Европа се ангажира със Зелената сделка за постигане на климатична неутралност до 2050 г., като обаче една държава членка на ЕС засега се въздържа от участие - Полша. Това стана ясно къснo миналата нощ на Eвропейския съвет в Брюксел.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че лидерите на държавите членки са постигнали споразумение по политиката на ЕС за климата, съобщи Франс прес.
"Споразумение за климатична неутралност до 2050 г. Европейският съвет се договори за тази важна цел", написа той в "Туитър".
Причината Полша да не желае да поеме поне към момента ангажимент за ограничаване на въглеродните си емисии е фактът, че тя е силно зависима от производството на електроенергия от въглища. Това, което може да се приеме за положителен сигнал от Варшава обаче е, че полското правителство не блокира финалното решение.
Според източници случаят с Полша ще бъде разгледан отново през юни 2020 г.
Премиерът на страната Матеуш Моравецки каза, че след трудни преговори е договорил да бъде направено изключение за Полша, предаде Ройтерс.
По негови думи е обещано щедро финансиране за икономическия преход в регионите, които ще бъдат най-засегнати от отказването от изкопаемите горива и че ЕС изрично е признал ядрената енергия за допустимо средство в намаляването на емисиите.
Другата държава, която беше сред "проблемните" за постигане на сделката - Чехия - е оказала силен натиск за запазването на ядрената енергетика в своя енергиен микс, посочват източниците.
Зеленият курс - мащабен план за промени в производството на храни, индустрията, транспорта, строителството и енергетиката - се основава на целта да се постигнат нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
Фон дер Лайен иска 100 милиарда евро финансиране за подпомагане на държавите да изоставят изкопаемите горива в допълнение към план Европейската инвестиционна банка да отпусне 1 трилион евро зелени инвестиции между 2021 и 2030 г.
Европейският съвет подчертава важността от енергийната сигурност и правото на всяка страна да избира подходящите технологии. Емисиите на ЕС намаляха през последните две десетилетия, но все още представляват 9,6 процента от въглеродните емисии в света, показва европейски доклад от 2018 г.
Междувременно днес българският парламент ще обсъди на първо четене законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата.
