Идват празници. Навсякъде мирише на портокали, канела и разправии. Аз далеч не съм кулинарен експерт, та ще ми се наложи да се фокусирам върху последното. Така че нека да вдишаме с пълни гърди ароматите и да започваме.
Тематиката е романтична. Ще задам тона с малко предистория. Намираме се в западната част на обичния столичен квартал Манастирски ливади, където умерено млада двойка е ситуирана в модерен двустаен апартамент. Седят си те в холодневната.
Тя е излегната на дивана и проверява онлайн автобусните билети до родния си град в Плевенска област. Надява се да успее да се вреди и да се сдобие със заветната касова бележка за дестинацията, а той се чуди дали колата ще издържи пътуването до Варна, където са всичките му роднини. Ако вземе да позавали сняг, планинските проходи отново ще станат непроходими (иронично, а?), а магистралите съвсем скоро ще бъдат тотално блокирани от движимата собственост на половината население на България.
В този сюблимен момент се появява въпросът: "Дали тази година да не празнуваме заедно?". Отнело е време да се стигне дотам, самото му задаване си е знак, че отношенията се движат в по-сериозна посока. И все пак питането внася на първо време смут.
Връзките имат своите километрични камъни. Съвсем в началото на пътя стоят важни разделителни събития като оставянето на четка за зъби в гаджешката баня и запознаването с приятелите на избраника. Има известна неяснота около скоростта, с която една млада двойка е добре да препуска или да се провлачва през различните етапи. И докато за едни е напълно нормално третата среща да е официална вечеря с родителите, бабата и третия братовчед по бащина линия, за други запознаването със семейството на гаджето съвсем спокойно може да се случи на сватбата.
Ако такава въобще има, разбира се.
Независимо колко бързо се движат отношенията, все някой декември ще се появи чуденето: "Къде ще бъдем за Коледа?", защото то логично следва след решението да бъдем заедно. Кой е готов да зареже традициите в родната си къща и с охота да скочи в дома на гаджето, опитвайки се безаварийно да се слее с обстановката? А кой е готов да посрещне любимия си човек в дома си и цяла вечер неловко да мачка покривката, надявайки се да не се зароди семейна препирня тъкмо в светлото празнично навечерие?
Да се опитат ли да огреят навсякъде и да угодят на всички роднини? Може например Бъдни вечер да е при семейството на момичето, Коледа на обяд при бабата на момчето, вечерта при сестра му, а междувременно - по пътя. Каква част от почивните дни да предвидят за придвижване?
Лесно могат да се намерят насоки за това какъв процент от дохода е допустимо да се отделя месечно за вноски по колата или апартамента, но никой не казва какъв процент от празничното време да бъде прекаран в транспортиране.
Въобще не е ясно нито какво ще измислят двамата влюбени от горната част на текста, нито дали решението им ще бъде технически осъществимо. Идеята всеки да си ходи към вкъщи и да си празнува семейно започва да изглежда все по-привлекателна. Те вече имат опит от предишни години и са сравнително доволни. Като изключим трудността да обяснят на роднините, че гадже имат, то просто не се вижда наоколо, всичко останало е лесно.
Всеки си отива в собствената къща, яде си сармите точно както ги обича, вижда се със собствените си роднини, които и без това са изградили представата му за празнуване. Хубаво или лошо - поне е познато. И да гръмне някой скандал, да е сред наши хора.
Разделеното прекарване на празничните дни си е оферта. Няма правило след кой точно месец или година се намира километричният камък на празничната заедност. Аргументи за разделеността не липсват.
Прибирането вкъщи е връщане към детските спомени, изградени семейно с години, с малки и големи традиции, декорации, ястия и аромати. За всеки Коледа мирише различно, невинаги на портокали. Чуждият празник може въобще да не напомня на нашия и да не го разпознаем.
"Дали тази година да не празнуваме заедно?" неслучайно е преломен въпрос. В себе си той съдържа чуденето дали сме готови да обединим усещането си за празник и дори сами да изградим нещо свое. Дали сме готови ние да започнем да създаваме уют заедно, а някой ден да го предадем на децата си, да им подарим специален аромат на Коледа. Ние самите окончателно да напуснем ролята си на деца.
Не твърдя, че в хипотетичния апартамент в Манастирски ливади вербално се появяват тези въпроси. Не всичко може да бъде изказано и чуто. Дано умерено младата двойка се разбере с думи или с нещо отвъд тях.
Стискам палци на тях, на себе си и на вас в цялото чудене и препускане по Коледа да запазим личното, неназовимо преживяване за празник и семейство. Да съхраним онова, което толкова се чудим с кого, как и по колко да споделяме.
