Представяте ли си, че една непотребна батерия може да послужи като ценна хранителна добавка за растенията? Оказва, че това е възможно, както е открила австралийска компания за рециклиране на батерии, откъдето идват и обнадеждаващите новини.
Какво правим най-често с непотребните батерии? Обичайно те трябва да се изхвърлят в обособени за това места в различни магазини, както се практикува и у нас, и в Европа, а след това да отидат за рециклиране.
Използваните алкални батерии обаче почти нямат стойност, затова и има много малък стимул за събирането им. Това са онези батерии, които се използват в дистанционни, детски играчки, стенни часвоници и др.
Aко батериите се изхвърлят в общия боклук и се озоват на сметищата, тежките метали и киселини, които се съдържат в тях, се просмукват в почвата и водите. Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им, например дали са литиево-йонни, никел-кадмиеви и др., но като цяло опасните за здравето олово, кадмий, живак, никел, цинк и алкали могат да попаднат в природата.
Батериите също така "могат да представляват потенциална опасност от пожар в стандартните съоръжения за обработка на отпадъци", обяснява пред ABC Шон О'Мали, ръководител "Научни изследвания" на екоорганизацията с нестопанска цел Planet Ark.
Ако все пак батериите отидат за рециклиране, се разтопяват металите вътре в тях, които след това могат да бъдат използвани отново. Претопяването и изгарянето на частите, които обаче не могат да влязат в употреба повторно, коства висока консумация на енергия.
Въпросът с процента батерии, които отидат на боклука и онези, които се резиклират, изглежда е особено актуален в Австралия. Съветът за управление на батериите в страната - BSC, оценява през 2019 г., че 97% от 158 милиона алкални батерии (около 6000 тона), използвани всяка година, се озовават в масови депа за отпадъци. Това е тревожна стастистика, заради която съветът вече разглежда планове как това да се промени.
Междувременно австралийска компания е решена да прекъсне този порочен кръг, както и схващането, че не същестува екологична и рентабилна технология за рециклиране на изчерпани батерии и получаване на продукти с добро качество.
Lithium Australia първоначално рециклира литиеви батерии, но след като купува Envirostream, която събра всички видове стари батерии, решава да опита и с алкални. Поставят си за цел да превърнат старите батерии в тор за земеделски култури, в опит да им попречат да свършат на сметището.
"Опитахме да намерим решение за тези батерии, които да са по-добри за околната среда. Стигнахме до извода, че манганът и цинкът са необходими като хранителни вещества от микроелементи в тора", обяснява Грифин.
Цинкът помага на растенията да произвеждат химикала хлорофил. Той отговаря за това растенията да бъдат зелени. Без него те не могат да използват слънчева светлина, за да превърнат водата и въглеродния диоксид в енергия.
Въпреки че някои химикали в батериите са токсични, по нов метод Envirostream извлича микро-хранителни вещества от алкалните батерии и ги превръща в жизненоважна храна за културите.
Амбициозният план "би могъл да окаже мощно влияние върху устойчивостта на батериите за еднократна употреба" по думите на Адриан Грифин, управляващ директор на Lithium Australia. Стремежът на компанията е да развие кръгова икономика за всички видове батерии.
Подобен процес вече е започнала и финландската компания Tracegrow, която превръща използваните алкални батерии в продукти, обогатяващи почвите за отглеждане на хранителни култури. Това е част от кръгов икономически план, който има за цел да сведе до минимум експлоатацията на природни ресурси, като ги използва възможно най-дълго.
Как се случва това? Първо батериите се раздробяват, след това се филтрират и пречистват от токсичните елементи като живак и никел. Важно е те да не попаднат в тора, тъй като биха могли да отидат и в храната. Затова тестването на крайния продукт е много строго.
След като бъдат отстранени, токсичните елементи се изпращат в съоръженията за преработка на опасни отпадъци, вместо да попаднат в почвата, както би станало, ако батериите се изпратят в депо.
Цинкът и манганът, получени от рециклиране на алкални батерии, се използва като добавки за микро-хранителни вещества в торове, което е потенциално нов пазар на такива материали в Австралия, отбелязва специализираният австралийски сайт Food & Beverage. В момента цинк и манган за търговски торови продукти идват от мини в щатите Куинсланд и Западна Австралия.
Първоначалните опити, проведени в контролирани парникови условия и в саксии, показват, че продуктът има потенциал като източник на микроелементи в торовете.
"Освен това предоставя възможност за намаляване на въглеродния отпечатък в производството на батерии, както и замърсяването на депата, като същевременно се подобрява световното производство на храни", отбелязват от екипа, наблюдавал опитите.
Досега торът от такива батерии е използван за домати, памук и авокадо с добри резултати. Досегашните опити с пшеница също показват, че тя се справя по-добре, в сравнение с такава, чиято почва е обогатена с обикновени сулфатни торове.
"Установихме, че усвояването не е толкова добро, колкото при използването на манганов сулфат, тъй като това е добавка с по-бавно освобождаване", обяснява О'Мали.
Подходящо място за полеви изпитвания се оказва Уитбелт в Западна Австралия - регион, който произвежда около 14 милиона тона зърно годишно и има голям принос към експортната икономика на Австралия. Почвите в избраната зона са идеални за опитите, защото имат ниско pH и недостиг на цинк, манган и фосфат.
Смесването на манганово-цинковата добавка с торове, които и съдържат други основни елементи, е направено в края на май при подготовката за предстоящото засяване на пшеница.
Екологът Шон О'Мали е нетърпелив да види резултатите.
"Окуражаващо е да видите разработването на иновативни потенциални решения чрез технология, която позволява ефективно рециклиране и възстановяване на различни елементи на батерията", казва той.
Намеренията на Envirostream са да проведе допълнителни полеви изпитвания и извън Австралия. За целта търси партньори, които желаят да проучат и евентуално да повишат ефикасността на управлението на алкалните батерии.
Съветът за управление на батериите отбелязва, че подобни инициативи, реализирани в други страни, са от съществено значение в това по-голям дял от изхабените батерии за рециклиране да отиват за полезни дейности. Междувременно съветът се занимава именно с въвеждането на програма за доброволно управление на батериите.
