В ранната 2003 година, малко преди раздаването на наградите "Оскар", Джак Никълсън кани колегите си, номинирани в категорията за най-добър главен актьор - Ейдриън Броуди, Даниъл Дей-Люис, Майкъл Кейн и Никълъс Кейдж, в имението си в Холивуд Хилс.
Само няколко дни по-рано под претекста, че се създава оръжие за масово поразяване, САЩ и Великобритания атакуват Ирак по въздух, суша и море.
Започнала е война, която е остро критикувана от редица държави по света, а Джак Никълсън имал идея как най-добрите актьори за годината да тропнат с крак на политиката.
На скоч и кубински пури Никълсън предлага на актьорите да бойкотират Оскарите. Заявил им, че ако не присъстват на най-важната вечер за киното, ще покажат недвусмислено на света, че не подкрепят американската инвазия в Ирак.
А как Джак Никълсън убеди Майкъл Кейн да не се отказва от киното прочетете тук:
За около минута всички сериозно се замислили над думите му, но тогава мълчанието е прекъснато от Ейдриън Броуди - най-младият актьор в компанията.
"Казах: "Не знам за вас, момчета, но аз отивам. Трябва да се появя, родителите ми ще идват. А и на мен това [номинацията за "Оскар"] не ми се случва често. Знам, че всички вие сте победители и може да си останете вкъщи, но аз трябва да отида", припомня си Броуди думите си за британския The Times.
Същата година той е номиниран за играта си в "Пианистът" на Роман Полански. По това време е едва на 29 г. и се състезава за най-значимата награда в професията си със забележителни имена, доказали многократно таланта си.
Дали заради младостта му, или заради факта, че това е първата му номинация за "Оскар" Никълсън, Дей-Люис, Майкъл Кейн и Никълъс Кейдж решават заедно, че ще отменят бойкота.
Когато голямата вечер настъпва, четиримата асове в киното стават на крака и аплодират Броуди, докато той взема първия си "Оскар" от Хали Бери.
На същата церемония Ейдриън Броуди целуна неподготвената за това Хали Бери. Години по-късно #MeToo критикува действията му, а актрисата заяви, че е била стъписана заради целувката. Наскоро Броуди се извини за необмисления си жест, заявявайки, че не е искал да обиди колежката си.
"Беше уникален момент. По-рано бях поканен на среща с мъжете, които уважавам най-силно, а няколко дни по-късно те стояха на крака заради мен. Това е един от онези спомени, които оставят дълбока следа", твърди Броуди.
22 години след тази случка актьорът отново е част от надпреварата за "Оскар" с филма на Брейди Корбей - "Бруталистът".
В лентата Броуди отново влиза в ролята на оцелял от Холокоста евреин (след "Пианистът"), но този път показва как спасилият се опитва да изгради живота си наново.
Историята на главния герой Ласло Тот (изигран от Броуди) е фундаментална за актьора по две причини. От една страна, бележи завръщането му сред най-добрите в Холивуд, след като през последните години целенасочено се бе отдал на театъра и по-малките роли в киното.
Но от друга - за Броуди филмът е шанс да разплете още една нишка от историята на родителите си.
Майка му е еврейка с унгарски паспорт, която пристига при роднини в САЩ в началото на 50-те години, за да търси по-добър живот. Точно като в историята на Ласло Тот от "Бруталистът".
"Бях трогнат до сълзи, когато прочетох сценария за първи път. Веднага видях потенциала в него. Беше сложен, нюансиран и емоционално стимулиращ. Това се случи преди пет години и половина [преди да чуе отново за филмa], но след това проектът изчезна от погледа ми", разказва Броуди за The Hollywood Reporter.
Трейлъра на "Бруталистът" гледайте тук:
През 2019 г. актьорът научава, че все пак Корбей ще снима драмата и вече е избрал тримата актьори за главните роли. Това са Джоел Еджъртън (Dark Matter), Марк Райлънс ("Мостът на шпионите") и Марион Котияр. Снимките са насрочени за 2020 г., но пандемията от COVID-19 обърква плановете им.
"Бях силно развълнуван, когато ми казаха, че Брейди търси нов актьорски състав и сериозно обмисля да ме наеме за главната роля", казва Броуди.
Актьорът вече е бил готов да влезе в образа на Ласло Тот.
И макар да се е досетил, че гилдията и критиката неизбежно ще правят сравнения между архитекта от "Бруталистът" и Владислав Шпилман от "Пианистът", за Броуди в подготовката за двете роли няма допирна точка.
Докато за драмата на Роман Полански, актьорът се е подложил на екстремен хранителен и психически режим, за да влезе в роля, за "Бруталистът" е смятал, че няма защо да се измъчва.
Прочетете тук ревюто ни за филма "Бруталистът":
Преди да започнат снимките на "Пианистът", Броуди се е подложил на 6-седмична диета, при която приемал по 800 калории на ден. Хапвал по 200 г пилешко, зеленчуци и варени яйца, за да свали 15 кг. Но не спрял дотам.
Актьорът се отказал от колата си и започнал да ходи навсякъде пеша, за да се доближи до трудностите и изолацията на героя си. Спира да използва телефона си, прекратява и комуникацията с близките си за известно време.
"Вече съм възрастен човек. Като по-млад вярвах, че трябва да спазя всичко, което историята изисква от мен. Изоставих целия си живот заради "Пианистът". Наистина влязох в дълбокото, но сега мисля, че не е трябвало да се изтезавам така", разказва Броуди за Variety.
Пред него е стоял и непрекъснато повтаряния коментар от екипа му - че е необходимо да го номинират за "Оскар", за да може кариерата му да тръгне нагоре.
Няколко години преди "Пианистът" пиарите на звездата влагат сизифови усилия в това да го изпратят на Оскарите с играта му във военната драма "Тънката червена линия".
Екипът успява дори да сложи Броуди на Оскар корицата на Vanity Fair през 1999 г., но няколко дни, преди изданието да излезе от печат, актьорът разбира, че режисьорът на "Тънката червена линия" е изрязал почти всичките му сцени. Броуди е имал около 3 минути присъствие в лентата и нулеви шансове за номинация.
Номинираните за "Оскар" тази година вижте в статията тук:
След като печели златната статуетка през 2003 г., Броуди за първи път усеща, че вече няма на кого да се доказва. Може сам да решава къде и какво ще играе.
Ейдриън Броуди влезе в историята като най-младия носител на "Оскар" за най-добър актьор. А две десетилетия по-късно с "Бруталистът" той отново се изправя пред публиката с роля, която отеква не само в кариерата му, но и в личната му история.
Днес Броуди не гони признание на всяка цена. Изборите му са по-осъзнати, а тежестта на "Оскар"-а за него вече не е товар, а привилегия.
От онзи момент през 2003 г., когато отказа бойкота на Джак Никълсън и се качва на сцената, до днес - пътят му е доказателство, че в Холивуд не само триумфите, но и решенията, които ги предшестват, оформят истинските артисти.
