Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ейми Уайнхаус: Back to Black": Разкошна музика, но мистерията "Ейми" си остава

Още един неразбран гении в музиката Снимка: Forum Film Bulgaria
Още един неразбран гении в музиката

За краткия си живот легендата Ейми Уайнхаус е приемала различни форми. Била е изгряваща звезда с неестествен за възрастта си талант да пише зряла музика.

Била е извор на засрамващи папарашки кадри - най-щедро платените в индустрията. Била е фурия на сцената. Понякога качвайки се мъртво пияна и изпълнявайки със заваляне парчетата, които завинаги ще останат в историята на музиката.

Ейми Уайнхаус е била артист - един от тези, които се раждат веднъж на 1000 години.

Извънземната ѝ дарба е увила изпълнителката в гъста енигма. Какво има в нея, което я прави единствена по рода си? Кои са съставните части на продукта, който обобщаваме като талант, природа или ген? Какво го подклажда и какво го развива?

Представям си, че същите въпроси си е задавала режисьорката Сам Тейлър-Джоунс, когато се наема с режисурата на "Ейми Уайнхаус: Back to Black". Но макар да си личи старанието да разшифрова рецептата за гения на Ейми, усилията на режисьорката са безплодни.

Трейлърът на "Ейми Уайнхаус: Back to Black" гледайте тук: 

Горивото в съзнанието на британската изпълнителката продължава да бъде загадка.

В конструкцията на филма си Сам Тейлър-Джоунс е заложила на познатия подход - фокусира се е върху домашната обстановка на Уайнхаус, която следва да обясни траекторията на албумите ѝ.

Не че човек не се влияе от средата си и хората, с които общува, но изглежда прозаично, когато рядката дарба се аргументира с обстановката. В семейството на Уайнхаус, както и в семействата на много велики музиканти, няма нищо необикновено.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Да се намеква, че има програма от житейски преживявания, през която легендарните творци минават, за да станат безсмъртни, също е нелепо. Нито страданията, нито щастливите моменти са запазена марка само за хората на изкуството.

В тях обаче има нещо, което може да филтрира човешките емоции и да ги изкристализира до най-чистата им форма.

За Сам-Тейлър Джоунс отправната точки при Ейми Уайнхаус е общуването с баба ѝ.

Биографичната лента за британската звезда започва с тривиална семейна вечеря, на която все още неизвестната Ейми разглежда свои детски снимки и писма.

На една бележка, вероятно писана до по-възрастната ѝ версия, Уайнхаус описва най-съкровената си мечта - да създава музика, която да помага на хората поне за 5 минути да забравят проблемите си.

Невинността на признанието наистина звучи като нещо, което само дете може да напише, но точно то е използвано като повтарящ се мотив във филма - че в устрема си към сцената Ейми е водена от мисълта за хората.

В разгръщането на сюжета лентата става още по-захаросана и бягаща от сърцевината на образа, който представляваше Ейми Уайнхаус.

Режисьорката е пропуснала да ѝ даде дълбочина, като мотивира нейното пиене до безпаметност. Не нюансира и разговорите на изпълнителката с баба ѝ, а ги движи от едната крайност в другата; от празни брътвежи за гаджета до разтърсващи признания за рак.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Напосоки се разгръща и наративната линия за непостоянната връзка на Ейми Уайнхаус с Блейк Фийдър-Сивил.

Двамата се събират и разделят на всеки две секунди, без да се постави каквато и да е предварителна основа за решенията им.

При това хвърчене от единия край на махалото към другия филмът се движи сякаш е безпризорна девойка, която се е пуснала по течението и няма представа накъде ще я отведе съдбата.

Тейлър-Джонсън нахвърля известните за Ейми факти, без да ги пречупи през личния си художествен поглед, или да ги обедини от голяма житейска тема. А прескачайки двете условия, филмът ѝ наподобява игрален вариант на пано, пълно с вестникарски изрезки.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Елементите, които съдействат за размиване на скуката при безразборното редене на историята, са великолепната музика на Уайнхаус, подплатена от силната игра на Мариса Абела в главната роля.

За разлика от режисьорката актрисата е успяла да види звездата зад папарашките хроники и да ѝ придаде човешки облик. Но при липсата на адекватен сценарий и навигиране работата на Абела до голяма степен се пропилява.

"Ейми Уайнхаус: Back to Black" остава набързо щрихирана и плоска биографична история, разчитаща на магията на Ейми, която никой не е в състояние да си обясни.

Филмът "Ейми Уайнхаус: Back to Black" излиза по кината на 12 април.

ПРИСЪДАТА ЗА "Ейми Уайнхаус: Back to Black" : 2 от 5 кафенца

 

Най-четените