Едва ли има човек, който да не се е заричал, че повече няма да близне. Или поне един месец. Или седмица... (освен странната порода на въздържателите, но те така или иначе са по-скоро друг биологичен вид). Този импулс за отказ от алкохола се проявява особено често около и след Нова година и е резултат от известно - или необозримо - прекаляване при изпращането на старата година.
Всъщност той отдавна се използва по света в организиран порядък - неправителствени организации в Америка и Европа провеждат кампании, наречени "Сух януари", чиято цел е да насърчат хората да останат трезви поне месец.
Идеята е, че може пък и да им хареса и месецът да стане например година, или поне част от хората да намалят пиенето и да придобият по-здравословни навици в дългосрочен план.
Успехът и смисълът от подобни кампании, естествено, са леко противоречиви и те не се приемат еднозначно. Но пък нищо не пречи човек поне да опита.
Кампанията стартира във Великобритания, а от няколко години добива популярност и в САЩ. От 2021 г. навлиза и в Швейцария, а в Чехия и Канада път сe опитва да си проправи "Сух февруари". Иначе идеята не е чак толкова нова - още по време на Втората световна война правителството на Финландия - страна, известна с любовта на жителите си към алкохола, организира "Трезвен януари".
За това, че поне почва за трезвенически инициативи има, сочат данните, че във Великобритания "сух януари" правят поне 2 милиона души, а в САЩ цели 15 на сто от хората са планирали да опитат да не пият през първия месец на 2021 г., сочи проучване на "Форбс".
В родната си Великобритания "Сухият януари" се представя като предизвикателство за един месец без никакъв алкохол, а организатор е неправителствената организация Alcohol change. Според слогана им целта не е да се отказваш от каквото и да било, а да си върнеш нещо - енергията, спокойствието и умението да се забавляваш.
За да убедят хората, от Alcohol change обясняват, че 86 на сто от участниците са спестили пари, 70 на сто спят по-добре, 66% имат повече енергия.
Проучване, публикувано в British Medical Journal сочи, че трезвен месец води до по-ниски кръвно налягане и холестерол, намалява риска от диабет и нивата на свързаните с развитие на рак протеини в кръвта.
Данни от САЩ пък допълват, че при въздържанието се губят и килограми - алкохолът е калорично нещо, а особено жените могат да се радват и на по-хубава кожа. Въздържателите имат по-приятни сутрини и по-силна имунна система.
Плюсовете имат за цел допълнително да мотивират опиталите предизвикателството. За месец трезвеност поне част от тях установяват, че нямат нужда от алкохол, за да се забавляват, да се отпуснат или да имат пълноценен социален живот. Хората се научават как да контролират начина, по който пият, и така и след това да им е по-лесно да не се подхлъзват и да не пият повече, отколкото биха искали, обясняват от Alcohol change.
С други думи, идеята не е да стиснеш зъби за месец, само за да се върнеш след това в старото русло, а да си наистина мотивиран и да усетиш и оцениш ползите от липсата на алкохол или поне по-малкото му количество в живота си.
Инициативата принципно е насочена най-вече към хора, които приемат алкохол над разумното, което - за нашите разбирания, е просто обидно малко. Според дефиницията на Световната здравна организация за увреждаща алкохолна консумация се счита прием на алкохол повече от 5 дни седмично, независимо от вида и количеството.
Под умерено и безопасно пиене СЗО разбира приема на 14 алкохолни единици седмично - и при мъжете, и жените. Една малка бира от 330 мл. е равна на 1.7 единици алкохол, малка чаша вино - 125 мл, е 1.5 единици, а 25 мл концентрат е 1 единица. Всяко питие над допустимите алкохолни единици се класифицира като наднормено и водещо към проблемно пиене.
Както и да го погледнем, това са си мижави количества и ако следваме протоколите на СЗО, доста хора са за сух януари. Точно за тях той би бил труден, затова и психолозите дават съвети за евентуален успех при начинанието.
Може да се започне с отговор на въпроса защо го правим - за по-добър сън, за по-добър пример пред децата, за по-малко чувство на вина и т.н. Добре е това да се запише на лист и когато човек изпита нужда да пийне нещо, да извади листа и да го прочете. Както и да продължи да описва всяка положителна промяна, която забелязва, например повечето енергия или по-хубавата кожа.
Пиенето често е свързано с рутина и навик, затова и е толкова пристрастяващо - сядането пред телевизора или започването на процеса на готвене действат като спусък и човек просто не може да си представи вечерта по друг начин.
Затова психолозите предлагат разчупване на рутината - например да се прибереш по-късно, да идеш на фитнес и изобщо да направиш нещо, което променя обичайния ден.
Навикът да се пие може да бъде заместен с друга, далеч по-безопасна течност като вода, газирана вода или чай. Естествено, не бива да се изпада в другата крайност като литри подсладени напитки например.
Точно това е и моментът за повече упражнения и физическа активност - когато умората, до която обичайно води алкохолът, я няма, човек може да се възползва и да започне да тренира повече. Тонусът след натоварването обикновено замества еуфорията от чашката.
Ако не можете да устоите на питието, когато излизате с приятели, с които обикновено пиете, просто не излизайте.
Пристрастяването към алкохол или вредни храни често е резултат от използването им като помощно средство за справяне със стреса. Тук може да се приложи тактиката на отлагането - вместо да си сипете след тежък ден, поемете няколко пъти дъх и идете в друга стая, почетете списание или погледайте телевизия. Често след отминаването на критичния момент нуждата от питие намалява, защото сме се успокоили по друг начин.
Тези, които са наистина свикнали с чашката и имат някаква степен на психологическа зависимост, е напълно нормално да се поддадат на изкушението и да си сипят. Психолозите съветват те да не приемат това като провал, да се самобичуват и откажат от "Сухия януари", само защото не са издържали един-два дни. Напротив - това е в реда на нещата и трябва да се приема без особени драми. По-важното е опитите да продължат.
Всичко това звучи много лесно и мотивиращо, но на книга. Реалността е друга и неслучайно светът не е станал по-пренаселен с трезвеници, откакто се е появил "Сухият януари".
Далеч не всички успяват да задържат добрите резултати от началото на годината. С връщането на поне част от алкохолните навици след изтичането на януари си отиват здравословните ползи, а проблемите със съня, кръвното и килограмите се връщат бързо. Няма и проучвания, които да потвърдят, че благоприятният ефект върху въздържалите се един месец е продължил и как в дългосрочен план.
Питието като начин на социализация и отпускане в компания е мощен фактор и за доста хора отказът от пиене е равнозначен на отказ от социален живот, което също не е особено здравословно.
Особено лош може да бъде йо-йо ефектът за тези, които не успяват да задържат мотивацията си и които изкарват някак януари, само и само за да наваксат през февруари. Така сухият месец може да се окаже с дори по-лоши крайни резултати от не чак толкова сухите, защото човек може да сметне, че с един месец въздържание си е заслужил хубаво наквасване за останалите 11 в година.
Основният проблем, според някои експерти по зависимости, обаче е в посланието за напълно сух подход и към кого е адресирано то. Изискването да не близнеш цял месец е популярно и успешно сред хора, които така или иначе не пият толкова много и нямат особен проблем да са трезви един месец. Само че тези, които имат нужда от помощ и овладяване на пиенето, са други - това са хората с проблемна употреба. За повечето от тях предизвикателството за напълно сух месец вероятно е грешен подход.
Освен това специалистите припомнят, че истински зависимите от алкохола изобщо не са обект от подобни кампании, тъй като те имат абстиненция и съответно нужда от професионална помощ и лечение.
В крайна сметка, това е просто доброволна инициатива. Може да се използва поне като повод за замисляне.