Тазгодишната награда на фестивала в Кан в категория „Особен поглед" отиде при драматичната сага „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао".
Един филм, белязан от емоционално плътния, уникален режисьорски почерк на Карим Аинуз, задоволяващ глада за качествено кино в този жанр.
Едноименният роман е написан през 2016 г. и отразява самородния талант на Марта Баталя - изявена бразилска журналистка и издателка.
„Невидимият живот на Еуридисе Гузмао" е вълнуващ разказ за женска солидарност, която в свят на мъжко потисничество и манипулации придобива животоспасяващо значение. Това е дебютният роман на Баталя, превърнал се в бестселър още с появата си на литературния пазар.
„Дейли Мейл" го определя като „жарка книга", а според Stylist „Невидимият живот..." е същинско бижу. Непредубеденият читател би казал, че това е дяволски забавна, сетивна и „нечестива" история за две сестри, въстанали срещу традиционните схващания за мястото на жените в обществото.
Действието се развива в Рио де Жанейро. Никой не разбира защо Еуридисе и Антенор се венчават. Тя е амбициозна, с буден ум, но живее в Бразилия от 40-те и всички очакват от нея да бъде любяща съпруга и майка. За по-малко от две години семейството им нараства със 100% - раждат се Сесилия и Афонсо.
Докато таткото се бие в гърдите заради смехории, Еуридисе глади ризите му, готви апетитни ястия и си мечтае да бъде писателка, моделиер или кулинарен факир.
А във филмовата версия Еуридисе е талантлива пианистка и мечтае да завърши Консерваторията във Виена... Нейната сестра Гида, чувствена жена с волен дух, се завръща след неуспешно бягство с мъж, при това бременна. Двете сестри дръзват да престъпят суровите закони на „благонравието" и да се себеосъществят въпреки консервативните представи за ролята на жените.
Екранната адаптация е стилна „тропическа" мелодрама с две героини, чиито страсти са артикулирани с искряща откровеност. Разположен в средата на миналия век, филмът грабва с подчертания си феминистки уклон и безмилостно очертани истини за южноамериканското общество.
Всеки, който е запознат с творчеството на Аинуз, ще очаква експлозивно емоционално изживяване, но дори и по бразилските стандарти тази сърцераздирателна приказка за две сестри, разделени десетилетия наред от семеен срам и измама, е нещо като сън наяве - опушено красив, наситен със звуци, музика и цвят на узряло манго, който придава дълбочина на усещанията.
Джулия Стоклър (като непокорната Гита) и Карол Дуарте (в ролята на „доброто момиче" Еуридисе) изграждат персонажите си с всеотдайна, почти болезнена честност.
Същото може да се каже и за Антонио Фонсека, който играе ролята на техния баща Маноел, макар неговата задача да е по-лесна заради зловещата праволинейност на героя...
Когато Гита напуска неверния си съпруг, гръцкия моряк, от когото е забременяла, и се връща в семейната къща в Рио, озверелият й баща я прогонва, за да „предпази" сестра й от позора. Нещо по-лошо, той излъгва Гита, че Еуридисе е заминала за Виена, за да реализира мечтата си да стане пианистка. (Еуридисе наистина ще го стори, но много по-късно).
Така започва една крепка дългогодишна кореспонденция между двете сестри, олицетворяваща жилавата жажда за живот и надеждата, че скоро ще бъдат отново заедно. Но с времето нищката на тази надежда все повече изтънява, докато един ден, когато Еуридисе вижда паметна плоча с името на сестра си, нишката се къса завинаги...
Междувременно Гита продължава да пише еднопосочни писма, които все повече зазвучават като мисли, споделени в интимния й дневник, защото отговор така и не пристига. Тези писма са тъжният психологически рефрен на филма, усилен до краен предел благодарение на чудесно подбраните пиеси на Шопен и Лист...
Последните двайсет минути се гледат със затаен дъх, а ако сте по-чувствителни, и с очи, плувнали в сълзи, но съкрушителният обрат на финала ще ви се отплати богато, повярвайте.
Всъщност „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао" не е само и единствено симфония на нещастието. Това е и филм за неочакваното приятелство и добротворство, илюстрирани през образа на добродушната проститутка Филомена, която се превръща в ангел хранител за Гита и нейния син. Защото истинското семейство не се състои от кръв, а от любов.
Благодарение на Филомена Гита ще надмогне ударите на съдбата, носеща облика на собствените й родители. Във филма неслучайно липсват мъже, разчупващи визията за токсичните патриархални порядки.
Карим Аинуз е създал мощно кинематографично свидетелство за устойчивостта на жените в обществата, устроени да обслужват мъжете. Същевременно „Невидимият живот" е покъртително и незабравимо признание за истинските семейства, които успяваме да създадем в курса на живота си, когато тези, в които сме родени, се окажат неуютни и чужди...
