Познавахме Ейми Уайнхаус - роклите й, интервютата, псувните, "Rehab", дрогата, алкохола, грамитата, още дрога, още алкохол, истинска рехабилитация, клюките, смъртта й - едновременно очаквана и шокираща.
Всъщност не я познавахме изобщо.
Не я познавахме, поне не и както първият й мениджър Ник Шимански, който е записал всяка нейна крачка към алеята на славата с евтина видеокамера.
Не я познавахме и както приятелите й, които са я виждали да прекъсва записи, за да повърне обяда си.
Не я познавахме и както съпруга й Блейк Филдър-Сивил, който въведе Ейми в дебрите на кокаина и хероина.
Не я познавахме и както баща й Мич Уайнхаус, който проследи всеки неин ход със снимачен екип, докато тя опитваше да избяга от папараците.
Ето я Ейми, на 14 г., сияеща в собствения си дом.
С този клип започва документалният филм "Ейми" на режисьора Асиф Кападия.
Използвани са кадри, собственост на семейство Уайнхаус, архивите на Шимански, записи от ТВ участия, папарашки и студийни кадри. С всичко това Кападия сглобява портрета на един артист, който не се поддава на общественото мнение.
Когато Ейми стана известна за широката публика и медиите, сякаш всички сложиха пръста си на паник бутона.
Тя псуваше като моряк и пееше с душата на джаз легенда, както беше и до самия й край.
Както филмът "Ейми" разкрива, певицата става по-различна, когато медиите гледат встрани.
Тя обичаше музиката и ненавиждаше светлината на прожекторите. "[His] shit fucking moves me," казва Ейми за Салам Реми, продуцентът на първия й албум "Frank". Тя не можеше да се съдържа.
Има известна мистерия в "Ейми" и това как от джаз певица аматьор става 6-кратен носител на "Грами".
Уайнхаус страда от депресия и хранителни разстройства от ранна възраст. Тя купонясва жестоко след като се изнася от къщата на родители си. Емоционалното насилие от страна на съпруга й я разкъсва, но вдъхновява някои от най-силните й текстове. 
В един момент обаче всеки - от Mos Def до Тони Бенет, си пада по певицата.
Личността й е непоколебима.
Момичето, което разтърси задимените барове и евтините звукозаписни студия в младостта си, е същото, което се подиграва в интервюта, оплаква се от модните издънки на Тери Ричардсън. Музиката, жаждата за творчество обаче винаги са били там, за да я спасят от демоните й.
Всички знаем как завършва историята.
Втората половина на "Ейми" ни "влачи" през паденията на звездата. Показва ни как Уайнхаус се е свлякла в апартамента си в Камдън Таун, разложена на дивана след нощи на пиянството и друсане.
Показани са и най-катастрофалните й моменти, като скандалния й концерт в Сърбия, където е тотална развалина пред очите на хиляди хора. Тя мина през ада, за да се откаже от своите зависимости. Но те си останаха зависимости. По време на един запис, Уайнхаус казва на приятел: "Без дрога е толкова скучно."
В "Ейми", в момент на рядка яснота на ума, съпругът й Филдър-Сивил казва, че тя била склонна към самоунищожение.
Искала да е "too fucked up" когато е на сцената. Имала нужда да избегне папараците, да "изключи" ушите си за критиките, който съпътстват всеки неин ход. Музиката не била достатъчна. А можеше да бъде.
Когато Уайнхаус печели награда "Грами" за "Rehab", мислено е на хиляди мили разстояние, заобиколена от приятели.
Когато Бенет обявява, че тя печели статуетката, моментът е грандиозен.
14-годишното момиче, което не може и да си представи звездна кариера, с изключение на изпълнения на "Happy Birthday", вече не е същото.
Мнозина носят вина за смъртта на Ейми Уайнхаус. Кападия сочи с пръст в много посоки, включително към публиката.
Нормално е да се побъркаме по свирепите й сурови вокали, но не трябваше да използваме слабостите й за да злорадстваме, смята режисьорът.
Много документални филми са се вкопчили в благословията или проклятието на знаменитостите.
Трудно е да им съчувстваме - защо да ни пука за проблемите на разглезени милионери? Но в "Ейми" нещата са различни.
Случайни хора играят роля в смъртта на млади знаменитости всеки път когато подкрепят натрапници като TMZ с едно кликване.
Там хората се превръщат в имена и нищо повече.
Медиите третират Ейми като измислен герой. Обществеността я пренебрегва като такъв. Вижте коментарите в YouTube и бързо ще осъзнаете, че това поведение не спира и пред най-известните лица в света.
Не познавахме Ейми Уайнхаус.
Познаваме онази, която бутнахме от скалата и онази, която обсебваме като риалити звезда дори след смъртта й. Така даваме път на онези, които я подведоха. Бащата на Уайнхаус още опитва да трупа активи от славата й и съди Кападия за клевета. Фотографи бяха на пост, когато мъжът й отиде на гроба й по-рано тази година, а той беше повече от щастлив да говори с тях.
Дори близките на Ейми не я опазиха от лешоядите.
Шефът на великобританския клон на Universal Music Дейвид Джоузеф наскоро каза пред "Billboard", че е унищожил всичките й демо записи, за да лиши някой от възможността да издава посмъртни нейни албуми.
Скоро след вечерта, в която грабна 6 "Грами"-та, Ейми записа дует с Тони Бенет.
Филмът "Ейми" разкрива детайли от самите записи. "Просто искам да се получи добре", казва тя на джаз изпълнителя. "Не искам да ти губя времето".
От всичките й зависимости, работохолизмът е най-силната. Имаше дори мит, че проблемите й са толкова големи, защото музика й е много добра. Всеки път когато си пуснем песен на Ейми - а това ще се случва много пъти занапред - не можем да не се сетим за истинската Уайнхаус, реална личност, чийто вик за помощ попадна в глухи уши.
Не познавахме Ейми Уайнхаус.
"Аз не съм момиче, което иска да е звезда. Аз съм просто момиче, което пее", каза Ейми. По това ще познаем и следващата като нея.
