За повечето хора по света научната фантастика е история в бъдеще време. Това е изкуство на неизследваните възможности - от съживяването на мъртвото тяло от д-р Франкенщайн, та до света на Урсула Ле Гуин, населен с еднополови хермафродити.
Темите на научната фантастика са "Какво би станало, ако...?" и "Какво би станало, когато...?"
Фантастиката измисля нови технологии, нови общества и нови начини на живот - независимо дали са по-добри или по-лоши от настоящите.
И изведнъж sci-fi феновете получиха новия трейлър на „Междузвездни войни" - сюжетът на новия филм няма нищо общо с бъдещето, напротив - само претопля спомени от преди 30 г. Там са си и имперските щурмоваци, и Хилядолетният сокол (личният кораб на Хан Соло), и Татуин, и един от любимите симпатични дроиди.
Няма и следа от импровизация за нов въображаем свят. Вместо това се залага на приятното усещане да преподредиш парчетата от стар пъзел. Носталгията е толкова мощна, че дори миниатюрни отклонения от добрия стар сценарий стават повод за дълбокомислени анализи и обстойни дебати.
„Как така ще има чернокожи щурмоваци? Какви са тези кръстати светлинни мечове? Откъде накъде новите комплекти с фигурки-играчки на героите от „Междузвездни войни" се различават леко от досегашните? Настояваме за отговори по най-бързия начин!"...
Трябва да признаем, че „Междузвездни войни" никога не е претендирал за особено напредничав сценарий.
Пък и самата история се развива в миналото - „преди много, много години в една далечна галактика". Сглобената ретроспективна естетика на филмите и книгите е част от магията на „Междузвездни войни". Но ако изгледате речта на Урсула Ле Гуин от церемонията на Националните литературни награди, когато получи медал за изключителен принос към писаното слово - трейлърът на „Междузвездни войни" ще ви дойде като културен шок.
Опитайте се да намерите нещо общо между лафовете на Хан Соло и думите на Урсула Ле Гуин, която защитава ролята на фантастите като „визионери на алтернативните начини на живот, които виждат отвъд омаломощеното от страх общество и отвъд заробващите го технологии, за да създадат нови форми на съществувание и да измислят истински перспективи за надежда пред човечеството".
Стратегията на „Междузвездни войни" е тъкмо обратното на опита на Ле Гуин да отличи творците, които осъзнават разликата между производството на пазарни продукти и сътворяването на изкуство".
Проблемът не е само в „Междузвездни войни". Фантастиката навлезе във всички жанрове на популярната култура, но до голяма степен това се случи за сметка на креативността. Титаничните кино-саги остаряха с десетилетия; триумфалният ритмичен успех на „Междузвездни войни", „Стар Трек" и „Доктор Кой" се съревновават със спорадичния рестарт на Робокоп или „Планетата на маймуните".
Дори по-новите продукции като „Игрите на глада" и „Бунтовници" изглеждат като преработени мудни антиутопии. Сякаш нищо ново не е измислено след Джордж Оруел.
Неслучайно най-разпространеният и доминиращ sci-fi жанр е онзи, който най-малко се интересува от въпросите на бъдещето - жанрът на супергероите.
До голяма степен той е посветен на фантазията, според която няма нужда да чакаме да бъдат изобретени технологични чудеса, защото чудесата са налични тук и сега. Нещо повече, ние можем да се възползваме от тях, без да се налага да променяме особено заобикалящия ни свят.
Тони Старк изобретява за нула време нови магически енергийни източници, но ги използва основно, за да блъска по главата Боговете на гръмотевиците, вместо - да речем - да трансформира из основи света на технологиите и икономиката.
В поп-културната фантастика извънземните, които кацат на Земята, не тръгват да превземат Великобритания, както си представяше Хърбърт Уелс, нито пък се занимават с това да модифицират човешките гени, за да създават нови раси (по Октавия Бътлър). Не, вместо това демонстрират дребни алтруистични жестове, докато се разсъбличат - колкото зрителите да разгледат плочките по корема на Хенри Кавил.
Супергероите са плоски научнофантастични феномени, чието бъдеще е обезсмислено с пълнеж от зрелища.
Железният човек, Супермен и останалите филмови супергерои са дори още по-антични от персонажите в „Междузвездни войни"; когато се ражда Батман, никой не си е представял, че някой ден ще бъде изместен от пазарен продукт като Хан Соло. Без значение от възрастта - прогресът е вакуумиран в безвремие.
Американският капитализъм се е посветил на култа към растежа, експанзията; новият герой е все по-едър, по-добър и по-як от предишния. Това е идеологията на вечното усъвършенстване, в която популярната научна фантастика се вписва чудесно.
Технологиите напредват, хората мутират в X-men, но
никой от героите не си прави труда да размишлява върху алтернативите на настоящия начин на живот.
Бъдещето - без да се възприема буквално като времеви хоризонт - носи повече власт, но не и промяна.
Някои фенове твърдят, че "Междузвездни войни" всъщност не е научна фантастика, а фентъзи с магьосници. Това обаче не е много вярно. Фентъзито си има своите типични клишета и усещане за „безвремие", но вечната мечта за миналото е много по-различна от вечната мечта за бъдещето.
Сюжетът на Хари Потър, например, се базира на носталгията по изгубения свят на благородничеството и писмата с мастило и перо, където магическото измества технологиите на модерността, а дистанцията между овластените и подчинените герои е много ясна.
И „Междузвездни войни" разчита на носталгията, но тази носталгия не е към миналото, а към онова време, в което модерните ню-ейдж нинджи ще си играят със мултифункционални джаджи.
Утрешният ден няма потенциала на време за по-добър или по-различен живот. Прогресът е проникнал в настоящето ни до такава степен, че не ни остава време да мечтаем за бъдещето. И така - в най-очаквания sci-fi филм пак опряхме до светлинните мечове. Няма друго бъдеще, няма друга мечта.
Много добра статия. Има много въпроси, по които си заслужава да се замисли човек и то не само по отношение на машината за боза Холивуд.
Всичко е точно така, само констатации, не се търси причина. Западният човек стана атеист, повярва на Айн Ранд, повярва че сам може да бъде бог, безкрайно да се усъвършенства, науката да му измисли безсмъртие. Което разбира се никога няма да стане! Повярва на измамилите го, че не му трябва морал, вяра, надежда, любов, тоест християнството, а загубилият вярата си човек, загубва смисъл за живот, опитва се да обича таблета си, смартфона, за по-богатите новата с спортна кола, има луди обичащи кучета и котки, но не става, човешката любов е незаменима, за това казваме че християнството е религия на любовта. И започват депресии, самоубииства, неврози... Загубата на морала разрушава обществото, разрушава и материалния ни свят, всичко това стана в България, сега сте бедни, болни, депресирани, откачени, нещастни... И чакате чудо, защото се присмивате на вярата, отказали сте се от надеждата и любовта. В страните с все още патриархални и традиционни общества, хората са бедни, но щастливи, Индия, Китай, Далечния Изток... Там няма самоубииства. Нещастни сте, защото сте атеисти! Филмите на Холивуд много допринесоха за това, беше предумишлена пропаганда, но вие сте си виновни сами!
Оу, Хари... Предполагам е по - добре да се върнем във времената, когато папата вдигаше кръстоносни походи, с цел избиване на неверниците. Или може би малко по - скоро, когато са се бесели жени в напразен опит да се намали популацията на вещиците. Колкото до фантастиката - проблемът е, че на хората не им се мисли. Защо да се напъват, като могат просто да погледат как Тони Старк млати разни неверници (!) нейде из пустините, как разни свръх-топ-мега-ултра-супер-дупер секретни организации (американски, ъфкорс) спасяват света, или просто да поспорят, защото дръжката на сабята била явен християнски символ. Лично аз се научих да не очаквам много от модерните фантастики - все още си чета Кларк, Азимов, господата Стругацки и още камара автори, чийто книги са издадени в България от Библиотека Галактика, и съм си напълно доволен.
За да прецените творчеството на един човек, е необходимо да поровите що за човек е той в личния си живот, в какво вярва, каква му е религията, какво са за него парите и пр. Спилбърг (Шпилберг) набута едни 3 милиарда $ на едни други евреи в пирамидата на измамника Мадоф, пресслужбата му отказа да каже имал ли е Спилбърг лични пари в пирамидата, , тоест участвал е в измамата поне с някакъв процент. Класическа измама!
Авторът на статията много дълго е имал запек, докато го е мислил тва. Ясно е че продълженията на една супер-класическа сага, няма как да са по-добри от оригинала и трябва да са свързани с нея. Колкото до посланието на филма - то е вечно, остава недокоснато от времето и колкото и смешни да са костюмите и ефектите от 70те години. Именно затова аз винаги гледам повторно само епизодите IV, V, VI където е истинската магия. Тя е не повече от 20-30 минути общо, но с достатъчна сила, ако имаш мозъка да я проумееш. Ако не можеш да я проумееш, ще си пишеш злобни коментарчете, ще викаш sci-fi, треци, соли и сополи, но кво изобщо да говорим колкото до изперкалия коментатор малко по-нагоре, който обругава модерния човек и тъжи по времената, когато са изгаряли за четене на книги, успокой се приятелю. Междузвездни войни не е атеистки филм, а точно обратното. Просто се иска малко повече акъл за да го проумееш. Колкото до това, колко щастливи са хората в Индия и тем подобни, бих искал лично да отидеш и да живееш техния живот. Съмнявам се че и в содом и гомор е било толкова зле...
Другари....има ли някой в нашия колектив дето е чувал за Жул Верн?
Бъдещето е ясно - http://www.pravetz.bg/ Няма нужда от научна фантастика...
Маринов пак изнасили английския, макар и не толкова брутално, колкото преди. Както и да е, ако наистина си мислиш, че фентъзи се пише по-лесно от фантастика, значи литературните ти познания са горе-долу на нивото на познанията ти по чужди езици. В тоя случай, по-добре не се изказвай. Що се отнася до статията - безумна е. "Междузвездни войни" не е фантастика, а фентъзи, и то от много класически тип - има си бой с мечове, магия, мистика, древни пророчества и така нататък. Това, че героите не се возят на коне и каруци, а на космически кораби, не променя нищо. Всъщност когато се опитаха да дадат някакво псевдонаучно обяснение на Силата, създателите на поредицата съумяха преди всичко да съсипят един от по-красивите митове в киното изобщо. Не е чудно, че мидихлорини не се споменаваха почти или съвсем изобщо във втория и третия епизод. От друга страна, да се правят генерални изводи на базата на един тийзър, от който не се вижда почти нищо, е просто грешно. Това дори не е трейлър, по дяволите. Няма да се впускам в пространни критики - ако го направя, текстът, който ще изпиша, ще е по-дълъг от статията. Във всеки случай, няма да е зле авторът да научи какво е фантастика, какво е твърда фантастика, както и да проучи малко съвременното фантастично кино извън супергеройските филми и популярните франчайзи. Намират се интересни филми.
Според мен тука се има предвид, че фантастичното кино няма свежи, истински фантастични/псевдо-научно фантастични, фентъзи ако щете/ идеи и сюжети, които само с идеята си да те накарат да затаиш дъх. Но не е съвсем така, "Генезис" и "Интерстелар" са много добри филми именно в тази посока, "Агенти на съдбата" също е много добър филм, както и "Прометей". Не е чак толкова постно, но има мегдан за нови идеи.