Киното има сила, която понякога дори е забранявана - да сътворява паралели между миналото и настоящето.
Напомняйки ни как е било някога, сценаристи, продуценти и режисьори могат да ни предупредят, че отново сме тръгнали по сходен, опасен път.
С филма "Джоджо Заека" Тайка Уайтити успя да направи точно това.
Режисьорът и сценарист на комедии като "Тор: Рагнарок" и "Какво правим в сенките" успя да насочи вниманието на публиката към възхода на крайното дясно по света днес, разпространението на омразата и расизма, както и разделението, което не рядко е провокирано от имащите власт. При това го направи с една затрогваща история за семейството, приятелството и любовта като противовес на всичко лошо, изброено по-горе.
Заради това беше оценен и от Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ - в неделя новозеландският режисьор получи награда "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий.
След спечелването на наградата самият Тайка сам посочи, че филмът е направен в отговор на завръщането на ненавистта, липсата на толератност и възхода на езика на омразата. И даде много ясен пример за това в колко сложна ситуация се намира светът в момента.
"В края на [Втората световна война] е имало много ясно правило - ако си нацист, отиваш в затвора. Сега правилата са се променили малко - ако си нацист, чувствай се свободен да организираш шествие в центъра на града и да поканиш всичките си приятели", коментира Уайтити на срещата с пресата след церемонията.
Нещо, което може да резонира и в българския зрител.
Дни след победата на Уайтити прокуратурата у нас поиска забрана на сдружението, което организира "Луковмарш", заради призивите към омраза, антисемитска и расистка реторика и още, а в дома на покоен член на сдружението бяха открити оръжия и нацистка литература.
Това е реалността, в която живеем през 2020 г. - повече от половин век след края на Втората световна война. Не само у нас, но и на други места по света, включително в САЩ.
По думите на Тайка Уайтити нещо се е променило и "не е наред". Ето защо сега е бил перфектният момент за филм като "Джоджо Заека", а самата ситуация го е направила по-важен и релевантвен.
"Което всъщност е тъжно нещо, но също така е добро за мен", допълни шеговито сценаристът и режисьор, посочвайки спечеления "Оскар".
Чувството за хумор на новозеландеца беше доста добре прието, въпреки тънкия лед, по който той стъпва, като създава черна комедия, заиграваща се с теми като нацистка Германия, Хитлер, Холокостът и стереотипите за евреите.
"Джоджо Заека" разказва за 10-годишно момче, член на хитлеристката младеж, чието съзнание е промивано с партийната пропаганда за евреите. Тези му представи са поставени на изпитание, когато разбира, че майка му е скрила еврейско момиче в тайник в стените на къщата им. А това еврейско момиче по никакъв начин не отговаря на представите, които партията насажда.
С чувството си за хумор и разчитането на добре познати емоции, "Джоджо Заека" си спечели топъл прием от критика и публика. Естествен, темите в него провокираха и по-остри реакции.
На места филмът на Уайтити беше разкритикуван заради липсата на реализъм и "историческа достоверност". Някои откриха в него и антисемитски стереотипи - такива реално има, но цялата идея на филма е да ги осмее и обори заедно с трансформации, през които преминава главният герой.
Други видяха проблем и в това, че в крайна сметка и някои от германците извършват добри дела - което предизвивка и възмущението как може да се каже, че в някой нацист е имало доза човещинка.
Но да се търси симпатия към Нацистка Германия в този филм и неговия създател е пример за изкривеното разбиране на действителността, което имаме днес. За другата крайност, ако щете, в която с проблемните теми шега не бива.
Самият Уайтити доста смело се впуска в това да изиграе Хитлер - но не истинския, а въображаемият приятел, който е като черното дяволче на рамото на Джоджо. В скорошно интервю сценаристът разкри, че е получил зелена светлина да заснеме филма, но само при условие, че той изиграе нацисткия лидер. Нещо, което както разкри в предаването на Елън Дедженерис, не разбира, защото е "твърде добре изглеждащ", за да играе Хитлер.
Такъв е Тайка Уайтити. Шегаджия, който обаче доказа, че може да провокира и емоция в зрителите. И заради което получи една от вероятно най-заслужените награди на тазгодишните оскари.
"При писането не е необходимо да благодариш на никого. Аз свърших цялата работа по набирането на текста. Бях само аз", продължи шеговито новозеландецът при Елън, като акцентира какво му е хубавото на "Оскар"-а за сценарий. "Споделих наградата с продуцентите, с майка ми, която ми показа книгата, която адаптирах, но тя не свърши никаква част от работата по писането", допълни той.
В заключение Уайтити е свършил добра работа и повечето хора, които са гледали "Джоджо Заека", могат да потвърдят. Ако не сте - все още можете да откриете негови прожекции тук и там. Струва си.
