"Всички пари на света" е един от най-очакваните филми на годината - не само защото режисьорът Ридли Скот реши да презаснеме част от него в последния момент, изрязвайки Кевин Спейси след секс-скандалите около него.
В основата му обаче стои наистина интригуваща реална история, която се случва в семейството на най-богатия човек в света през 1973 г.
Филмът разказва странния случай с отвличането на 16-годишния Пол Гети, внук на прочутия петролен магнат Джей Пол Гети (когото Спейси трябваше да изиграе). Милиардерът отказва да плати откупа за спасяването на момчето, въпреки че исканата сума представлява дребна част от внушителното му богатство.
Поведението му предизвиква недоумение дори сред похитителите на Пол Гети, които в продължение на месеци не успяват да договорят условията за освобождаването на отвлечения. Едва когато се стига до демонстративна груба сила, семейството на Пол се пречупва. С някои изключения - почти всички ключови събития, описани във филма на Ридли Скот, всъщност пресъздават реални ситуации и конфликти.
Каква всъщност е историята около отвличането на Пол Гети?
(ВНИМАНИЕ: текстът разкрива и част от сюжета на филма, т.е. не се препоръчва за хора, които избягват спойлери)
Още като тийнейджър внукът на милиардера има известна репутация на странна знаменитост - 16-годишното момче живее в Рим, обитава апартамент заедно с двама художници, не ходи на училище, облича се като бохем, носи дълга къдрава коса и е наричан "Златното хипи".
В утрото на 10 юли 1973 г. Пол се прибира пеша към дома си, когато край него спира автомобил. Шофьорът го пита "Извинете, сеньор, вие ли сте Пол Гети?". Когато момчето потвърждава самоличността си, нападателите го избутват в колата. Запушват устата му, упояват го с хлороформ и го карат към убежище извън Рим.
В периода на отвличането се налага да местят Пол през няколко различни локации. Едно от скривалищата на похитителите е пещера. През цялото време мъжете носят маски, за да не може момчето да види лицата им. В началото му позволяват да слуша радио, осигуряват му възможност да се къпе, казват му, че няма да го нараняват, ако изпълнява исканията им.
Нападателите смятат, че целият "удар" ще приключи доста бързо. Историята обаче се развива по неочакван сценарий.
Малко след отвличането майката на Пол получава бележка със съдържание "Мила мамо, попаднах в ръцете на похитители. Не позволявай да ме убият! Направи така, че полицията да не се меси. Абсолютно не бива да приемаш това като шега. Не говори пред медиите за отвличането ми".
Инцидентът се случва в период на вълна от отвличания в Италия. Въпреки това полицията и приятелите на момчето не гледат сериозно на версията за похищението. И без това майка му - бившата актриса Гейл Гети Джефрис - го вижда все по-рядко, тийнейджърът да нощува при приятели, вместо във фамилното жилище. Момчетата и момичетата от компанията му често остават без пари след поредния купон, а самият Пол обича да се шегува, че "може да реши финансовите проблеми, ако уреди собственото си перфектно отвличане".
В случая обаче не става дума за глупава детинска шега - полицията го разбира, след като Гейл получава писмо и две телефонни обаждания от похитител, който заплашва да отреже пръст от ръката на сина й.
Сумата, която искат като откуп за живота на Пол, е внушителна - близо 17 милиона долара (10 млрд. италиански лири). Ултиматумът идва в писмо-колаж с изрязани букви от списания.
Проблемът е в това, че нито Пол, нито майка му Гейл имат достъп до богатството на Гети. Единственото, което момчето може да предложи на похитителите си, е да разменя картините си за малко храна от ресторанта, който се намира недалеч от апартамента му.
По това време бащата на Пол - Джон Гети - живее далеч от семейството си в Англия, където се бори с наркотична зависимост. Когато Гейл му съобщава, че Пол е отвлечен, той отказва да се обади на собствения си баща - милиардер, за да поиска сумата за откупа. Емоционалното му състояние е такова, че вместо да помогне за спасяването на момчето, се налага самият той да бъде утешаван и успокояван. В крайна сметка Гейл се опитва сама да се свърже със свекъра си, за да помоли за помощ - само че и този път се сблъсква със стена.
Отвличането на Пол Гети съвпада с развитията около петролната криза от 1973 г. По това време цените на бензина скачат толкова високо, че дори дневната печалба от компаниите на Гети би била достатъчна за плащането на откупа.
Колкото по-заможен става Джей Пол Гети, обаче, толкова по-зависим става от парите. Дядото на Пол се среща рядко с внука си, отнася се с известно пренебрежение към него. Смята, че повтаря грешките на сина му Джон и не желае да има нищо общо с двамата, докато не се поправят.
В продължение на няколко месеца след отвличането на Пол, Гети е убеден, че не става дума за престъпление, а за умишлен опит на внука му да го изнуди за пари.
Дори когато разбира, че отвличането е реален факт, дядото на Пол продължава да обвинява похитеното момче, защото е допуснало да бъде отвлечено и е въвлякло семейството си в конфликт с Мафията. Самият милиардер изпитва параноичен страх за сигурността си много преди изчезването на Пол.
След натиска от майката на отвлеченото момче, Джей Пол Гети най-после обявява публично, че няма да плати за откупа.
"Имам 14 внука - ако платя дори една стотинка откуп, утре ще имам 14 отвлечени внука".
Формално позицията му се базира на принципа, че не бива да се толерира тежката престъпност на каквато и да било цена. Репутацията на милиардера като стар скъперник, който се възползва от всяка възможност да спести дребни суми пари и да опази богатството си само за себе си, обаче поражда съмнения около мотивите на отказа.
Упоритостта на Гети изглежда неразбираема дори за похитителите. Един от мъжете, натоварени с комуникацията със семейството, искрено се удивява как е възможно най-богатият човек в Америка да откаже да плати сумата.
"Как може този човек да остави собствената си плът и кръв в състоянието, в което се намира бедният ви син?", пита Чинкуанта в телефонен разговор с майката на Пол.
Преговорите със семейството отнемат толкова дълго време, че някои от похитителите започват да се колебаят дали има смисъл да остават в схемата. "Дяловете" им от евентуалния откуп са прехвърлени на по-агресивни играчи, които решават да действат безкомпромисно.
Една сутрин похитителите предлагат бренди на Пол. Момчето осъзнава, че се готви нещо неприятно. И преди са му предлагали алкохол - обикновено за да се сгрее, ако му е студено - но никога не са се опитвали да го напият от рано сутринта. Опасенията му се оказват верни - мъжете режат косата му, плискат малко алкохол зад дясното му ухо и с едно движение на бръснача го отрязват.
Ухото на Пол Гети е изпратено в редакцията на вестник "Ил Месаджеро" в Рим.
В плика се намира и къдрица от косата на отвлеченото момче. Поставен е нов ултиматум: ако семейството продължава да смята всичко това за шега, скоро ще пристигне и второто ухо. Ще започнат да го "връщат", но на парчета.
Това се оказва моментът, който пречупва волята на дядото.
Майката на Пол успява да се договори по телефона с похитителите да снижат значително цената за откупа до около 2,9 млн. долара. Джей Пол Гети се съгласява да осигури безвъзмездно 2,2 млн. долара, а останалите 700 хиляди долара дава на заем на сина си срещу 4% лихва.
Семейството изпраща американец на име Флечър Кейс, който трябва да предаде на похитителите торби с италиански лири, микрофилмирани от полицията. Мъжът е инструктиран да кара към Неапол, като по пътя е спрян от нападателите. Предаването на откупа обаче се наблюдава от двама разследващи полицаи, дегизирани като случайно преминаващи туристи. Похитителите са разпознати, а операцията по залавянето им отнема около месец. Деветима души са арестувани, но се оказва, че доказателства за съучастие има само за двама от тях.
На 15 декември 1973 г. Пол Гети е освободен. Открит е от шофьор на камион край автострада.
Една година след приключването на бруталния случай, Гети се жени за германска фотографка. Синът му Балтазар е роден през 1975 г. Психическият срив на Пол Гети обаче се оказва неизбежен. В продължение на години страда от зависимост от наркотици, а през 1981 г. получава инсулт и остава парализиран до края на живота си през 2011.
Дядото на Пол - Джей Пол Гети - умира три години след похищението, на 83-годишна възраст. Милиардерът е намерен мъртъв в имението си в Лондон, което обитава със своите немски овчарки.
