На света има около 5500 диви тигри - според последните данни на WWF.
На фона на най-критичното ниво на популациите от 2010 г. - 3200 животни, това е обнадеждаващ ръст от над 70 на сто. Тези великолепни котки обаче остават застрашен вид - основно заради загубата на местообитания и бракониерството.
Примерът на Индия в опазването на тигрите е показателен и сочи, че е възможно броят на котките да расте дори в най-гъсто населената страна на света и при постоянен натиск върху хабитата им.
В Индия броят на тигрите се е увеличил над два пъти за малко повече от 10 години. Страната днес е дом на близо 3700 диви животни, или 75 на сто от всички тигри на света.
И то при положение, че котките в страната разполагат със само 18% от глобалния хабитат на тигрите - район от 138 хиляди кв. км. Това е с около една пета повече от цялата територия на България. Разликата? В този район живеят и 60 милиона души.
Тигрите са малко, но има и още по-застрашени видове котки:
Сериозният успех се дължи на усилията за протекцията на котките от бракониери и от загуба на местообитания, осигуряване на плячка, намаляване на сблъсъците между хората и дивите животни и социално-икономическия подем за местните общности, гласи проучване по темата, публикувано в списаниe Science.
"Обикновено смятаме, че гъстотата на човешката популация е решаващ фактор за опазването на големите хищници. Но по-голямо значение има нагласата на хората", казва пък пред "Би Би Си" водещият автор на проучването Ядвендрадев Джала.
Той дава за пример Малайзия - по-богата и по-слабо населена страна. Там обаче популацията на тигри не е възстановена успешно и е намаляла до едва 150 животни.
В Индия от 2006 г. насам на всеки 4 години се прави преброяване на тигрите, което обхваща 20 щата. В проучването се наблюдава и разпространението на котките в различните територии, наличието на други хищници, на плячка и състоянието на местообитанията им.
За този период хабитатът на големите котки е увеличен с 30%, а броят на животните е скочил от около 1400 на 3682.
Но въпреки че очевидно популацията процъфтява, когато разполага с повече защитена и богата на плячка територия, се оказва, че котките се адаптират и към земи, които делят с близо 60 млн. души - основно земеделски общности и поселища в съседство с резерватите и националните паркове.
Стратегията на Индия комбинира тези два различни подхода - резервати със строга защита и територии край тях, които се делят между хора и тигри. Вторите представляват цели 45 на сто от местата, където има тигри в страната.
Проучването сочи, че моделът от комбинирането на двата подхода дава резултати, а наличието на гъсто населени общности само по себе си не определя съдбата на животните.
Роля играят фактори като начин на живот, икономически условия и културни нагласи. В региони, където има относителен просперитет, хората успяват да се възползват от екотуризма и компенсациите, които властите осигуряват - например при убит от тигър добитък. Така загубата се превръща в печалба, което води до приемане и повишена толерантност към котките.
Проучването сочи и че броят на тигрите расте при определени условия - близост до резервати, изобилие от плячка и умерен икономически просперитет в района. Резултатът е, че хора и животни могат да живеят заедно.
На места с крайна бедност обаче не е така. Там много хора зависят от горите, за да си набавят храна и дърва, което води до ръст на конфликтите с животните.
Проблем за оцеляването на големите котки са и региони с политическа нестабилност и въоръжени конфликти. На такива места властта е по-слаба, което води до повече бракониерство и разрушаване на местообитания.
Въпреки страховитата си репутация, тигрите убиват средно по около 100 души годишно в Индия.
При подобни инциденти отново се изплащат компенсации на семействата. Освен това животни, които започват да нападат хора, не се убиват. Те се залавят и преместват или в защитените резервати, или в зоопаркове.
---
Непал също отчита ръст в популацията, но и повече нападения над хора:
---
Моделът може да бъде пример и за Европа и растящият проблем с вълците на Стария континент.
"В Европа, както и в Индия, защитените райони са малки - по около 200-300 кв. км, и малка част от тях са изцяло извън досега на хората. Дебатът в Европа е дали опазването на животните да се фокусира само върху защитени територии, запазени за дивата природа", казва проф. Нинад Мунги от университета в Орхус, Дания и съавтор на проучването.
Според него е от съществено значение да има подобни изолирани зони, но може да е от значителна полза те да бъдат разширени с по километър, където да се възприеме култура на съвместно обитаване отвъд защитените зони. Индия дава пример именно за подобна алтернатива със споделени територии.
"Естествено, има културни предизвикателства, но културата може да се променя с времето. Опитът на Индия доказва, че големите хищници могат да оцелеят в съвременния свят - ако искаме да мислим креативно и да намерим баланс между защита и съвместно съжителство", допълва Мунги.
