"Ной" (Noah)
Година:2014
Като говорим за наводнения, неизбежно се връщаме към библейския мит за Ноевия ковчег.
Последната му интерпретация в киното е на Дарън Аронофски, който качва на борда сериозен актьорски състав начело с Ръсел Кроу като самия Ной, Дженифър Конъли като неговата жена, както и Ема Уотсън и Дъглас Буут като по-млада двойка от човешкия вид, която се спасява от потопа.
Всъщност филмът далеч не е лош, макар че силно вярващите християни сериозно осъдиха неговото отдалечаване от религията за сметка на темите за околната среда, отношението ни към природата и морала. Ако на вас този акцент ви звучи добре и не сте гледали филма, go for it.
Година:2004
Понеже знаем, че всички сте гледали филма на Роланд Емерих минимум по телевизията и ако не го сложим в класацията, някой ще напише отдолу "а къде е?!", ето го.
Вероятно най-известният сред филмите за апокалиптични бедствия, той започва със сцени, които напомнят силните дъждове в София и отива в сериозни крайности, които се надяваме да не преживеем никога.
Уви, причината за тях е глобалното затопляне, което за разлика от спецефектите във филма далеч не е плод на грандоманското виждане на някакъв режисьор, така че "След утрешния ден" все пак си е напомняне и за това докъде можем да я докараме.
Година:2000
Понеже липсата на "Титаник" в тази галерия вероятно може да се усети от мнозина, предлагаме вместо нея тази доста подобна история за буря в открито море, която поставя екипажа на малък търговски кораб в смъртна опасност.
Филмът следи отблизо усилията на моряците да се противопоставят на природната мощ, а за финал ще си позволим да откраднем и коментара на критика Джон Никъм от Rotten Tomatoes: "Филмът е като тежка буря: невъзможно е да го игнорирате, докато се случва, но е лесно да го забравите, когато времето се успокои".
Година:1998
Този така ниско оценен wannabe екшън на датския режисьор Микаел Салъмън е много, много мокър.
Сюжетът в него се завърта около силна буря и продължителни дъждове, които евакуират банките в Хънтингбург и дават повод на шайка крадци да щурмуват сградите и да откраднат няколко милиона.
За съжаление, дори Морган Фрийман не успява да спаси филма от критическия порой, който го обсипва с определения като "шумен", "глуповат" и с "идиотски диалог". Все пак този бедствен екшън може да бъде забавен по онзи специфичен за жанра начин, така че няма как да го пренебрегнем.
Година:1975
Изглежда много хора смятат, че този филм е някаква шега, но намеренията на режисьора Робърт Фуест са напълно сериозни.
В него става въпрос за сатанистки култ в провинциална Америка, който бива унищожен посредством дъжд, който разтапя като киселина онези, продали душата си на Дявола.
Жанрът е хорър, бюджетът - нисък, а удоволствието - голямо, защото това е един от най-лошите добри филми в историята на киното, който можете да видите.
Година:2015
Решихме представителството на всички филми за огромни вълни цунами (които са наистина много) да отиде при този норвежки филм на режисьора Роар Утхауг, който е доста качествен пример за доброто в жанра, при това европейски.
В него почти 9-метрово цунами удря местното градче Гейрангер (впрочем, там наистина има места, заплашени от подобно бедствие). "Вълната" се фокусира върху напрегнатата история на геолога Кристиан, която ни държи на нокти до финалните надписи.
