В една от най-топлите вечери на август 1978 г. група млади италианци и техните приятели - германският модел Биргит Хамер и нейният брат 19-годишният Дърк, наемат лодка и се отправят към френския остров Корсика на почивка.
Няколко седмици по-рано същото е направил и известният като нетитулувания крал на Италия Виторио Емануеле.
Той е внук на последния италиански крал Умберто II, но родът му е изпратен в изгнание, след като Италия слага край на монархията през 1946 г. Въпреки че е загубил наследственото си право върху короната, Емануеле продължава да се ползва с привилегиите и притежанията на династията Савой, към която принадлежи.
Една от тези луксозни придобивки е и петзвездната яхта, на която Емануеле прекарва ваканцията си в Корсика по същото време, когато приятелите на Биргит Хамер са на острова.
По независещи от никого обстоятелства, за една нощ на групата младежи и аристократичната особа им се налага да нощуват на няколко метра разстояние едни от други, без да предполагат, че едно безразсъдно събитие ще промени живота на всички замесени.
Когато се връща към това лято от края на 70-те, Биргит Хамер може да опише спомените си с една дума - несправедливост. Смята, че нейната версия за срещата на младата компания с Виторио Емануеле така и не се е чула.
И за да компенсира пропуска, Биргит застава пред камерите на Netflix.
В документалната поредица The King Who Never Was за стрийминг платформата бившият модел споделя детайлите около злополучната вечер, в която нейните приятели се спречкват с благородника със синя кръв, и разказва как скандалът приключва с убийство.
Веригата от събития започва от желанието на няколко италианци за парти насред морето. Те са млади, финансово осигурени от родителите си и със свободна лодка, на която решават да се качат, след като се запознават с Биргит Хамер.
Тогава тя е 21-годишна, руса, хубава и достатъчно известна благодарение на кариерата си като модел. Така след срещата си с нея италианците са единодушни, че красотата ѝ заслужава безплатна ваканция в Корсика.
Предлагат ѝ да пътува с тях и да не се тревожи за пари, но Биргит се притеснявала за безопасността си и поискала към тях да се присъедини 19-годишният ѝ брат Дърк. Щом чул, че младежите ще наемат луксозна лодка, Дърк набързо стегнал багажа си и тръгнал към тях.
Компанията плавала, плувала, събирала тен, докато в един от дните на отпуската им времето не се влошило. Наложило се по спешност да акостират край бреговете на Корсика и по чиста случайност, лодката им спряла до тази на Виторио Емануеле Савойски.
Още в първия час между съседите на пристанището припламнали искри. Спонтанно събралата се група продължила да вдига шум, да слуша музика и да пие до късно, което никак не се харесвало на италианския благородник.
Неколкократно младежите били предупредени да пазят тишина, но те не се съобразили и дори се обидили на съседа си по лодка. Останали с впечатление, че той им говори така сякаш островът е само негов. И напук продължили да вдигат шум.
С течение на времето обаче раздразнението във Виторио Емануеле растяло и както казва самият той - решил да ги изплаши. Взел пушката, която била с него на борда, насочил я към групата на отсрещната лодка и произвел два изстрела.
Първият куршум се удря в корпуса, а вторият улучва спящия на палубата 19-годишен Дърк. Момчето е ранено в корема и кърви обилно. Още същата вечер постъпва в болница и минава през цикъл на 19 операции, но лекарите не успяват да спасят живота му.
Младежът издъхва, а Виторио Емануеле е арестуван за инцидента.
Отначало Биргит смята, че съдебният процес срещу него ще е просто формалност. Имало е свидетели, имало е и потърпевш.
Фактите се нареждали така, че Емануеле да получи солидна присъда за предумишлено убийство. Но когато се стигнало до дело, късметът на нетитулувания крал започнал да работи в негова полза.
Адвокатът му успява да убеди властите, че италианският благородник не е единственият, който е открил огън във въпросната вечер. Твърди се, че между двете лодки са летели куршуми и е трудно да се докаже от кой точно изстрел е загинал Дърк.
Прокурорите се съгласяват с тезата и в крайна сметка повдигат само едно обвинение срещу Виторио Емануеле - за незаконно притежаване на оръжие.
През 1989 г. Емануеле отново се изправя пред съда във Франция по обвинение за корупция и този път не се разминава с осъдителната присъда. Италианският принц е изпратен за две години в затвора, откъдето отново напомня за случая с убития Дърк.
Емануеле е записан как се хвали пред съкилийниците си, че края на 70-те е убил човек и не е бил наказан за престъплението си.
Биргит се сдобива със записа през 2002 г. и го изпраща до италиански вестник. Признанието е публикувано на следващия ден, което вбесява Емануеле. Той съди Биргит за клевета и печели делото.
Но бившият модел не се отказва, а продължава да търси справедливост за смъртта на брат си.
Хамер е убедена, че дебатите около Виторио Емануеле ще извадят наяве недостатъците в съдебната система и ще повдигнат въпроси относно привилегиите на наследствените европейски фамилии.
Въпреки че Виторио не е активна кралска особа, около него сякаш действа невидим щит, който го предпазва от последствията на действията му. Той продължава да омагьосва кръга около себе си с изтънчеността си на джентълмен, да харчи парите, които идват с потеклото му, и успешно да крие зад изисканата си усмивка най-тъмните тайни от своята история.
