Ирмена Чичикова е една от вълнуващите млади актриси в България със солидна сценична визитка и нарастващ апетит за качествени кино предизвикателства. Тя е кръстена на героиня на Елин Пелин от "Напаст божия" и вижда това решение на своята майка като предопределящо за артистичния си живот.
Консумира култура от малка и винаги е знаела, че няма да принадлежи към корпоративния свят. Още в началото на кариерата си като актриса на свободна практика през 2009-а тя попада в радара на театралните ценители и печели наградата "Аскер" за женска роля за играта си в "Изкуството да смиташ боклука под килима" с режисьор Десислава Шпатова по Ингмар Бергман.
Снима се в "Стъклената река" и "Аз съм ти", а преди година удря творческия джакпот с ролята си във "Виктория", който става първият българскси пълнометражен филм, селектиран в програмата на най-престижния и прочут фестивал за независимо кино "Сънданс", кръстен от своя създател и организатор Робърт Редфорд на образа му в уестърн шедьовъра на Джордж Рой Хил "Бъч Касиди и Сънданс Кид" от 1969-а година.
Ирмена е чаровна и елегантна дама с отношение към живота, личния стил и артистичното себеизразяване. За тези, които са пленени от нейната естествена игра ще бъде интересно да научат, че тя също така е естествен и харизматичен събеседник, с когото е удоволствие да се общува на по бира. Или чай.
Какво играеш тези дни, Ирмена?
Най-новото представление, в което участвам се казва "Мърлин Мърло" по текст на Николай Коляда, режисьор е Стайко Мурджев, направихме го с Хасковия театър, но идеята е пиесата да пътува, да гостува и да се прехвърли в София.
Каква е твоята роля?
Аз играя Мърлин Мърло - особено момиче със странно поведение. Мисля, че се получи добро и провокативно представление, авангардно с амалгама от стилове. Хората, които досега са го гледали са впечатлени, надявам се и софийската публика да го оцени.
В интерес на истината ролята на Мърлин беше много трудна и изискваше концентрация и много сериозна работа. За пръв път ми се налага да играя някаква характерност на персонажа, чисто поведенчески като начин на говорене и ходене. Исках изпълнението да е особено, но в същото време да изглежда органично и автентично.
Търсиш ли артистичните авантюри?
О, да! Винаги съм искала и в театъра и в киното да играя роли на различни жени...
...а на мъже?
Защо не. Разбира се!
В какво ти се играе?
В абсурд. Особено в киното, вдъхновявам се от авангардни филми като "Омарът". В нещо такова ми се иска да участвам. Изумително беше как всички персонажи играеха по един и същ характерен, специфичен начин.
Искам да се пробвам и в комедия, но качествена. Влече ме смешното. Аз работя в нашето кино, вярвам, че то се развива и изпитвам удоволствие да се снимам в български филми. Благодарение на участието си в тези филми успях да пътувам много и да се вдъхновя от различни места. Но не ми е достатъчно.
Кои световни режисьори би желала да утолят жаждата ти за международни роли?
Андреа Арнолд, с която имах щастието да се запозная в Лондон. Паоло Сорентино, разбира се, обожавам "Младост", Уес Андерсън...
Кои са "видимо вкусните" моменти в живота ти на ценител и пътешественик?
"Изгубени в превода" на София Копола! Това е филм, на който не мога да се наситя.
Обожавам Токио, където се развива действието в "Изгубени в превода". Япония ми е много специално място. Също и Парк Сити, който посетих за световната премиера на "Виктория" на фестивала Сънданс. Нещо като ски курорт с красиви снежни върхове, в който ей така можеш и да срещнеш най-интересните личности в света на киното. Руан във Франция. И, разбира се, клишето - Рим.
Пет места, на които искаш да отидеш?
Австралия, Нова Зеландия, Колумбия, Виетнам и Аржентина.
Четири думи, които капсулират твоето детство?
Музика, есен, влюбване, вкъщи.
Педро Алмодовар или Ларс фон Трир?
Ще кажа Ларс фон Трир.
В състояние ли си да предприемеш риск с роли като тези, които разкошната Шарлот Генсбур изигра в "Антихрист" и "Нимфоманка": пълно физическо и психологическо разголване, интимност на показ, нефилтрирани емоции...
Не ме е страх от такива роли. Мисля, че съм способна на много неща. Обичам провокациите. Те те карат да се чувстваш жив. Защото ако си останеш в зоната на комфорт и правиш неща, които са в граници - това всички го правят.
Разбира се, аз не съм екстремист и не търся само такива проекти. Сега работя по една подобна филмова роля, която ме хвърля в дълбини и ме отвежда на места, на които не съм била никога досега.
Имаш специфичен личен стил, нещо като извънредно добър пример за хипстърия - без очила с рогови рамки и ръкави от татуировки...
Ха, понякога когато се погледна в огледалото се случва да си кажа: "Ами аз съм си едно хипстърче". Но не бих искала да се поставям в рамки, трендове и фешън тенденции. Обръщам сериозно внимание на дрехите, случва се естествено, държа това на майка си, тя ми е помогнала да оформя вкуса си към модата. Впоследствие и от познанството си с всички интересни хора, с които съм имала и имам възможност да общувам. Аз съм като малка гъба, която попива всичко. Изпитвам удоволствие от това да си избирам интересни дрехи с някаква концепция. Или те да избират мен. Но не съм маниачка.
Имам и "обикновени дрехи", с които да мога да отида на репетиция.
Как си с анцузите?
Не нося. Но преоткрих маратонката. Обувала съм маратонки два пъти в живота си, но отскоро откакто тренирам не мога да отрека удобството на тази обувка.
Какво все пак мислиш за хипстърите?
Нямам нищо против тях. Но ги има и тези, които само се правят, че харесват плочи и други автентични неща, но всъщност не знаят за какво става въпрос. Винаги се усеща когато някой е изкуствен и се опитва да изглежда по определен начин, който не съотвества на истинската му същност. Личи си фасадата. Това с хипстърите беше показано много хубаво във филма While we were young на Ноа Баумбах с Бен Стилър.
И колелото ми май се води хипстърско - старо английско колело с високо кормило и кошница.
Как реагираш когато ти кажат, че приличаш на Азия Ардженто?
Да ти кажа честно досега не ме бяха сравнявали с Азия Ардженто. До момента основните асоциации са били с Уинона Райдър, която ми е любимата актриса от детството и като малка наистина си правих като нейните къси прически, ходех с нейна снимка. Сравнявали са ме също с Ума Търман, Кийра Найтли, Марион Котийар. Приятно е, но особено откакто съм актриса не се опитвам да приличам съзнателно на някой. Имам собствена специфична визия.
Какво четеш?
Напоследък съм на вълна научни трудове. Чета една страшно интересна книга за докосването, която ме интересува и по професионални причини. Също и една за сексуалните фантазии. Видях, че са излезли литературните есета на Вирджиня Улф, хвърлила съм око и на литературния сценарий на Паоло Сорентино за "Младост". Почитателка съм и на поредицата биографични книги за актьори и режисьори "Амаркорд".
А как си с "нърд културата" - комикси, компютърни игри, супергерои?
Малко съм скарана с нърд културата. Преди време си бях свалила една игра на телефона, в която гледаш котка. Толкова много време ми отнемаше. Познати ми казваха: "Ама ти наистина ли играеш това?". И в един момент реших, че ще бъда безскрупулна, жестока и ще я изтрия от раз.
А чалга културата?
Бих могла да бъда много крайна и груба, но по-скоро ще кажа, че ми е тъжно за младите хора, за които това е единственото нещо. Приемам правото на избор, но опошляването на културата не мога да приема.
Значи да не те броим за хейтър?
Мога да бъда, но гледам да не съм. Въпреки, че понякога се подхлъзвам. Но честно казано не намирам смисъл да хейтвам. Нищо не променяш. Работя, нещата, които ми харесват с хората, които харесвам.
Имала ли си сценична треска?
Да, особено преди премиери. Необяснимо преживяване е. Един от кошмарите ми е да си забравя репликите. И в реалния живот. Аз много трудно импровизирам текст, особено когато драматургията е класическа и не търпи такава манипулация.
Имаш ли си малък актьорски ритуал за преди представление?
Като студентка имах повече, сега основно упражнения за езика, други колеги разгряват, тичат, тренират... Аз обаче много държа да си мия зъбите преди представления. Вече е като вътрешна шега, като си забравя четката и пастата и колегите се смеят: "Край, ето сега няма да стане добро представление". Не знам откъде тръгна това с миенето на зъбите. Може би, защото искам да вляза на чисто, да оставя всичко от предишния си живот зад сцената.
Подбираш ли музикалните си удоволствия спрямо емоционалните си състояния? Или с други думи: Какво слушаш като се ядосаш?
Разбира се. Яко жици. Faith no more, Foo Fighters.. Напоследък слушам много активно музика когато шофирам. А и като цяло съм постоянно със слушалки в ушите. Музиката е много важен елемент от живота, запечатва моменти, извиква спомени.
Парк, бар или пъб?
И трите. Обичам много барове, за пъбовете идва време когато съм в Лондон. В София предпочитам повече малки градинки, отколкото паркове. През лятото градът е пълен с неоткрити, незабелязани местенца.
Коя тогава ти е най-кафкианската улица в София?
Точно онзи ден гледах и филма "Кафка" на Стивън Содълбърг. Мястото като в роман на Кафка е определено около Сточна гара - улица "Владайска река". Много кафкиански район.
Facebook, twitter или instagram?
Напоследък Facebook не ми е толкова интересен, поствам рядко. Instagram ми е абсюлтен фаворит, дневник в движение, преоткрих го. А twitter е идеален за достъп до информация.
Събираш ли лайкове?
Имам фен-страница, но тя е основно за професионална информация - къде и какво играя. Иначе винаги ми става приятно, когато хората са оценили играта ми някъде и ми пишат, за да ме поздравят.
Къде могат да те гледат скоро?
На 19-и играя в "Мърлин Мърло" в театър "Българската армия". А от 18-и "Виктория" тръгва официално по кината, ще има няколко прожекции със срещи с публиката, с нетърпение очаквам да видя реакцията на бълагрските зрители...
Ирмена Чичикова е вторият участник в проекта на Webcafe.bg и Каменица "Нефилтрирано". В него ще ви срещнем с интересни млади хора, които мислят извън клишето, и с които е приятно да изпиете по бира.
