"Левиатан" се очертава да се превърне в един от най-награждаваните и тачени руски филми на Запад от десетилетия насам - но вероятно ще е забранен в самата Русия. Филмът, който е първият руски проект, спечелил "Златен глобус" след "Война и мир" през 1968, е номиниран и за "Оскар".
В Русия обаче, филмът провокира разнообразни и доста полярни реакции
Филмът е сатиричен социален коментар, като се развива в измислено рибарско градче по северния бряг на Баренцово море. Той разказва историята на Николай, автомонтьор-алкохолик, който се опитва да спаси семейния си дом от експроприиране от корумпирания кмет. Николай си мисли, че кметът желае имота и земята му за себе си, но по-късно научаваме, че той се използва за строителството на църква.
"Левиатан" e мрачно смешен на места, но показва и корупцията и грубостта на цяла социална система, от кмета през съдилищата до полицията, като особена омраза е запазена за вълнуващата се само от собствената си изгода, користолюбива православна църква.
"Левиатанът" на филма визира държавата и активния й поддръжник - православната църква, която прави "малките хора" безпомощни при конфронтация с тях. Заглавието вероятно произлиза от политическия трактат "Левиатан" на Томас Хобс, посветен на единно общество, управлявано от абсолютен суверен, който изисква лоялност и вяра. Режисьорът Андрей Звягинцев обаче твърди, че филмът не е само за Русия. По негови думи, с изрични отправки към книгата на Йов в Библията, това е универсална притча за съвременния свят.
И все пак актуалните аналогии със сегашна Русия са неизбежни
Корупцията, беззаконието, предателството и суровите наказателни присъди присъстват в голяма част от филма. Случаят с Михаил Ходорковски, богатия олигарх, осъден на показен процес, показа на страната, че човек може да бъде арестуван, затворен и лишен от имуществото си в момента, в който държавата го пожелае. Според скорошно изследване, корупцията е посочена като второто по важност предизвикателство, пред което е изправена Русия (на първо място са жилищата).
"Никога не си имал никакви права, нямаш права и никога няма и да имаш," казва един от героите - Вадим, обобщавайки в едно изречение руското общество. Мнозина биха се съгласили с твърденията му.
Колкото и познати да изглеждат тези сцени за мнозина в Русия, не е изненадващо, че филмът има много критици там
Това не е първият път, в който художествена творба предизвиква неудобни въпроси за Русия. Жестоко йерархичната и безотговорна държава, описана в "Левиатан" има много общо с роман от 2006 на Владимир Сорокин, наречен "День опричника". Сорокин си представя Русия в близко бъдеще, управлявана от жесток и безскрупулен цар, подражаващ на методите на Иван Грозни. В нея хората биват унищожавани по каприз на суверена. Не съществуват граждански или законови права и животът и смъртта зависят от волята на един човек, решаващ какво е добро за благото на цяла Русия.
"Левиатан е мръсна клевета срещу руската църква и руската държава", пише във Facebook страницата си православният активист Кирил Фролов, говорител на ръководителя на Асоциацията на православните експерти. Фролов, който иска филмът да бъде забранен заради негативното представяне в него на църквата, допълва: "Не бих се притеснявал, че по някакъв начин едва ли не ограничаваме свободи - не е нужно да се оправдаваме. "Левиатан" е зло, а няма място за злото в киното."
Естествено, далеч не всички са съгласни с Фролов
Видният филмов критик Андрей Плахов нарече филма "силно и епично чудо, произлязло от вътрешностите на живота в Русия."
Тези разногласия личат и в реакциите на обикновените хора. Някои заклеймяват филма. Във водещите развлекателни сайтове в Русия, коментарите са различни. Един от потребителите в "Афиша" - сайт за кино, театър и телевизия, нарича "Левиатан" "безсмислица и глупост, целяща да очерни руското общество." Друг обаче го хвали, че казва "истината за нашата Русия."
Фактът, че филмът е официалната руска номинация за най-добър чуждоезичен филм, избран от комисия, съставена от номинирани по-рано и/или печелили "Оскар" руснаци, е абсолютно доказателство, че страната в момента има съмнения в себе си, в настоящето и бъдещето си.
Естествено, Русия е далеч от такъв брутален деспотизъм. Но все пак някъде в националната й психика е жив страхът, че някой ден тя може да се превърне именно в нещо такова. Силата на "Левиатан" идва точно от възползването от тези мрачни мисли и опита - стига цензорите да го позволят - те да бъдат извадени на бял свят.
Когато се номинират и награждават книги и филми с определено негативно отразяване на действителността на някоя, така или иначе, недолюбвана държава, винаги има емоционален елемент, който завишава качествата на творбата. Когато през 60-те години направиха филм по книгата на Пастернак. „Доктор Живаго” (за която той получи Нобелова награда за литература през 1958 г.) филмът също е имал голям успех. Аз го изпитах това, някъде в края на 60-те години, когато се запознах с един битник от Холандия, който минаваше през България на път за Непал. Той носеше в раницата си „Доктор Живаго” издадена на руски в Париж. Не съм чел нещо друго с такова вълнение, както тази книга, макар кое разбрал, кое не, заради недостатъчното владеене на езика. След 1989 година, когато тази книга излезе на български, купих си я, прочетох я, но не мога да кажа, че ме впечатли кой знае колко.
Гледах филма!Той е просташка, брутална и неморална гротеска!Не би бил какъвто и да е кинематографичен интерес за АФА и АЧФК, извън сегашния контекст на отношенията на Вашингтон-Москва. Няма никакви художествени качества и е една наистина долнопробен анти хуманен боклук.Каквото и да показваш, не може да си мизантроп, каквито са авторите А.Звягинцев и О.Негин.Оставам с все по-тъжната констатация, че от източноевропейското и балканско кино интерес има само към филми , които показват най-мрачните, грозни и безнравствени страни на живота тук.Това е все едно да се показва Америка само като място на грозни гета, расова омраза, наркомани, насилие и брутална власт на парите.
Следя от един месец дискусиите около филма ''Левитан'' в руската преса и сайтове.Филмът няма да бъде забранен,но доколкото успях да разбера ''стълбовете'',които атакува режисьорът на филма са руската държавност/представена като класическа корумпирана машина с явни препратки към царско и комунистическо време/и руската православна църква като храм,изпразнен от морал. Може би всичко си идва на мястото ако поясня,че режисьорът Андрей Звягинцев е евреин.Тези хора няма да се уморят да мразят Русия и в червата си.Изричните отправки към книгата на Йов са контрапунктът към сатанизиране на източното православие и претенциите на режисьора за ''общочовешко''значение на лентата. Почти съм сигурен,че еврейския ''Холивуд''ще зарадва съплеменника си.Те винаги така действат,когато нарочат някоя държава....
Искам да задам няколко въпроса на всички русофили. Гледали ли сте видео клиповете на стопхам в youtube? Гледали ли сте клипове с road rage в Русия? Възможно е да не сте - запознайте се с тези клипове и ми кажете съвсем честно какво виждате (ще подскажа, че действителността в България е копие на тази в Русия в умален мащаб). В исторически план Русия винаги е водила антибългарска политика. Това е нещо, което не може да отречете, защото иначе ще изглеждате като абсолютни лицемери.
Ти сигурно си от тези заблудени, дебели момченца на 25-30, живеещ с дядо (партиен секретар) и баба в дианабад и ходещ всяка година на бузлуджа с надежда да бодне някоя млада активистка Освобождението ни е много малка част от много голяма политическа игра, започнала още в началото на 19ти век - не знам защо си решил, че трябвба да го споменаваш , че и да обиждаш - просто мозъкът ти за друго не стига
Мали, Другаре, не знам за вас, ма аз излючително са засрамих от себе си благодарение на другаря Сакросанктин, дето се регистрирА у форумо само да ни покаже кви боклучета сме, начи. Верно, малко така грубо с Федарчето подходи другаря, ама тъй му се пада, казвах му аз като бехме на Бузлужа лани да тури барем една фалшива брада и капела дан го познаят, ама той - не та не, суратя щел да му се спари, пък в капата си държал копейките, че му се смъквали гащите като си ги държел у джебовете. Та разбрах аз от другаря, че русняците ни биле мразели горе-доле от неолитно време, ма човеко не казА кои са наще, та за тех да викаме, са цела нощ нема да мога да спа от неспокойност. Начи, нахлупвам ушанката, зимам си рублите и отивам да удара неколко самогона, барем ми дойде просветление!
Регистрирах се, защото ми писна от недомислени изказвания Така и не ми отговорихте на въпросите - просто защото не Ви изнася да признаете колко много нашата действителност се доближава до руската - мутри с джипове, олигарси, дълбоко вкоренена корупция, отрудена, впиянчена работническа класа.
Бичкиев,има една закономерност,която ти убягва.Американските президенти,без изключение са готини до момента,в който не си въобразят,че са избрани от народа и трябва да управляват в негово име. Буш беше пич,когато удари Афганистан и Ирак и тежките лобита пускаха жълто по гащите от кеф.Когато същият,през втория си мандат отказа да удари Иран/държаха контрола върху двете съседни държави/стана изведнъж много тъп и смотан.Същото се повтаря и с Обама.Не ще и не ще да удари по Сирия и Иран,разбира се.Това бил най-слабият президент от 100 години насам,нищо,че го избраха за втори мандат.Сега умуват дали импийчмънт да му спретнат или просто да го гръмнат/като Кенеди/,та да дойде на бял кон човекът на Нетаняху-мормонът Мит Ромни. Никой не обърна внимание на една срамна подробност при последният телевизионен двубой между Обама и Мит Ромни.От 50 минути телевизионно време,двамата отделиха 40 минути да се кълнат и вричат в любов към държавата Израел и нейната политика. Филмът на Звягинцев може да е добър като кино/не съм го гледал/,но съм сигурен,че е политическа поръчка от същите тези тежки,интернационални,политически и икономически лобита,които след отказа на Буш да удари Иран дотикаха Майкъл Мур до награди ''Оскар'',''Сезар''и ''Златна палма''...