В България се пие. Системната злоупотреба със спиртни напитки у нас е не просто градивен елемент от националната ни култура, тя е повод за гордост и въпрос на престиж. Ако на други места по света мъжете си мерят силите на канадска борба или на шах, тук си най-големият мачо, бей, цар и божество, надпиеш ли всички останали, без да умреш. Комата не се брои.
Нищо в този живот не е такова, каквото е, не се ли полее обилно с високоградусов спирт. Ако не се наковеш така, че поне 3 дни след това да ти е толкова лошо, че да не можеш да станеш от пода, не е живот това.
Какъв кеф, каква радост, колко много смисъл има в това да се омажеш като свиня, да не помниш нищо и да не знаеш къде си... Магия! Мечта!
"Айде да пиеме!" - човек ще реши, че нещо кой знае какво ще се случва, някакви войни ще се печелят, някакви бедстващи жени ще се спасяват от лами, в мига, когато този призив разцепи въздуха с така специфичния за целта превъзбуден тембър на гласа.
Самият акт на наливане с коняци, водки и мастики е натоварен с толкова много сексапил и чар според местните стандарти, че ако сексуалните дисфункции в следствие на алкохолна интоксикация не бяха научен факт, човек би предположил, че мъжът се превръща в някакъв бог на потентността след петата ракия...
Когато на Джордж от Нашвил му се роди син, той подготвя дома за прибирането на новия член на семейството от родилното и тихо приготвя вечеря за своята любима, дарила го с наследник. Когато на Жоро му се роди син, 30 коча не изтрезняват три дни на дивана в хола. Налага се да приберат бебето с такси, заради покъртителната интоксикация в организма на младия баща, а у дома младата майка е посрещната от оповръщан килим. Да свиква.
Когато седнеш на маса в България, не си ли сипеш алкохол, ти автоматично се превръщаш в аутсайдера на групата. Първоначално всички се опитват да ти обяснят, че едно няма да ти попречи на шофирането, на антибиотика, на диетата и т.н. Ако въпреки уговорките откажеш обаче, колективът някак си естествено те изхвърля, както се случва със слабите и болни животни в природата.
Никой не си говори с теб, ако не удариш отма 200 грама за добър ден на крак, е така. Мислят си, че ти има нещо, че не си наред. Че си веган, смъртно болен или недай си боже гей - най-големият ужас в социалния живот на пиещият български алфа мъжкар. Подозират, че пушиш забранени треви тайно в тоалетната и желаят да те тричат на площада.
Народът е казал: човек, който не пие, крие нещо. Той крои пъклен план зад гърба ти, той е рептил, извънземно, урод и зъл наркоман с намерения за световно господство.
Той по всяка вероятност не слуша сръбско, което го прави още по-подозрителен. Особено поставен в контекста на рокерски събор край Монтана. Той най-вероятно има стабилна ерекция, което пък е опасно, особено ако си на масов запой с жена си, която не те е виждала трезвен от... Абе, никога.
Но както и да е. Културата си е култура. Спиртът вода не става. Във водата има микроби. Не си ти, когато си трезвен. Не си мъж, ако не миришеш на джибри. Не пукнеш ли от пиене, не си живял. Депресията ти не е от пиене, а от непиене. А в България няма анонимни алкохолици. Само обикновени. Весел уикенд и да оживеете и тоя път...
