Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В 20 държави все още изнасилвач може да избегне присъда, женейки се за жертвата си

Сред тези страни попадат Русия, Сърбия и Венецуела Снимка: Unsplash
Сред тези страни попадат Русия, Сърбия и Венецуела

Все още в 20 държави по света изнасилвачи могат да се отърват от съдебно преследване за действията си, ако се оженят за жертвата си. Това показват данните от годишния доклад на ООН за състоянието на световното население, цитиран от "Гардиън".

В това число влизат: Алжир, Англоа, Бахрейн, Боливия, Венецуела, Газа (приета тук като отделна страна), Доминиканската република, Екваториална Гвинея, Еритрея, Ирак, Камерун, Кувейт, Либия, Руската федерация, Сърбия, Сирия, Таджикистан, Тайланд, Тонга и Филипините.

Там под една или друга форма законодателството позволява на мъжете да избегнат присъда за изнасилване, ако се оженят за жените или момичетата, които са нападнали.

Според д-р Наталия Канем, изпълнителен директор на Фонда на ООН за населението (UNFPA), който публикува доклада в сряда, одобни закони са "дълбоко погрешни" и представляват начин за обществото да поставя жените под подчинение.

"Подобно отричане на права не може да бъде защитавано от закона. Законите, налагащи на жените да се омъжват за насилника си, прехвърлят тежестта на вина върху жертвата и се опитват да направят по-приемлива ситуация, която е престъпна", коментира Канем.

"Всички би трябвало да сме скандализирани от факта, че близо половината жени по света все още не могат сами да вземат решения дали е уместно да имат сексуални връзки, да използват средства срещу забременяване или да се лекуват", допълва още тя.

Според Дима Дабуш, директор за региона на Близкия изток и Африка на организацията Equality Now, чиито изследвания са цитирани в доклада на UNFPA, законите отразяват култура, "която не смята, че жените трябва да имат телесна автономия и че те са собственост на семейството. Това е племенен и остарял подход към сексуалността и честта, смесени заедно."

Според нея е "много трудно да се променят тези закони, но това не е невъзможно". Дабуш дава за пример законът в Мароко, който бива отменен след широко възмущение в социалните медии и в обществото като цяло, провокирано от самоубийството на млада жена, принудена да се омъжи за изнасилвача си.

Примерът на кралството беше последван след това и от Йордания, Палестина, Ливан и Тунис.

Една страна, която обаче все още позволява подобно измъкване от правосъдието за изнасилвачите, е Кувейт, където ако насилникът получи разрешение от настойника на жената за брак, той ще избегне затвора.

Междувременно в Русия, ако извършителят е навършил 18 години и е извършил изнасилване над непълнолетно лице под 16 години, той е освободен от наказание, ако се ожени за жертвата.

В Сърбия е забранено "съжителството с непълнолетно лице". Ако обаче има сключен брак, наказателно преследване не се предприема. Също така ако по време на разследването е сключен брак, то се прекратява.

Брачните закони и практики, които подчиняват жените, са широко разпространени и трудно се изкореняват, се казва в доклада на UNFPA. Оттам отбелязват също така, че в 43 държави няма закон, който да криминализира изнасилването в брака.

Същевременно с това в 57 държави на жените не се дава право да отказват секс на партньора си, да използват контрацептиви или дори да търсят спциализирани здравни услуги като гинеколог.

В Мали, Нигер и Сенегал ситуацията е особено мъчителна. По-малко от една на всеки 10 жени има възможността сама да решава въпросите на здравето си, контрацепцията или да избира собствения си интимен партньор.

Повече от 30 държави ограничават свободата на жените извън дома, докато при момичетата и момчетата с увреждания има три пъти по-голям риск да бъдат подложени на сексуално насилие, като момичетата са изложени на най-голям риск.

Образованието е от ключово значение за подобряване на телесната автономия, се казва в доклада, докато законите трябва да бъдат променени, а социалните норми трябва да станат по-балансирани между половете. Доставчиците на здравни услуги също могат да играят критична роля.

"Отричането на телесна автономия е нарушение на основните човешки права на жените и момичетата, което засилва неравенствата и продължава насилието, произтичащо от дискриминацията на полова основа", казва д-р Наталия Канем. "Това е нищо по-малко от унищожение на духа и трябва да спре."

 

Най-четените