Едва когато човек зърне за пръв път тази планина, разбира защо тя е толкова почитана. Идеалната ѝ конусовидна форма, често увенчана със сняг, се издига високо над всичко наоколо и превзема пейзажа и въображението.
И дава известна представа защо това е най-изкачваната планина в света.
Фуджи, свещеният символ на Япония, е активен вулкан, и нищо наоколо не е дори близо до самотно извисяващите се 3776 метра на планината. Видът ѝ е зашеметяващ, но далеч не е единствената причина Фуджи да се смята за вероятно най-иконичната гледка от Страната на изгряващото слънце.
Фуджисан, както я наричат японците, е свещена планина и обект на поклонение - изкачването ѝ, особено в миналото, е било поклоннически акт.
От съображения за безопасност, днес тя е достъпна за катерачите само два месеца годишно - през юли и август. Често броят на хората, които катерят върха, стига до 200-300 000 души на сезон, което според някои данни я прави най-изкачваната планина в цял свят. И значи огромна навалица.
Векове наред хората в Япония са се страхували от вулкана, чието последно голямо изригване е било през 1707 г., а пепелта е стигнала чак до отстоящия на над 100 километра Токио.
Планината се формира преди около 100 000 години, а повтарящите се изригвания оформят настоящата ѝ височина.
Почитта на японците към Фуджи е също толкова древна. Планината се приема за свещено място.
Шинтоизмът - "местната" за Япония система от религиозни вярвания - приема, че природните обекти като планини, реки, скали или езера са местата, където живеят духовете. И тъй като най-много от тях са в планините, в страната има има толкова много планини, осеяни със светилища.
Когато будизмът навлиза в Япония, той допълнително развива вече съществуващата практика за почитане на планините и започва да придава на изкачването им поклоннически смисъл - като метафора на духовното извисяване към просветлението. Така новата религия приема свещените планини на шинтоизма и те се превръщат в дестинация за поклоннически преходи.
През XVIII век се появява и секта - Фуджи-ко, която почита планината и вдъхновява хиляди хора да се включват в ежегодното ѝ изкачване.
Днес повечето японци не са особено религиозни и дори повечето от тях припознават и шинтоизма, и будизма, но държат силно на традициите, сред които - естествено, е и изкачването на Фуджи.
Поклонници все още има, но по склоновете са основно хора без особени регилиозни подбуди, включително и много чужденци. Районът и няколкото маршрута към върха са пълни с хижи и ресторанти, а до около половината от височината на вулкана има и път за коли и автобуси, увенчан с голям паркинг и куп магазини.
До тази точка стигат в пъти повече хора - стотици хиляди, и усещането е далеч от това за планина и изкачване в природата.
Последната част, включително и върхът - от 3360 метра нагоре - пък е частна земя и принадлежи на шинтоистко светилище.
На върха, където е и кратерът на вулкана с диаметър над 700 метра и дълбочина от 250 метра, има пощенска станция, откъдето може да се прати картичка с клеймо от Фуджи. Има и светилище, където дори може да се организира сватба, а е достъпен и... Wi-Fi.
Мобилни точки за достъп до Wi-Fi има и по склоновете. Звучи странно, но пък освен да провери времето, човек може да публикува селфи или изглед от планината още докато е там.
Обичайната практика е изкачването към върха да започне през нощта от някоя от долните станции, за да могат хората да са на върха за изгрева. Преходът е от 5-6 часа и не е технически изискващ - достатъчно е ентусиастът да е в прилична форма.
И по тази причина навалицата е сериозна - над 8000 души по пътя в един ден - и по най-популярните маршрути в почивни дни трудно може да се ходи със собствено темпо.
В подножието на вулкана също кипи сериозен туристически живот, захранван и от наличието на термални извори, развлекателни паркове, ботанически градини, ски курорти и голф игрища.
Всичко това не прави Фуджи по-малко свещена, а само по-трудно разбираема.
