Легендата за проклятието на Бермудския триъгълник е толкова дълбоко навлязла в съвременната култура, че дори в България го използваме като синоним на мистериозно и необяснимо изчезване.
Областта от Атлантическия океан между Бермудските острови, Флорида и Пуерто Рико е наричана още Дяволският триъгълник и се смята, че за последното столетие в морето и небето над тези над 700 000 кв. км води са изчезнали над 50 кораба и 20 самолета.
Повечето от тези истории са обект на разнообразни обяснения, включително в областта на паранормалното и свръхестественото, които подхранват ореола на Бермудския триъгълник като на мистични води, в които може да изчезнеш без следа и обяснение, завлечен от необясними сили, включително от извънземни или към врата към паралелен свят.
Още от появата на теорията за необяснимите изчезвания учени, морски власти и дори застрахователи твърдят, че мистерия няма, но митът е толкова устойчив, че е трудно да бъде разбит с рационални аргументи.
Особено настойчив в последните години е австралийският учен Карл Крушелницки от университета в Сидни. От 2017 г. той повтаря, че мистерия няма, а изчезванията са резултат от лошо време и човешки грешки.
Освен това процентът изчезнали кораби в тези води не е по-висок от останалата част на света, особено като се има предвид огромният трафик, който преминава през тази част на океана на път за САЩ и Карибите, е един от мотивите на Крушелницки, който е сред най-популярните научни коментатори в Австралия и е завършил както физика, така и медицина.
Това отдавна твърдят и от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (НАОА). В доклад от 2010 г. се отбелязва, че "няма доказателства за мистериозни изчезвания с по-голяма честота в Бермудския триъгълник, отколкото в друга голяма и пълна с трафик част от океана".
В доклада се допълва, че американските военноморски сили и бреговата охрана също не смятат, че има свръхестествени обяснения, като техните наблюдения предполагат, че комбинацията от природните сили и човешките грешки могат да надминат дори най-разюзданата научна фантастика.
Данните от британската застрахователна компания Lloyd's също не показват по-голям брой инциденти в тези води и съответно полиците им за района не са по-скъпи.
Легендата за Бермудския триъгълник започва се заражда през 50-те и 60-те години на миналия век, когато американски медии публикуват различни статии за мистериозните изчезвания на кораби и самолети току край бреговете на Флорида.
В основата на повечето истории е изчезването на полет 19, при който през 1945 г. пет торпедоносци на Военновъздушните сили на САЩ излитат за учение от базата си във Форт Лодърдейл във Флорида при идеално време и не се връщат. Така и не са открити каквито и да било останки - от машините или от 14-те души от екипажа им.
Преди изчезването си самолетите губят и радиовръзка с базата, а запазените записи на разговори между самолетите сочат, че и двата компаса на командира на формацията спират да работят.
Освен това изчезва и един от самолетите, изпратен да търси изгубените бомбардировачи. На борда му има 13 души, макар че поне за него се предполага, че става дума за експлозия на гориво на борда.
Години след това различни автори и журналисти откриват и предишни мистериозни изчезвания в района, включително и твърденията на самия Христофор Колумб за странното поведение на компасите в района и митът се ражда. Той е съпроводен с всевъзможни предположения за огромни чудовища, сепии, извънземни, врата към друг свят, за това, че под триъгълника лежи изгубената Атлантида или че от океана изригват тонове метан.
Всичко това е опровергано още през 70-те години на XX век, когато писателят и пилот Лари Кюш публикува книга, в която развенчава мита, дава рационални обяснения за изчезванията и стига до извода, че легендата е измислена мистерия в търсене на сензации.
Кюш също казва, че в триъгълника изчезват толкова превозни средства, колкото и другаде, а корабокрушения или паднали самолети е нормално да има в зона, известна с разрушителните си тропически циклони.
Следват още и още проучвания, според които Бермудски триъгълник няма, но легендата си остава, подхранвана от стотици материали и филми, които твърдят обратното. Един от изчезналите кораби дори се появява в "Близки срещи от третия вид" на Стивън Спилбърг от 1977 г. - в пустинята Гоби.
Според НАОА повечето от потъванията могат да бъдат обяснени с климата в тази част на океана и влиянието на Гълф Стрийм, който минава оттам и причинява резки и брутални промени във времето.
Освен това в Карибско море е пълно с острови, които усложняват навигацията. Има и данни, че действително в района компасите показват реалния север, а не както обичайно - магнитния Северен полюс, което допълнително създава проблеми с маршрутите.
Карл Крушерницки твърди пред "Мирър", че в изчезването на полет 19 няма нищо мистериозно - според него във времето на инцидента е имало буря и големи, 15-метрови вълни, че единственият с опит във формацията е бил водещият пилот, който обаче допуска грешка, объркан от липсата на компас.
Той насочва самолетите към открити води, вместо към сушата и когато горивото им свършва, те просто падат в морето и потъват в дълбоки води, където не могат да бъдат открити никакви останки.
Всичко това не може да убеди любителите на конспирациите и търсачите на паранормално. Всеки път, когато кораб изчезне в тези води, те ще го отдават на проклятието на Дяволския триъгълник, а не на факта, че морето е опасно място и корабокрушения винаги ще има.
