Киното не имитира реалността, а я изопачава, прави я по-страшна, по-гротескна, по-тъжна. Ако действителността беше като киното, то животът ни щеше да бъде не просто по-различен, той нямаше да е точно живот.
И не е ли смисълът на киното именно в това? Докато уж имитира живота, да ни показва чудовищата, които може би се крият под леглото, нещата, които могат да затоплят бедрата, емоциите, които могат да възникнат по-бързо от предвиденото.
Зад всеки велик сюжет в киното стои по един злодей, който се спотайва в ъгъла и дебне в тъмното. Алфред Хичкок казва, че най-страшните неща не са извън нашия свят, а се крият в непознатия, когото срещаш по улицата и смисълът на трилъра е не да показваш страшилища в кадър, а да дадеш предпоставка за онова, което могат да направят, ако те хванат.
Мис Марпъл казва, че ако очакваш най-лошото от хората, те никога няма да те разочароват.
А не искаме да разочароваме никого, нали?
Затова ви предлагаме да се запознаете с най-лошите и страшните в киното хора - най-добрите серийни, и не само, убийци увековечени в част от най-добрите психотрилъри на голям екран
Всеки път, когато някой влезе в кино, училище, ресторант или друго публично място и започне безразборно да стреля по хора, които не познава, недоумяваме защо го прави. Ами, защото има за пример точно такива блестящи шедьоври на съвременното изкуство. Те му сочат пътя как да се измъкне от своята депресия и невзрачност и да добие световна слава чрез дулото на оръжието си. Създателите на тези творби правят кинти и слава, а трябва да ги съдят за подтикване и съучасничество в масово убийство. Без този готов пример, на много от тези ограничени и недобре образовани хора, които става извършители на масови убийства, няма да им хрумне да направят точно това.