Само преди дни британската кралица Елизабет II отбеляза 70 години от възкачването си на престола в своя платинен юбилей. Това я превръща и в най-дълго управлявалия жив монарх в света.
Но не и в историята въобще. Седем десетилетия са наистина много време, само че има и владетели, които са управлявали доста по-дълго от нея. Не са много, но пък са с впечатляващи постижения.
Самата Елизабет се нарежда "едва" на четвърто място в един подобен списък, а пред нея има време, въпреки преклонната си възраст от 95 години.
Ето и кои всъщност са най-дълго властвалите монарси в историята, освен Елизабет Втора.
Собхуза II
През декември 1899 г. умира 23-годишният владетел на африканската държава Свазиленд (днес Есватини) и това означава, че наследник на трона е 4-месечният Собхуза, който ще остане начело на страната до смъртта си през 1982 г. - или точно 82 години.
Мястото му тук обаче може да се счете за спорно, тъй като в голяма част от времето Свазиленд е протекторат на Британската империя, което значи, че сам по себе си Собсхуза не е суверен на територията си, а за такъв се смята монархът в Лондон. Все пак за населението на малката африканска държава техният владетел винаги си е бил такъв, просто защото повечето от тях едва ли са знаели изобщо кой е крал Джордж VI или пък брат му Едуард.
Нещо повече - Собхуза е носил титлата с буквален превод "лъв" и до придобиването на независимост през 1968 г. е смятан от народа си за символ в антиколониалната борба.
Луи XIV
Краля Слънце се възкачва престола едва на 4-годишна възраст и управлява цели 72 години в един от най-бляскавите периоди на Франция. Стои начело по време на три големи войни, помогнали на страната да се издигне до статуса на водеща европейска държава и надгражда над усилията на могъщия кардинал Ришельо преди него в процеса на централизиране на властта, премахване на феодализма и изграждане на френската нация.
Самият Луи е подпомаган в младостта си от силни личности като първият министър Джулио Мазарини и майка си - кралица Ана Австрийска.
Привърженик е на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от всички светски ограничения. Луи XIV е смятан за едно от олицетворенията на европейския абсолютизъм.
Пхумипхон Адунядет
Или за по-лесно просто крал Рама IX, който е начело на Тайланд в продължение на 70 години и 126 дни, до смъртта си през 2016 г. През цялото това време той е широко почитан от народа си въпреки нестабилността в държавата, комунистически бунтове, преврати и масови протести.
Той със сигурност е и сред най-богатите монарси в нашето съвремие, като през 2010 г. състоянието му се оценява на около 30 милиарда долара.
Йохан II
Принцът на Лихтенщайн управлява цели 70 години и 91 дни до 1929 г., което го прави вторият най-дълго властващ монарх в Европа. Остава известен като покровител на изкуствата и науката, но за разлика от много други владетели, определено не е особено социален и никога не се жени.
Не оставя наследници и затова се налага неговият брат Франц да седне на престола след неговата смърт.
Кинийч Джамал Пакал
Пакал Велики, познат и като "Слънчевия щит", е най-дълго управлявалият владетел за период от цели 1000 години. Той управлява маянския град-държава Паленке в днешно Мексико за период от 68 години до 683 г.
За цялото това време Пакал разширява културното и политическото влияние на своята държава и инициира много инфраструктурни проекти, които остават като някои от най-добрите образци на изкуство и архитектура от цивилизацията на маите.
Франц Йосиф I
Император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия. Велик херцог на Краков.
Това са само част от титлите на човека, възкачил се на трона през 1848 г. в годината на Пролетта на народите, доживял да види убийството на своя брат, станало повод за началото на Първата световна война и починал две години преди нейния завършек, който подпечатва и края на Австро-унгарската империя.
Той има нещастието да бъде начело на огромна, многонационална държава с 50 милиона души население, която е в процес на бавен разпад в продължение на десетилетия.
Като реакционист Франц Йосиф е против стремежите на много от неговите поданици към национално самоопределение и е начело на страната си в загубените войни, довели до създаването на съвременните държави Италия и Германия.
