Когато се чуе името Каравелов, повечето хора се сещат за революционния деец Любен Караевлов - председател на БРЦК, издател на няколко вестника, книжовник и писател.
По-малко са тези, които се сещат за неговия по-малък брат Петко - съпруг на общественичката Екатерина Каравелова, баща на музата на Яворов - Лора Каравелова, и един от най-големите български държавници след Освобождението.
На практика той е човекът, чийто усилия поставят основите на модерна България.
Роден на 5 април 1843 г. в Копривщица в семейството на Стойчо Каравела и Неделя Доганова. И двете клонки на рода му са много богати и знатни за времето си, така че пред Петко се разкрива възможност за възможно най-качествено образование за това време.
Първо той учи в родната си Копривщица, после баща му го изпраща в гръцкото училище в Енос, където да чиракува за абаджия при приятел на баща му. Впоследствие продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Московския университет, но в средата на обучението си се отказва и записва да учи право, дипломирайки се успешно през 1869 г.
Много важен момент за бъдещето на Петко Каравелов е изборът му да се запише в щаба на Руската армия по време на Освободителната война. Там качествата му да ръководи са забелязани бързо и той е назначен за временен губернатор на Свищов, а впоследствие - за окръжен управител на Търново.
Оттам започва и неговият път в политиката. Той е сред участниците в Учредителното събрание и е сред дейните създатели на Търновската конституция. Там като един от лидерите на либералите успява да прокара идеята за еднокамарен парламент и преки избори за Народно събрание.
Ето и някои от неговите мисли за политиката и държавата:
- "Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата."
- "Ако има нещо, което разяжда политическия живот, то е партизанщината. У нас са партизани от министъра до последния стражар... Партизански не трябва да се управлява, управлението не трябва да бъде за едни майка, а за други мащеха."
- "На държавния мъж не е простено да върви към неизвестното."
- "В България има повече партии, отколкото трябва. Това е причина за много злини. Преди всичко способните лица са разпръснати. Всяка партия е заставена покрай няколко добри сили да прибере у себе си и негодници, а това пречи да се състави добър хомогенен кабинет."
- "Взаимните обвинения си нямат място тук... Това е работа на историята: прави ли са били партиите, или не в своето управление..."
-"Ако мислите, че речта на един представител е толкова по-хубава, колкото е по-дълга, много се лъжете. Никой не е в състояние да слуша една и съща реч с часове. И имат право да ни укоряват хората, че ние седим и дрънкаме, а не вършим никаква работа."
- "Жертвувайте се за общото дело, ето великата тайна на щастието."
Антон Страшимиров посвещава една от книгите си за него - "Реформаторът". Той го определя като либерал, но не заради конформизма и факта, че либералите са по-голямата част от Учредителното събрание.
"Сам предварително клони към левицата, не защото тя е мнозинство, значи, не от хитрина, а защото, като вицегубернатор във Видин, той има своите практически проучвания и е набелязал план за реалистично българско обществено строителство. А такова строителство е възможно, както ще видим по-късно, само с наличната в Учредителното събрание левица", пише Страшимиров за него.
Симеон Радев го определя като истински строител на новата България, който вместо с камъни и тухли, строи със закони и идеи. Според съвременниците си се е отличавал с пресметлив ум, хитрост и непоколебима честност. Неслучайно години по-късно Атанас Буров ще каже за него, че това е политикът, който за цялото си време в политиката и във властта не е откраднал и една стотинка.
И макар да е бил известен със сприхавия си нрав, остри приказки и дори нецензурни реплики, той успявал да прави истинска политика с визия.
Петко Каравелов е от хората, които не се притесняват не просто да изразяват мнението си, но и да го защитават, дори и това да води до последствия за самите тях.
Когато княз Александър I отменя Търновската коснтитуция и установява режим на пълномощия, Каравелов емигрира в Източна Румелия. В Пловдив работи като гимназиален учител, после става кмет за периода между 1881 – 1883 г. Там успява да укрепи либералната партия, която впоследствие ще стане важна част от Съединението.
И макар сам той да се противопоставя на Съединението в онзи конкретен момент, при вече извършения акт той се обединява с княза и прави всичко по силите си, за да защити политически обединението на Княжество България и Източна Румелия. Каравелов умело лавира между западните държави и Русия.
След преврата срещу Александър I Петко Каравелов попада в регентския съвет на княжеството, който трябва да намери нов монарх. Още на първото заседание обаче той подава оставка и минава в опозиция заради конфликт със силния на деня - Стефан Стамболов. Караевлов е и много против включването на подп. Сава Муткуров, но мнението му е пренебрегнато.
По време на дебатите за одобряване на австрийския принц Фердинанд за нов държавен глава, Петко Каравелов е един от яростните противници на идеята.
Като привърженик на Русия при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) той е преследван и съден на два пъти - през 1887 и 1891 г., като втория път попада в затвора за 5 години по скалъпени обвинения за убийството на финансовия министър Христо Белчев.
След края на Стамболовия режим е амнистиран, а през 1896г. основава Демократическата партия и още един път е министър-председател в коалиция с Прогресивнолибералната партия.
Умира на 6 февруари 1903 г. и е погребан в двора на църквата "Свети Седмочисленици".
"Със смъртта на Каравелов един необикновен човек напуска историческата сцена. В дейността му има грешки, но такива, от които той лично пострада, а не отечеството му. Всичко друго в неговия живот говори за ум и доблест. Той остави образец за лично безкористие и пример за държавна пестеливост, води и учи две поколения; остави в политиката склад от държавни идеи, пази своите убеждения и своето достойнство с готовност за мъченичество. Това е било казвано, писано, самите му противници не можеха да го отрекат. Но имаше у него друго едно качество, което го правеше изключителна фигура в българската нова история: той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането", пише Симеон Радев за него.
И действително, Петко Каравелов не е безгрешен, но е от онези светли примери в политиката за човек, отдал работата си на родината - така, както вярва, че ще бъдат нещата най-добре. И междувременно става един от най-добрите и умели държавници, които България е имала.
