е преживяла в месеците си на престои в "Джонс Хопкинс", но възможност не ѝ бе дадена.
Затова тя използва документалния филм Take Care of Maya, с който иска да каже на майка си, че не се е отказала от битката.
"Мила мамо, животът се обърка, откакто ни напусна. Татко, Каел и аз опитваме да свикнем с липсата ти. Татко се разсейва като помага на съседите с боядисването, а Каел бяга като ходи за риба с часове. Аз се фокусирам върху училището и приятелите. Но в секундата, в която прекрачим прага, се връщаме към реалността. От 5 години ни обещават, че ще има процес, но когато датата приближи, те го отменят". казва Мая.
"Но дори и да сме обезкуражени, няма да се предадем. Ще се борим за теб", заявява тя във финала на филма.