Най-легендарните пропагандни филми

"Американски снайперист" отстреля чудовищните и напълно неочаквани 200 милиона долара за първите две седмици от разпространението си в Щатите и се цели в академично злато с 6 номинации за "Оскар", включително и за най-добър филм.

Биографичната екшън драма на 84-годишния титан Клинт Истууд за живота на най-смъртоносния снайперист в историята на американската армия Крис Кайл (1974-2013), постигна свиреп успех, поляризира публичното пространство и очаквано смути либералните демократи, изпълвайки републиканците с чувство за национална гордост.

В опит да капитализира изключителната популярност на огромния хит, комикът Сет Роугън генерира Twitter-буря с коментара, че "Американски снайперист" му напомня на измисленото пропагандното филмче за нацистки снайперист от финала на "Гадни копилета" на Тарантино.

Паралелите са там, но извън шеговитите алюзии филмът на Истууд със сигурност не може да бъде класифициран и опакован като автентично парче пропаганда. Точно такива обаче са следващите легендарни заглавия. Те са пет от най-ярките представители в жанра на политическата агитация и обществената манипулация.

"Триумф на волята", 1935 г.

Най-известният, иконичен и изучаван пропаганден филм от времето на Третия Райх, злият шедьовър на гениалната режисьорка Лени Рифенщал. Грандиозният размах, иновативните монтажни връзки и епичната визия са толкова впечатляващи, колкото са отблъскващи посланията и идеите в "Триумф на волята". Рифеншал продуцира, режисира, монтира и пише сценария на тази хроника на конгреса на нацистката партия в Нюрнберг през 1934 г., посетен от 700 души. Речта на Хитлер, разбира се, е ключов момент във филма, но най-впечатляващи си остават масовите сцени с десетки хиляди нацисти - импозантна, агресивна, стряскаща картина на надигащото се зло.

Основната тема на пропагандния филм е завръщането на Германия като велика световна сила.

Флуидните движения на камерата, въздушните кадри, снимането с дългофокусни обективи за изопачаване на перспективата и иновативното използване на музика превръщат "Триумф на волята" в един от най-важните и влиятелни филми в историята. Лени Рифенщал е мечтата на всеки диктатор.

The Еternal Jew, 1940 г.

Един от най-известните и отвратителни Гьобелсови филми, направени с цел да циментират атмосферата на антисемитизъм в Германия по времето на Адолф Хитлер.

За огромно съжаление на човечеството The Еternal Jew, както и други антисемитски творения на пропагандното министерство, е успешен и доказва диаболичния талант на Йозеф Гьобелс, който оркестрира цялото създаване на това отблъскващо произведение. Филмът се състои от документални кадри от гетата в Полша, направени скоро след нацистката окупация там и специално заснети за продукцията художествени епизоди.

Гьобелс хиперболизира всеки негативен стереотип за евреите и им рисува напълно измислен образ на низши, нецивилизовани и паразитиращи създания, като в същото време затвърждава мита за арийското превъзходство.

"Броненосецът Потьомкин", 1925 г.

Един от най-важните филми в историята на киното, дефинирал представата за визуален разказ и изградил основите на монтажа. Произведението на великия руски режисьор Сергей Айзенщайн е революционно във всяко едно отношение - тематично и като ефект върху културата.

Освен това е и чиста проба пропаганда в полза на Болшевишката революция и комунистическите идеали, споделяни от Айзенщайн.

Филмът е крайно преувеличена художествена интерпретация на бунта на борда на руския боен кораб „Княз Потьомкин Таврически" през 1905 г. Офицерите на Царисткия режим са ултимативните врагове, а сцени като тази с падащата по стълбите бебешка количка разкриват невероятния потенциал на киното за провокиране на разнообразна палитра от емоции.

Дори дългоочакваната и логична смърт на Съветския съюз не можа да намали гигантското кинематографично влияние на този филм.

"Раждането на една нация", 1915 г.

Расисткият шедьовър на пионера на седмото изкуство Д. У. Грифит представлява грандиозна визуална апология на Ку Клукс Клан и прави най-отвратителния и лъжлив портрет на чернокожото население в САЩ, който може да си представите. Грифит разказва кошмарна версия на реалността след Гражданската война и освобождението на робите. Американският Юг е сцена на анархия, а централни антагонисти са свирепи чернокожи рецидивисти, хищници и изнасилвачи.

Дистанцията на времето превръща гледането на този филм в изключително странно преживяване и ценен урок по деформация на историята. Техническото превъзходство на "Раждането на една нация" в крайна сметка е засенчено от отвратителното му морално падение.

Reefer Madness, 1936 г.

Култов траш-диамант от съкровищницата на американската пропаганда. На прицел е марихуаната. Консуматорите на канабис са описани и представени като жадни за кръв, изгубили разсъдъка си изнасилвачи и дегенерати. Джойнтът има ролята на най-свирепия злодей, експониран някога на сребърния екран.

За разлика от повечето знакови заглавия в този списък, Reefer Madness не е мащабна възхвала на военната машина и не притежава особена историческа, техническа или драматургична стойност. Но е адски смешен. Особено ако сте напушен. От дистанцията на времето и в контекста на знанието, което притежаваме днес за ефектите на марихуаната, тази брутално лоша пропаганда се гледа като комедия.

Почетно споменаване: Документалните филми с марката "Майкъл Мур"

Мур е най-успешният и разпознаваем майстор на съвременната, така наречена "позитивна и пацифистка пропаганда".

С Bowling for Columbine той нападна "културата на гражданското въоръжение" в САЩ, с "Фаренхайт 9/11" атакува администрацията на Буш и войната в Ирак, с „Недъзи" - здравната система в Щатите, а с "Капитализъм: Любовна история" призова за драматична смяна на американската финансова система.

Колкото и хуманистични цели да си поставя Мур, няма как да му отречем пропагандния размах - майсторски монтаж на документални кадри, селективна информация, манипулация, използване на музика за произвеждане на желания емоционален ефект... Мур владее "лени-рифенщалския" инструментарум до съвършенство и се опитва да го използва за добро. Което не значи, че винаги е прав...

#2 impact 28.01.2015 в 21:11:11

Човекът-хумор не се сети да спомене, че американците си имат цял град, произвеждащ пропаганда. Най-грандиозната по обхват, цена и дълголетие пропагандна машина. Някой сеща ли се?

#5 Сърце Червено 29.01.2015 в 13:53:27

Reefer Madness e edin от най-тъпите филми в историята. Eto то ревюто на Nostalgia Critic https://www.youtube.com/watch?v=5pAfMGigOEg

#6 Сърце Червено 29.01.2015 в 13:58:20

Иначе Лебо тънко пропуска факта,че много филми са скрита пропаганда. Не е нужно филмът да е хард пропаганда като The Еternal Jew. Като например 99% от холивудските филми които изкарват американците през ВСВ като героите които печелят войната, което е далеч от истината. Или друг тип пропаганда са филми тънко пропугандират за запазване на определено статукво и т.н...

#7 тинчо 29.01.2015 в 14:45:21

Съгласен съм с предния коментар. Доста плоско от страна на автора. Все едно пропаганда в киното има само през времето на 1та и 2та световна. Пропагандата в киното никога не е била толкова много. Оскари се дават предимно на такива поръчкови филмчета. Това си е тенденция в този сайт, защото кино-културата на авторите драскащи тук е придобита предимно от това, което са прочели в платените сайтове за кино. Като не разбирате от нещо си трайте бе, аман от посредствени драскачи, които си нямат работа.

#8 abductor 29.01.2015 в 15:59:00

Ами, който твърди, че в Холивудските филми е фул с пропаганда, със сигурност е рубладжия, комунист и ушанка. Те затова част от 'мериканците са останали с впечатление, че са победили във Виетнам Иначе Reefer Madness има един много забавен мюзикъл-ремейк от 2000 и някоя, препоръчвам

#9 Сърце Червено 29.01.2015 в 16:21:05

Пропусна и русофил, путинист, бспар и т.н..

#10 deowin 29.01.2015 в 19:48:54

Абсолютно всеки филм може да се заклейми като пропаганда за една или друга идеология или установен политически, икономически или социален ред, точно както абсолютно всеки филм може да се стори обиден на един или друг човек. Статията изрежда откровено, крайно, нескрито пропагандни филми. Ако авторът се беше съобразил с аргументите на коментиращите, статията щеше просто да се изчерпва с изречението "Всеки филм е пропаганда, много или малко". Което би било скучно. Като цяло, често критика като тази в коментарите води към широки, всеобхващащи, но и плитки обобщения, които са безинтересни.

Новините

Най-четените