2 март 1944 г. Италия е разкъсвана от военен погром, масов глад и хаос. В тази нощ един товарен влак, натоварен със 700 души, тръгнали към провинцията в опит да намерят прехрана, спира в тунел на стръмен склон.
След минути пътниците, повечето от които са заспали, се задушават от смъртоносните изпарения от въглероден окис от въглищата, задвижващи парния локомотив.
Определяно като един от най-страшните и необичайни влакови инциденти в света, това се случва близо до град Балвано в региона Базиликата, когато Южна Италия е под контрола на съюзническите сили, превзета след атака срещу германските и фашистките италиански войски.
"Това е Титаник на влаковите инциденти, но за разлика от Титаник, за него не е чувал почти никой," коментира пред британския "Телеграф" Джанлука Барнески, историк, автор на книга за трагедията, озаглавена "Балвано 1944".
Случилото се е потулено и от съюзниците, и от италианците. За съюзниците това е потенциална имиджова катастрофа - "освободените" от тях хора са оставени да умрат в товарен влак в отчаян опит да се снабдят с храна, за да изхранят семействата си.
Съюзниците са обвинени, че цензурират публикациите за провала и че се страхуват от ефекта, който той би има върху духа на населението. Италианските власти са се опитали да прехвърлят отговорността на британците и американците.
Едва сега, през 2017 г. паметта на загиналите беше почетена официално.
"Това ще е първият път, в който националните власти в Италия признават за инцидента," казва Барнески, който е открил засекретени документи за трагедията в Националния архив в Кю, Лондон.
"По времето, когато това се е случило, италианските власти са твърдяли, че всички загинали са контрабандисти и търговци на незаконен алкохол и че никой от тях не е притежавал билет за влака. Всичко това е част от пропагандата, но е много некоректно спрямо загиналите, защото повечето от тях всъщност са си платили за смъртоносното пътуване."
Гражданите се качват на товарен влак №8017 в Неапол. Целта им е да пътуват до провинцията, за да купят яйца, масло, пилета и други продукти, за да изхранват самите себе си. Някои от тях възнамеряват да ги продадат на черния пазар.
Икономиката на Южна Италия е съсипана след годините на военни действия и окупация. Десетки хиляди жители на градове като Салерно и Неапол гладуват.
Британският разузнавач Норман Люис разказва в мемоарите си от времето на войната "Неапол '44", че много жени са били принудени да проституират, за да осигуряват храна за себе си и децата си.
"Надявахме се на разменна търговия за провизии като брашно и зехтин", разказва един от оцелелите в инцидента Джовани Скутиеро в телевизионен документален филм.
Повечето пътнически влакове са унищожени при бомбардировки или са под контрола на съюзническите сили, така че гражданите са принудени да прибягват до пътуване с товарни композиции. Влак №8017 пътува към планинските райони, но някъде след полунощ спира в тунел край Балвано, дълъг около километър и половина.
Вали силен дъжд и колелата на локомотива се плъзгат по влажните релси, докато той се опитва да изтегли 45 товарни вагона. Без да знаят, че са в опасност, пътниците и персоналът на влака умират от натравяне с въглеродния окис, отделян от двата локомотива, теглещи влака.
Новината за случилото се е огласена от оцелелите едва в ранните часове на 3 март 1944 г., часове след трагедията. Когато спасителите стигат до тунела, се изправят пред ужасна гледка - товарните вагони са препълнени с мъртви хора.
"Успях да оцелея, но чичо ми и синът ми загинаха," разказва Скутиеро, един от малцината оцелели.
Телата на 626 мъже, жени и деца са положени на перона на гара Балвано.
Съюзническите сили първоначално предлагат да изгорят телата, но след протеста на местните хора жертвите са погребани без специални церемонии, в масов гроб в гробището на Балвано.
Трагедията е описана в статия в тогавашен вестник като "най-необичайната и най-страховита катастрофа в историята на световните железници."
Проведено е разследване, но никой не е подведен под съдебна отговорност за трагедията -един от най-смъртоносните влакови инциденти в света. Италианците и съюзническите сили смятат, че вината за инцидента е в нискокачествените въглища, използвани в локомотивите. Виновни лица - няма.
Случката е бързо заглушена като дребен детайл от огромната трагедия на Втората световна война.
Спомените за инцидента са се размили още повече, когато Балвано е разрушено от силно земетресение през 1980 г., при което умират десетки души.
