Хорърът - най-неуважаваният жанр в киното

След премиерата на късометражния филм A Still Sunrise на кинофестивала в Кан през май, актьорът в главната роля - Джейми Лий-Хил, пише за него в Twitter като използва хаштага #elevatedhorror.

"Защо такова определение?", го питат в отговор. Лий-Хил обяснява, че го е използвал, защото филмът е "интелигентна драма със символизъм".

Има ли предвид Лий-Хил, че стандартните хорър филми не са интелигентни драми и нямат символизъм в себе си? Ако е така, той си търси белята и вероятно ще бъде разпънат на кръст от отмъстителните фенове на хорър жанра, които понякога се държат като любимите си зомбита.

Но този актьор не е единственият, който прави разлика между "хорър" и така наречения "елитарен хорър".

Джон Кразински, съсценарист и режисьор на изненадващо успешния "Нито звук", коментира в интервю, че неговият кинохит не е бил вдъхновен от хорър филмите сами по себе си, а от "тези страхотни, елитарни хорър филми". Под това се визира скорошната вълна от филми, привлекли повече одобрение от критиката, отколкото обикновено получават филмите за чудовища.

Очевидните примери от последните години са психологическият хорър на Дженифър Кент за майчинството "Бабадук" (2014); филмът на ужасите на Робърт Егърс "Вещицата" (2015); изобретателно простичкият "То те следва" (2015) на Дейвид Гордън Мичъл; френският канибалистичен хорър на Джулия Дюкорно "Сурово" (2016); и номинираният за "Оскар" антирасистки проект на Джордън Пийл "Бягай!" (2017). Следващото попълнение в тази поредица, Hereditary с участието на Тони Колет, се появи в началото на юни.

По-задълбочени и експериментални от масовите филми на ужасите, тези продукции карат журналистите да ги определят не само като ‘елитарен хорър’, но и като ‘пост-хорър’, ‘умен хорър’, ‘свързани с хоръра’ – като всичко друго, но не и чист хорър.

Но отдадените почитатели на ужасите не са особено доволни от това, тъй като го възприемат като покровителствено и пренебрежително отношение към жанра, който обожават.

Ан Билсън, романист и критик, обобщава усещанията на тези фенове в туит: "Когато хорът филм нашуми много... неизбежно се появява материал, който го определя като ‘умен’ или ‘елитарен’ или ‘артхаус’ хорър. Толкова мразят хоръра, че трябва да представят хитовете му за нещо друго".

В друг туит сценаристът и режисьор Ейприл Улф отива още по-далеч: "Ще побеснея, ако хората не спрат да използват фразата ‘елитарен хорър’! Това си е просто хорър. Няма нищо лошо да кажете, че е хорър! Аз не казвам ‘елитарни драми’, за да отличавам кои драми харесвам, а кои не".

Може би те имат право. Може би тези "елитарни" филми на ужасите са си просто хорър филми, които са били добре приети.

Но бързо търсене в интернет разкрива, че понятието "elevated horror" не се е зародило в отговор на "Бабадук" и "Вещицата". ‘Елитарният хорър’ се появява за първи път във форум през 2010-а. Две години по-късно някой друг споменава това определение като "актуален и готин нов израз, който се използва от холивудските продуценти". Това, което той изразява, е постоянната амбивалентност на филмовата индустрия по отношение на филмите на ужасите – жанра, който не може да приеме, но и без който не може да съществува.

Плашещо ниска цена

Според култовия режисьор на The Living and the Dead, "Червено, бяло и синьо" и Fashionista, Саймън Ръмли няма ясна формула за печелене на пари във филмовия бизнес, но едно е сигурно: хорърът все още има потенциал да бъде най-печелившия жанр в бранш, където се балансира между инвестирани средства (не много) срещу възвърнати средства (понякога много).

В хоръра не е нужно да участват мегазвезди. Доброволческа кампания с помощта на активна група от хора може да спомогне за онлайн присъствието и популяризирането на филма.

"Защо да харчиш 150 милиона долара, когато можеш да похарчиш 3 милиона?", пита Ръмли.

Поради това хорър филмите са един от най-безопасните начини инвеститорите да си върнат похарчените пари. Но точно тази евтиност (наравно с всичката кръв и вътрешности) е и причината жанрът да се възприема като леко срамна алтернатива на масовите драми.

Отблъскващият имидж на жанра не се е подобрил от средата на първото десетилетие на XXI век, когато най-нашумелите хорър поредици - "Убийствен пъзел" и "Хотелът на ужасите", толкова се гордееха със страховитостта си. Да, те спечелиха много пари – огромната сума от 975 милиона долара в случая с франчайза "Убийствен пъзел", но също така на зрители буквално им се повдигаше от тях. Можете да разберете защо такъв филм не би допаднал да продуцент с амбиции да запълни рафта си с награди "Оскар" или награда на БАФТА.

Поредицата "Убийствен пъзел" печели много пари, но и отблъсква зрители.

Ръмли си спомня добре това време. Разказва как е предложил филм на британски продуцент, а тя някак покровителствено му казала " Не се занимаваме с хорър". Оттогава насам Ръмли предпочита да описва филмите си като "екстремна драма".

Междувременно Дан Берлинка, телевизионен сценарист и носител на БАФТА награда, признава, че когато в последно време е предлагал ТВ хорър поредици, е предпочитал понятието "смразяващ трилър".

Тази културна промяна не е нова, коментира Тим Снелсън, киноисторик и автор на книгата Phantom Ladies: Hollywood Horror and The Home Front. Според него циклите на умни и изискани хорър филми са редовно явление в историята на киното. Особено когато филми, постигнали едновременно успех на пазара и сред критиката - като "Ребека" (1940) или "Екзорсистът" (1973), са променяли бранша и са печелели аудиториите с трайната си привлекателност.

Но в миналото Холивуд е използвал всякакви други думи като ‘слашър’, ‘ужаси’, ‘шок’, ‘мистерия’, ‘психологически филм’ - какви ли не определения, за да разграничи престижните продукции от негативните разбирания за хоръра.

Да прогониш стигмата

Ако гледната точка към жанра е станала по-малко негативна в последно време, това се дължи предимно на две независими компании — Blumhouse ("Бягай!", "На парчета", "Чистката") и A24 (Hereditary, "Вещицата"). Те пускат на пазара хорър филми, които са базирани на идеи, а не на кръв и вътрешности.

Get Out (2017) е друг пример за "елитарен хорър".

Не всички обаче са фенове на тези филми. През февруари 2016-а Брет Истън Елис, авторът на "Американски психар", написа, че "независимият артхаус хорър се превръща в най-нелюбимия" му нов жанр и даде примери именно с филмите "То те следва", "Виждам, виждам", "Бабадук" и "Вещицата".

В това, по принцип, няма нищо лошо. Но като групира тези филми под едно общо определение, Елис изглежда приема, че те не са просто хорър филми, които са нашумели, а че са достатъчно различни, за да има смисъл от отделен жанр за тях.

Проблемът е, че подобни определения като ‘елитарен’ или ‘умен’ загатват, че останалите хорър филми са по същността си по-ниска категория. Така че е лесно да се разбере защо феновете на жанра са ядосани.

"Когато се появи "Екзорсистът", всички знаеха, че е изискан и изтънчен, но никой не оспорваше дали той е хорър филм. Той очевидно беше хорър. Бихте го открили на хорър щанда на всяка видеотека. Тогава можеше да хвалиш един хорър филм, без да изпитваш потребността същевременно да принизяваш останалите", обяснява сценаристът Берлинка.

От друга страна, той признава, че собственият му дискомфорт от ‘елитарния хорър’ не започва и не свършва с раздразнението му от ‘високомерените сноби-критици’. На определено ниво той просто не иска неговата нишова, ъндърграунд мания да се превърне в уважаван жанр. Според него хорър феновете са като онези музикални фенове, които се ядосват, че любимата им инди банда не е популярна, но след това са недоволни, когато тя стане масово популярна.

Изглежда, че тези нови филми не само принуждават новаците в света на хоръра да променят предубежденията си за жанра, но и принуждават самите хорър фенове да направят същото. Но на чиято и страна да сте, няма как да е нещо лошо, че се правят толкова много качествени хорър филми.