22 ноември 1963 г. Кортежът на президента Джон Кенеди се движи към центъра на Далас, Тексас. Тъмносинята лимузина Lincoln Continental пресича тържествено центъра на града, придружавана от полицейски ексорт и служители на Сикрет сървис. Макар че сутринта е валял лек дъжд, времето сега е слънчево, а покривът на кабриолета е свален.
Кенеди е широко усмихнат, облегнал е дясната си ръка на вратата на автомобила. Придружаван е от първата дама Жаклин, която държи на седалката до себе си букет от червени рози, подарени от привърженици при посрещането им на летище "Лов Фийлд". Пристигнали са в Далас малко по-рано тази сутрин - обиколката им е част от подготовката за предизборната кампания за 1964 г. Техните домакини - губернаторът на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели - също са в кабриолета на Кенеди.
По улиците на града има стотици местни жители, включително родители с малки деца, които искат да видят отблизо президентското семейство.
В 12:30 ч. лимузината на Кенеди навлиза в района на парка Дийли Плаза.
"Господин Президент, не може да кажете, че Далас не ви посреща дружелюбно", шегува се Нели Конъли, като се обръща назад.
"Не, определено не мога", отговаря й Кенеди. Това са последните думи на 35-тия президент на САЩ.
Малко след като лимузината завива от Хюстън стрийт по пресечката Елм стрийт и задминава 7-етажната сграда на Тексаското училищно книгохранилище, проехтява шум от изстрел. Джон Кенеди е прострелян в гърба, като вдига ръцете си пред гърлото, шокиран от болката. Силата и траекторията на куршума е такава, че удря и седящия пред него Конъли.
Джаки Кенеди се навежда към съпруга си, посяга към него в опит да му помогне. Секунди след това се чува втори пукот. Този път изстрелът поразява главата на президента, а тялото му се отпуска в ръцете на Жаклин.
Кортежът ускорява и се насочва към спешното отделение на болница "Паркланд". Президентът е приет в неспасяемо състояние. В 13:00 ч. екипът на травматологията го обявява за мъртъв, след като сърдечната му дейност спира изцяло. 33 минути по-късно новината за смъртта му е обявена официално от говорителя на Белия дом.
Почти по същото време полицията в Далас арестува Лий Харви Осуалд - бивш морски пехотинец, обучаван за снайперист, дезертирал в СССР, където живее в продължение на три години, преди да се върне с руската си съпруга Марина и новороденото си дете. В минутите след атентата срещу Кенеди, мъжът е разпознат от патрулния полицай Джей Ди Типит, който прави опит да го арестува заради подозрителното му поведение и съвпадението с описанието на предполагаемия извършител. Двамата си разменят няколко реплики, Типит излиза от колата си, а Осуалд стреля по него три пъти. Задържан е минути по-късно при опит да избяга.
Делото срещу Осуалд обаче така и не стига до финал. Само два дни след убийството на Джон Кенеди, на 24 ноември 1963 г. съдържателят на нощния клуб "Карусел" Джак Руби причаква обвиняемия атентатор пред полицейския арест и стреля по него от сантиметри разстояние в областта на корема.
Какви са мотивите, има ли заговор за убийството на президента Кенеди - истината си отива с внезапната публична екзекуция на Лий Харви Осуалд.
С това започва цяла епоха на спекулации, конспиративни теории, независими разследвания, документални филми и други мъчителни опити за сглобяване на пъзела, който представлява бруталното убийство на 46-годишния действащ президент на САЩ Джон Кенеди.
По-късно разследването проследява стъпките на Осуалд до тавана на Тексаското книгохранилище, куршумите съвпадат с притежаваната от него пушка "Каркано", закупено месеци по-рано. Оръжието е намерено сред кашони на последния етаж на сградата, a на него впоследствие е намерен отпечатък от дланта на Осуалд.
По време на двудневните интензивни разпити преди смъртта си обаче той отрича да е убиецът, отрича изобщо да притежава пушка, както и не признава да е носил кафяв пакет, в който се смята, че е внесено оръжието. Всички останали доказателства са само на база на свидетелски показания и опити да се съберат всички фотографски и филмови материали от деня на атентата - доколкото от тяхното качество могат да се различат детайли.
Основният документ е 26-секунден любителски запис от личната камера на Ейбрахам Запрудър, на който се вижда как куршумите пронизват Джон Кенеди.
Една от основните линии на съмнения за по-мащабен заговор е свързана с поведението на Джак Руби - убиеца на Осуалд. При разпитите Руби казва, че мотивът му да го застреля е бил "да спести на г-жа Кенеди неудобството от това да преживее целия съдебен процес".
Разсекретена бележка от разследването обаче хвърля сянка на съмнение върху съпричастността му към атентата. През 1977 г. информатор на ФБР на име Боб Вандерслайс разказва на водещия си офицер, че в деня на убийството на Кенеди Руби го е потърсил по телефона, поканил го е на президентския парад и е попитал "Искаш ли да дойдеш да видиш фойерверките".
Той твърди, че двамата са били заедно на ъгъла на Хюстън и Елм стрийт - т.е. на няколко десетки метри зад кортежа на Кенеди, когато се случва стрелбата. В този момент, без да каже нито дума, Руби напуска мястото на инцидента, разказва 14 години по-късно Вандерслайс.
Информаторът се е познавал с Руби от по-рано, впоследствие двамата се срещат отново и в затвора, където се сближават повече. Джак Руби не доживява окончателната си присъда, през 1967 г. умира от усложнения вследствия на белодробен рак.
Дали мениджърът на бар "Карусел" е знаел какво ще се случи или просто е използвал по-цветен жаргон, за да опише очакваното стълпотворение при посещението на Кенеди в Далас? Дали убийството на Осуалд не е бил опитът на мафията да прикрие следите към поръчителите?
Агентът на ФБР Арлън Фулъндорф, снел показанията на Вандерслайс, обаче твърди, че не е повярвал на твърденията му нито за миг.
Спомня си го като "престъпник на ниско ниво, обирджия - можеше да разказва какви ли не страхотни истории, малко от които бяха истина". Все пак е свалил показанията му в официален документ, който по-късно е изпратен до комисията "Уорън", разследваща атентата.
Друг информатор твърди пред ФБР през април 1964 г., че не Осуалд, а застреляният от него патрулен полицай Джей Ди Типит е истинският убиец на Джон Кенеди.
Информаторът твърди, че седмица преди атентата Типит се е срещнал с непознат мъж - предполага се, че това е бил Лий Харви Осуалд - в нощния клуб "Карусел". Точно така - заведението на Джак Руби.
Конспиративната теория за Типит като "втория стрелец" съществува от много години - най-вече на база на предположението, че "няма как" две показни убийства да се случат толкова скоро едно след друго просто по съвпадение. Потвърждение на тази улика обаче няма. Комисията Уорън приема, че единственият извършител на покушението срещу президента Кенеди е Лий Харви Осуалд.
Последните разкрития от архива за Кенеди показват още, че директорът на ФБР Джей Едгар Хуувър се е страхувал от избуяването на конспиративни теории още в първите дни след атентата.
"Това, което смятам за важно - а и зам.-главният прокурор Никълъс Катценбах също - е да публикуваме нещо, така че да убедим обществеността, че Осуалд е истинският убиец", пише Хуувър в бележка през ноември 1963 г.
Той пише още, че в нощта преди Осуалд да умре, в централния офис на ФБР в Далас е получено анонимно обаждане от мъж "със спокоен глас", декларирал пред агентите, че е член на групировка, организирана с цел да убие стрелеца на Кенеди.
Директорът на ФБР твърди, че е препратил сигнала до полицията в Далас, откъдето го уверили, че ще гарантират сигурността на Лий Харви Осуалд. Още на следващия ден обаче арестантът е убит от Джак Руби.
Друг документ от 23 ноември 1963 г. разкрива, че Осуалд се е срещнал тайно с руски шпиони в Съветското посолство, само два месеца преди атентата. На 28 септември той се е видял с агента на КГБ Валерий Костиков, който работил в 13-ти Отдел, "отговарящ за саботажите и атентатите".
Архивите обаче показват, че съветската реакция на убийството на Кенеди е била не по-малко объркана от тази на американските разузнавателни служби. Според документ от декември 1963 г., държавниците от СССР са вярвали, че американският президент е паднал жертва на "ултра-десен" заговор, чиято крайна цел е била да се осъществи преврат.
В Москва не са смятали, че е възможно само един човек да стои зад подобно тежко престъпление.
Друг източник от 1965 г. показва, че в КГБ са разполагали с информация, уличаваща наследника на Кенеди - Линдън Джонсън - в съучастие с покушението. Дотогава Джонсън бил "практически неизвестно лице" за съветските тайни служби, твърди се още в документа.
Оценката на руснаците за Осуалд? "Луд човек", чийто престой в СССР не е бил желателен, защото е смятан за "психически нестабилен".
Последната нова конспиративна теория, родена от разсекретеното досие "Кенеди", е предизвикана от записна бележка на зам.-директора на Джеймс Ангълтън от 26 ноември 1963. В нея той разказва, че британският вестник "Кеймбридж Нюз" е получил подозрителен сигнал само 25 минути преди стрелбата по Кенеди.
Неизвестен мъж е позвънил в редакцията и е препоръчвал "някой репортер да се обади в Американското посолство в Лондон, защото има големи новини".
54 години по-късно нито в спомените на журналистите, нито в архива на британското издание има следа от името на служителя, който е приел това обаждане.
Конспиративните теории за смъртта на Кенеди вероятно никога няма да изчезнат - винаги ще съществува една част от обществото, която просто отказва да приеме простите обяснения за исторически събития.
Наличието на някои интересни фактически съвпадения около биографията на Осуалд, убийството на полицая Типит и решаващата намеса на Джак Руби също всява съмнения в официалната версия.
Има обаче и още едно възможно обяснение за невъзможността да се осмислят причините за 22 ноември 1963 г.
Атентатът срещу Джон Кенеди в крайна сметка нанася сериозна травма върху съзнанието на американското общество. Трагичният край на неговото управление поставя САЩ на пътя на цяла серия от много тежки предизвикателства в разгара на Студената война.
А можеше ли да се избегне бруталното затъване на американската армия във Виетнам, сблъсъците заради расовото напрежение и задълбочаващото се разделение на обществото, ако Кенеди беше останал жив? Разбира се, всеки отговор би бил спекулация с историята. Ясно е само едно: това беше краят на една Америка, която никога няма да се върне.
