Стефан Йорданов е на 27 години и готви от малък. Започва да работи в сферата на финансите, но бързо осъзнава, че това не е за него. Първоначално се притеснява как да каже на родителите си, че желае да се занимава с кулинария, но после събира кураж и получава тяхната подкрепа.
В началото на 2014-та заминава за Франция, за да учи сладкарство в академия Le Cordon Bleu.
Когато се връща у нас, той създава своята пекарна "Гато", където можете да го срещнете всеки ден да се усмихва от бара и да предлага всевъзможни вкусотии. Запознаваме се именно там, а разговорът ни е много вкусен, забавен и непринуден. Сякаш у дома.
Какво си представяш, когато чуеш думата "дом"?
Аз готвя и вкъщи, от тези лудите съм, които готвят по цял ден. Правя го тук, прибирам се и продължавам. Вкъщи най-често ухае на разтопено масло. Готвя много с масло, това ми остана от Франция.
Може да се каже, че вкъщи мирише и на ядки. Ползвам ги навсякъде, почти във всичко. А маслото, когато се разтапя, има мирис на лешник.
Вкъщи обичам да чета, да танцувам, това много ме разтоварва. Имам много хубава тераса и понеже живея на седмия етаж, а терасата е голяма, виждам планината и просто излизам и дишам. Наливам си една чаша вино и се наслаждавам. Това е.
Какво се случва в твоята пекарна?
В моята пекарна, тъй като отворихме скоро, постоянно тече много голям хаос, но няма да кажа това, разбира се...
Просто преливам от идеи, искам да изпробвам много неща, да видя дали ще се харесат на клиентите. В момента сме в процес на разработване, във всеки един момент е супер динамично. Много държа всичко, което предлагаме, да е прясно и да е свежо по всяко време на деня.
Свикнал съм да работя в динамична и забързана среда и това ми доставя голямо удоволствие.
По какво се различават твоите вкусотии от тези на баба ти?
Това, което аз винаги казвам за моите неща е, че те не са някакви рецепти, които съм си измислил.
Взимам базите. Когато имаш хубава основа и използваш хубави продукти, винаги се получава нещо хубаво.
Тук можеш да видиш нещо, което си ял от рецептите на баба, но, разбира се, ще е малко по-различно.
Хората вече са готови да пробват различни вкусове, да експериментират повече с храната, което беше много голяма изненада, когато отворихме. Това е и моят почерк.
Какво сготви за първи път в живота си?
Бях на две години и половина. Още тогава майка ми правеше всякакви неща вкъщи - сладки, соленки. Имаше един миксер. Аз бях вманиачен по миксера, побърквах се.
Тогава мама правеше една торта, "Мустакът на Кеворк" се казваше, най-обикновена торта с кафяви блатове и бял крем. Не си спомням дали я ядях, тя я правеше много често, но аз й помагах.
Коя е най-страшната ти кухненска история?
Беше много стресово, за цял живот си ми остана. Докато бях във Франция работех в една сладкарница, където се прави един френски десерт - кула от еклери. 400 еклера трябва да се напълнят и да се наредят на 180 градуса, като се залепят с карамел.
Работехме бързо и аз изпуснах един еклер в карамела, бръкнах вътре и още нямам усещане на три пръста, но това беше опит. Вече знам как се прави.
До ден днешен се случва да оплескам нещо, като готвя. Но знам, че грешката винаги учи, моят опит го потвърждава. Наистина е така. Това не е краят на света, това е опит.
Кое е най-некулинарното нещо, което си правил в кухнята?
Танцувам в кухнята. Сам си танцувам и си пея. Слушам радио. Много обичам да работя с музика. Успокоява ме, не обичам тишината. Разведрява ме.
Обичам много да танцувам, ходя на танци. Това е другата ми страст. В момента ходя на салса. Понеже съм живял малко в Аржентина, танцувам и танго.
Какво ще правиш до края на деня?
Ще работя зад бара. Ще слизам в кухнята, после ще се връщам. За мен е много важна връзката с клиента. Наскоро отворихме и обичам да общувам с хората, това е нещо, което движи самата работа.
Мога да имам 500 идеи в главата и нито една да не се хареса. Трябва да има обратна връзка. Това е много важно за мен.
