На 1 юни 2007 г. реформите в българската армия налагат 101-ва Планинска бригада в Смолян да се разформирова в Алпийски батальон. Във връзка с тези промени е закрито поделение 32310 в Ардино, влизащо в състава на бившата смолянска бригада. Завинаги престава да съществува и базираният в града 103-ти Мотострелкови полк.
Полкът е заличен, но споменът за него продължава да живее из опразнените сгради на поделението.
На един от околните хълмове, в подножието на връх Карабурун, все още може да бъде видяно и забравеното вече гарнизонно стрелбище.
Някога на това място офицери, сержанти и войници са поддържали своята бойна форма с редовни стрелби, а ежегодно, по случай първия учебен ден, са се организирали и демонстрации пред ардинските ученици и граждани. Огънят от танковете и зенитните установки се е превръщал в зрелище за целия град. Единствените, които не са се впечатлявали, са самите военни. За тях всичко това е било рутинно ежедневие...
80-те години на XX век
Есенното слънце едва докосва все още спящото градче, когато от подножието на Карабурун се разнася воят на сирени. Зелените плоскости върху семафорната мачта на полигона са заменени с червени. Подаден е сигнал за започването на учебни стрелби.
Докато забързани войници проверяват околностите за овчари и други случайни лица, на полосата кипи оживление. Офицери строяват подчинените си за уточняване на предстоящите задачи, а проверяващите началници се отправят към последния етаж на вишката. Оттам те ще наблюдават и оценяват занятието.
Междувременно на боеснабдителните пунктове старшините вече са получили боеприпасите, които са раздадени на взводовете от определени за тази задача войници. На кръгов принцип всеки взвод ще упражнява стрелба с автомат, РПГ и мятане на ръчни гранати.
Общият дух е приповдигнат и всички с нетърпение очакват началото на занятието
Когато сигналът е даден, над полигона се разнася невъобразим шум. Автоматични падащи мишени, имитиращи отделна човешка фигура, група войници или картечен разчет, постоянно изскачат или се скриват зад туфите пожълтяла трева. Пръстта около тях се раздиря от забиващите се в нея куршуми и гранати, а тътенът от стрелбите отеква над цяло Ардино.
В късния следобед планината най-сетне утихва и взводовете отново са строени на полосата. Този път, за да се направи разбор на упражнението. Командирите благодарят поименно на отличилите се войници и изказват забележките си по отношение на допуснатите грешки. Те са малко, така че всички са доволни и войниците са разпуснати, за да се насочат към камионите, които ще ги извозят обратно до казармата.
През това време върху семафорната мачта отново се появяват зелените плоскости, известяващи цивилните, че вече е безопасно да се разхождат в гората. Полигонната команда пък се е заела със събирането на гилзите, докато технически екип проверява изправността на автоматичните мишени. Всичко трябва да е изрядно. На следващия ден тук танковият батальон ще изпробва уменията си да стреля от място по неподвижни цели...
В наши дни
Отново е есен и слънцето отново осветява полосата на гарнизонното стрелбище, само че днес на това място е тихо. Изстрели отдавна не се чуват, единствените шумове са от чановете на пасящите тук крави. Случайният посетител може спокойно, без опасност за живота си, да се разходи по напечения бетон на плаца и да разгледа доскоро строго охранявания обект, от който не е останало много.
Сградата, в която се е помещавала стрелковата вишка, е опразнена и служи като склад за дърва и слама. Ламариненият навес, под който някога са се съхранявали учебните танкове Т-34, се използва за гараж от живущите в близките къщи. От полигона пък са запазени само кухите бункери за системите на автоматичните падащи мишени. И гумите, очертаващи пътя на маневриращите верижни машини.
Да, макар и рушащо се, мястото продължава да живее. Само че един по-спокоен и тих живот. Животът на пенсионирания военен, потънал в спомените от своята бойна младост.
