Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-известният диамант на света, който Камила отказа да носи

Кохинор е предмет на дипломатически търкания от години Снимка: Getty Images
Кохинор е предмет на дипломатически търкания от години

Когато Камила официално стана кралица през май 2023 г., по време на церемонията от короната ѝ липсваше една перла.

Или по-точно диамант - прочутият Кохинор.

Той не е нито най-големият, нито най-красивият диамант на света, но вероятно е най-известният. Диамантът е митичен - символ е на колониално минало, смятан е от 4 държави за тяхна собственост, вярва се, че е носител на проклятие и легенди за пролята кръв.

В него има прекалено много противоречие, тъмно минало и дипломатическо настояще.

Не е известно Кохинор да е бил носен от покойната Елизабет II. Нямаше и как да се озове на главата на настоящата кралица-консорт, нито да стане част от личната ѝ колекция.

Камила използва короната на кралица Мери, на която не беше инкрустиран Кохинор. Снимка: Getty Images
Камила използва короната на кралица Мери, на която не беше инкрустиран Кохинор.

Вместо това, в крак със съвремието, Камила заложи на рециклирана корона - за нея беше преправена тази на кралица Мери, съпругата на Джордж V - носена на коронацията през 1911 г. В нея бяха вложени диаманти от личната колекция на Елизабет II, но Кохинор си остана там, където стои от дълги години - изложен в колекцията на кралските бижута в Тауър в Лондон.

За последно короната с диаманта е носена от Кралицата Майка. След смъртта ѝ през 2002 г. тя е изложена и върху ковчега ѝ.

Доста обраното отношение на британското кралско семейство към диаманта е напълно логично. Отказът на Камила да го носи е дипломатически ход - заради знаковото значение на камъка.

За хората в Индия и Пакистан той е символ за колониалното минало, и там се убедени, че Кохинор, заедно с още редица други заграбени богатства, е откраднат и трябва да бъде върнат.

Призивите в Индия бяха подновени още със смъртта на Елизабет II. Официално правителството в Делхи изрази притеснения дали диамантът ще бъде ползван от Камила, но не предяви искане той да бъде върнат - както се е случвало многократно през годините след като Индия получава независимост.

Огромната страна е прекалено важна част от Британската общност, и в Бъкингам не биха рискували голям дипломатически скандал, излагайки на главата на кралицата камък, който ще обиди цяла Индия.

Нещо, което се е случвало нееднократно в миналото.

Кохинор е част от кралската колекция бижута от 1849 г., но историята на 105-каратовия диамант започва много преди това. Настоящото му име означава "планина от светлина".

Смята се, че е възможно камъкът да присъства в текстове от Месопотамия 3200 г. преди Новата ера. Първото му официално споменаване е през XIV век, и е прието, че е добит от мина в Индия. През годините минава през различни владетели на днешните територии на Иран, Индия и Пакистан и дори Афганистан.

Озовава се в британски ръце заедно с владението на Пенджаб през 1849 г.

Тогава диамантът е в ръцете на 10-годишният махараджа Дулийп Сингх. Той подписва с британците мирен договор, чрез който владенията му са анексирани заедно с диаманта.

Част от тези владения са в днешен Пакистан, което е основание за претенции към камъка и от тази държава.

С него върви и проклятие - че може да бъде носен само от Господ или от жена, а мъжете са заплашени от кървава съдба. Хиндуистката легенда гласи, че който мъж го носи, ще владее смета, но и ще познае всички негови беди.

Митът е подкрепян и от това, че всички империи и царства, в чието владение е бил Кохинор, изчезват. Насилие и кръв бележат живота и царуването на владетелите им - братя предават братя, синове се обръщат срещу бащите си и ги убиват, бащи вадят очите на синовете си - безкрайни истории за убийства, мъчения и насилие съпровождат камъка.

За щастие на британците, по времето, когато Кохинор попада в техни ръце, начело на империята е кралица Виктория. След смъртта ѝ и обаче монарсите се съобразяват с проклятието - диамантът се носи единствено от жени и се предава от кралица на кралица.

Когато Виктория получава диаманта, обидата става двойна. През 1851 г. митичният камък е изложен пред публика, а британците са крайно разочаровани, тъй като не изглежда толкова бляскаво, колкото се полага на огромен скъпоценен камък.

Затова и 191-каратовият тогава камък е изрязан почти наполовина - до 105 карата, и оформен, за да има по-брилянтен и впечатляващ за европейците вид.

Виктория го носи като брошка и чак след това се озовава на короните на кралиците-консорт.

Камила наруши тази традиция и остави диаманта в Тауър. Където може би ще остане и в бъдеще.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените