По рекламите декември изглежда като канелени пръчки, портокалови кори и чаши чай с любим човек край отрупана с чорапчета с подаръци камина. В реалността повече прилича на надбягване с графици, отбиване по задължителни партита, ескалация на нови и нови разходи и нерви до дупка.
Част от причината за нервите и разходите е точно напълването на чорапчетата край камината с най-хубавите възможни подаръци. Метафорично, разбира се - повечето от нас имаме празнични торбички под елхата.
Или опаковани кутии, ако сме се постарали особено много. Нищо че опаковането на подарък струва толкова, колкото според мен е нормално да струва самият подарък.
В цялото взаимно преследване с времето и състезаване за най-атрактивен подарък човек понякога е склонен да забрави, че определящи за качеството на един жест не са точно парите.
Подаряваме, защото обичаме човека и ни пука за него. Точно това следва да казва подаръкът - "обичам те, чувам те и ми пука", а не "ей, я виж колко пари дадох, бъди ми благодарен".
Най-хубавият подарък показва каква е разликата между скъпо, безплатно и безценно. Затова представям на вашето внимание пет идеи за подаръци, които не изискват ходене до магазина, физически или онлайн, а нужните за тях парични суми варират от символични до никакви.
Те могат да са особено полезни за изненадване на човек, с когото се познавате от години, имате обща история и вече сте си подарявали кажи-речи всичко друго:
Книга/албум със снимки и спомени
От години насам се случва един малък парадокс. Снимаме (се) все повече, а помним или пазим на хартия все по-малки снимки.
Помните ли как в детството за всяка почивка или важен повод имаше по една лента на фотоапарата - внимавахме за какво я щракаме, а после с нетърпение чакахме да видим колко от проявените снимки изобщо ще стават за гледане и излагане в албуми? Именно тези лимити им придаваха повече ексклузивност и сантиментално значение.
Струва си да се подари на близък човек това усещане за лична стойност на спомените. Направете селекция с по 1-2 снимки от важните, забавните, неочакваните или щурите съвместни моменти от последните месеци или години.
Не е нужно да са най-красивите фотографии. Дори ще е по-добре, ако има и щури, нескопосани или неловки сред тях.
Разпечатайте ги - може и да не е в студио, а даже на офис принтера. Подредете ги в албум или книга. Като бонус може да драснете с по едно изречение текст към всяка - вътрешен хумор от съответния момент или мило послание за човека.
Подкрепа за благотворителна кауза
В относително разединеното ни откъм ценности общество едно от малкото неща, които ни събират, е, че на всеки му пука за нещо. Дори и ако не е супер адекватен в действията си за своята кауза.
А каузи много - децата, животните, възрастните хора, околната среда, образованието, културата, фолклорът, демократичното общество, лечението на болести, и още, и още. Зад всяка кауза стоят колективи, организации или отделни хора, които работят активно за нейното развитие.
Със сигурност има поне една обществена тема, която е много важна и много лична за вашия близък. Подарете му подкрепата си към неговата кауза. Може да направите скромно или дори символично дарение към организация, с която се занимава лично или следи и уважава дейността ѝ. Изберете такава, която пасва и на вашите разбирания, и станете еднократен или месечен дарител.
По този начин не просто ще свършите едно мъничко добро, но и ще кажете на своя близък, че вярвате в ценностите и идеите му и заставате зад него.
Запис на любима музика или предаване
С вашия любим човек вероятно си имате традиционен филмов маратон, който очаквате с нетърпение всяка Коледа? Или спомени от неповторим концерт заедно, към който се връщате отново и отново с носталгия? А може би като малки сте следили с почти религиозна тръпка някое детско предаване или тийнейджърско сериалче?
Почти съм сигурна и че има песен, която сте пяли на два гласа по радиото в колата или сте чакали пред касетофона вкъщи да я запишете на касетка. Точно тези спомени придават уникалност на връзката ви.
Подгответе малка бутикова колекция от такива любими конкретно за вас песни, албуми, филми, сериали или концертни записи и така подарете пътуване през общите спомени. Не е нужно да пиратствате, за да го направите. Може да е просто плейлист в платена платформа.
Или прехвърляне на вече наличен запис на някакъв по-архаичен източник със сантиментална стойност като плоча, касета, флашка или видеокасета, ако вашият човек има на какво устройство да го възпроизведе.
Лично творчество
Помислете какво умеете, което да прави вашето присъствие незаменимо в живота на любимия човек, когото ще изненадвате. Нямам предвид да сте професионален писател, художник, скулптор, шивач или готвач. Уменията ви може да са и напълно аматьорски, стига да има как да се интегрират в споделено преживяване.
Тук примерите са безчет и надхвърлят границите на въображението ми. Смешен фен фикшън върху съвместната ви любима история. Торбичка с любимите на човека ваши домашни сладки, а защо не и със сладките, които някога сте опитали да направите съвместно, но резултатът е бил кухненско бедствие, което помните и досега. Нескопосано оплетена коледна шапчица. Авторско бижу от подръчни материали. История, поема, рисунка, колаж...
Списъкът продължава до безкрай, а само вие знаете коя точка от него ще отрази преживяването на личните ви взаимоотношения.
Нещо, което вие вече притежавате
Тук обаче има уловка. Вашето притежание, което ще подарите на близък, непременно трябва да е любимо за него, но и достатъчно ценно за вас. Сиреч, книгата, която не ви се чете, или пуловерът, който вече не искате да носите, няма да свършат работа. Не става дума за изхвърляне на излишните ви вещи под елхата.
За да е безценен, този тип подарък може да е например семейна реликва, която вече да отиде към следващото поколение. Или пък ваша собствена любима вещ, която и човекът обича.
Преди години обожавах тениската с танцуващи скелети на мой близък приятел. Все го бъзиках, че трябва да си я свали от гърба и да ми я подари.
Една от най-щастливите ми Коледи беше, когато на 24 декември сутринта на вратата ми звънна куриер, за да ми донесе неочаквана мистериозна пратка, а под слоевете празнична хартия открих именно тениската с танцуващи скелети, която и до днес нося с много обич. Затова съм сигурна, че такъв подарък работи.
Всъщност актът на подаряване става специален тогава, когато не се случва просто по задължение. Не подаряваме вещта, а времето си, грижата си, емоциите си, взаимността си, частичка от себе си. Няма как да се сбърка с това.
