Робърт Патинсън, sci-fi и секс в космоса - ако някога въобще дръзката режисьорка Клер Дени би направила опит да достигне по-комерсиалната аудитория, то това ще е High Life - последният й засега филм.
Обратното също е в сила. След като се появи в поредицата Twilight, Патисън търси роли в по-малки и по-арт ориентирани продукции, за да се утвърди като сериозен актьор (а не просто като вампира, който блещука). Засега планът му сработва добре.
Досега той се е появявал в мрачната приказка за бъдещето на режисьора Дейвид Кроненбърг Cosmopolis, както и в често подценявания Maps to the Stars, а наскоро влезе в непознаваемата роля на дребен престъпник в Good Time на Бени и Джош Сафди, с което си спечели похвалите на критиците.
Сега е ред на Клер Дени да използва присъствието му на екрана, за да разкаже своята история.
High Life e първият филм на Дени на английски език. Действието в него се развива на космически кораб, пълен със затворници, изпратени на почти сигурна смърт, а целта им е да изследват една черна дупка.
Независимо от звездния кастинг и от научно-фантастичната концепция, Дени и тук изразява гневната си гледна точка спрямо човечеството. High Life е провокативен, зловещ и най-вече странен.
Но дори и в най-преднамерено загадъчните си части, до голяма степен усещането се дължи на великолепната игра на Патисън.
Неговият персонаж, Монте, и едно бебе, наречено Уилоу, което е много вероятно да е дъщеря му, са последните оцелели от кораба. Това виждаме в началото на филма - Монте пуска телата на мъртвите си колеги в тъмнината на Космоса.
Героят на Патинсън излежда едновременно примирен, но същевременно и целеустремен да свърши това, което трябва. Въпреки прекъсната връзка със Земята, той продължава задачата си, а междувременно се опитва да възпита и детето да бъде добър човек.
Декорът на филма е самият кораб - минималистични дизайни в сиво и бежово, в които сенките играят ключова роля за създаването на едно студено и отдалечено усещане у зрителите. На фона на това изпъкват чисто емоционално топлите сцени, в които Монте играе с Уилоу. В реалния живот бебето е дете на един от най-добрите приятели на Патисън, което вкарва допълнителна достоверност на самите сцени.
Във филма Дени си играе с времевите линии - моменти от миналото и настоящето се прескачат, създавайки допълнително напрежение, което да държи зрителите. Сюжетът не е силната страна на този филм. Режисьорката създава наратив, който много повече отразява безпокойството на героите, отколкото да разказва отделна история. Иначе казано - тук не е важно какво се случва, а как се случва и как влияе на героите.
Всички затворници на кораба са осъдени или на смърт, или на доживотен затвор. Пред тях е поставена алтернативата да се включат в тази почти сигурно смъртоносна мисия, но без да осъзнават, че ще бъдат използвани като опитни мишки от лекаря на борда - Дибс (Джулиет Бинош), която също е осъдена.
Сексът с други хора на борда е напълно забранен, но това не важни за самостоятелните изпълнения, дори напротив. Мъжете са приканвани да предоставят на д-р Дибс "проби" за експериментите й. А когато Монте отказва, тя започва да го нарича монах и коментира, че целомъдрието ще го направи силен.
Технически, High Life е филм за въздържанието от секс в Космоса, а Дени използва това самоналожено ограничение, за да изследва желанието и самотата сред тълпата от хора. Повечето престъпления на затворниците така и не се разкриват, но самите персонажи говорят за себе си. Отново тук действието отстъпва на ефектите.
В интерес на истината този филм дори няма нужда да е поставен в Космоса. Неговото значение тук не е толкова осезаемо, колкото например е например в 2001: A Space Odyssey или в Gravity. Неговата роля е просто да подчертае самотата и изолираността.
Изолираната обстановка позволява на Дени да се съсредоточи върху същността на човешкото поведение, темите за любовта, вината и желанието, които досега винаги са били в основата на нейната дълга и успешна кариера като режисьор.
Не се заблуждавайте, филмът е тежък и определено не е за всеки вкус. Под всичко това обаче се крие наистина силен емоционално краен продукт, който ще ви накара да чувствате.
